Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 43   София, 01.03.2010 година   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА   БОНКА ЙОНКОВА     при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т.д. № 573/2009 г.     Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 697 от 09.11.2009 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, е допуснато касационно обжалване на решение № 232 от 27.10.2008 г. по в. гр. д. № 185/2008 г. на Ловешки окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 8-3 от 11.03.2008 г. по гр. д. № 597/206 г. на Тетевенски районен съд. С първоинстанционния акт е отхвърлен предявеният от Е. „М”, гр. Т. срещу „П” ЕООД, гр. С. иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 1* том І, рег. № 1* дело № 136/2001 г. на Нотариус И. И. с район на действие - района на Районен съд, гр. Т.. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Твърди, че в противоречие с императивната норма на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ въззивният съд не е обсъдил всички заявени доводи и възражения и не е изложил отделни мотиви към всяко от релевираните основания за нищожност на процесната сделка – противоречие със закона и липса на съгласие. Според касатора, решаващият състав не е съобразил изтъкнатото във въззивната жалба нарушение на чл. 707, ал. 2, т. 3 ТЗ /в редакцията му към датата 21.09.1999 г./, а е обсъждал единствено хипотезата на разпоредителна сделка без съгласие на синдика по чл. 635 ТЗ, като не е съобразил, че същата е приложима само при открито производство по несъстоятелност. Касационната жалба съдържа оплакване и срещу отказа на въззивния съд да уважи довода на ищеца за недействителност на процесната сделка предвид липсата на изрично решение на Общото събрание на съдружниците по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ за придобиване на имота, както и доводите за договаряне сам със себе си и за липса на представителна власт. Ответникът по касация – „П”, гр. С. счита касационната жалба за неоснователна и моли за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор от 09.02.2009 г. и допълнение към него от 11.02.2009 г., както и в писмена защита, депозирана в съдебно заседание. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. Решаващият състав е потвърдил първоинстанционното решение на Тетевенски районен съд, като е приел, че предявеният от Е. „М”, гр. Т. срещу „П” ЕООД, гр. С. иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 1* том І, рег. № 1* дело № 136/2001 г. на Нотариус И. И. с район на действие - района на Районен съд, гр. Т., е неоснователен, тъй като не е налице твърдяното в исковата молба противоречие на договора със закона - чл. 635 ТЗ и чл. 345 ГПК /отм./. Въззивният съд е счел, че в посочените две хипотези се касае за относителна недействителност, при която сделката е действителна и поражда желаното от страните действие, но по силата на закона тя няма действие по отношение на точно определен кръг лица - спрямо кредиторите на несъстоятелния длъжник /по силата на чл. 646 ТЗ/ и спрямо взискателя и присъединилите се кредитори /по силата на чл. 345 ГПК /отм./. Като неоснователни въззивният съд е преценил и заявените във въззивната жалба нови доводи за нищожност на атакуваната сделка, а именно - за нарушение на чл. 38, ал. 2 ЗЗД и чл. 137 ТЗ, изразяващи се в липса на изрично решение за представителя да договаря сам със себе си и на решение на Общото събрание на дружеството-купувач по реда на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ за придобиване на имота, както и довод за липса на представителна власт на пълномощника на ответното дружество-купувач. По-конкретно: Липсата на нарушение на разпоредбата на чл. 38 ЗЗД е мотивирана с липсата на идентичност между лицата, представляващи двете страни по сделката. В тази връзка съдът се е позовал на обстоятелството, че прехвърлянето на дяловете на Е. „М”, гр. Т., като съдружник в „П” ООД на съдружника „П” АД – Швейцария и преобразуването на „П” ООД в еднолично ООД е станало на 20.07.2001 г. с постановяване на решението на Ловешки окръжен съд за вписването му в Търговския регистър. Именно поради факта, че към момента на сключване на процесния договор купувачът вече е бил преобразуван от ООД в ЕООД, което именно е упълномощило а. С, съдът е приел, че купувачът е бил надлежно представляван. Като допълнителен аргумент за неоснователност на възражението съдът е посочил разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД за потвърждаване действията на представителя чрез конклудентни действия - приемане на изпълнението. Сключването на сделката от името на самия едноличен собственик на дружеството-купувач е преценено като изразяване на съгласие за придобиване на имота, заместващо липсващото решение по реда на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ на Общото събрание на съдружниците в преобразуваното ООД. Основният спорен по делото въпрос, приет от настоящия състав като значим по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно - за характера на сделките, извършени от длъжника при прекратено производство по несъстоятелност в хипотезата на утвърден оздравителен план по реда на чл. 704 ТЗ, респ. за правния ефект от нарушаване на забраната по чл. 707, ал. 2, т. 3 ТЗ и процесуалния ред за защита на заинтересованите лица – е относим към правилността на въззивното решение. За да бъде обаче проверена правилността на атакувания съдебен акт, същият следва да е валиден и допустим. В рамките на правомощията си за служебна преценка на допустимостта на атакуваното решение, очертани от закона и задължителната съдебна практика - ТРОСГК № 1 от 17.07.2001г. на ВКС /т.10/ и Тълкувателно решение на ОСГКТК на ВКС № 1 от 19.02.2010 г. /т. 1/, настоящият състав констатира, че постановеното от Ловешки окръжен съд въззивно решение е недопустимо и подлежи на обезсилване. Недопустимостта на обжалваното въззивно решение произтича от нарушаването на изискванията за родова подсъдност при разглеждането на предявения иск. Съгласно чл. 80, б. ”б.” ГПК /отм./, на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 10 000 лв. Това изискване в случая не е спазено. Предявеният иск е за прогласяване нищожността на договор за продажба на недвижим имот и е с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Цената на този иск следва да се определи съобразно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, б. ”г” във връзка с б. ”б” ГПК /отм./, като се вземе предвид данъчната оценка на процесния имот, заедно с построените в него сгради. Видно от представеното удостоверение изх. № М* от 06.12.2006 г., издадено от Общинска администрация гр. Т., данъчната оценка на процесния имот към датата на завеждане на исковата молба е 140 757.90 лв. Следователно, цената на иска е 35 189.48 лв., т.е. същата е над 10 000 лв. С оглед на това, компетентен да се произнесе по така предявения иск като първа инстанция е окръжният, а не районният съд. Оттук и изводът, че постановеното от Тетевенски районен съд решение по гр.д. № 597/2006 г. се явява недопустимо, което води до недопустимост съответно и на въззивното решение на Ловешки окръжен съд. Ето защо, същото следва да бъде обезсилено, а делото да се изпрати за разглеждане от Ловешки окръжен съд като първа инстанция. Поради недопустимостта на въззивното решение, относимите към неговата правилност доводи в касационната жалба, в т. ч. и по поставения от касатора материалноправен въпрос, не следва да бъдат обсъждани. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 4 във връзка с чл. 270, ал. 3, ал. 2 ГПК   Р Е Ш И :   ОБЕЗСИЛВА решение № 232 от 27.10.2008 г. по в. гр. д. № 185/2008 г. на Ловешки окръжен съд. ИЗПРАЩА делото на Ловешки окръжен съд за разглеждането му като първа инстанция.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ: