6 Р Е Ш Е Н И Е № 250 София, 25 май 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на двадесет и пети май две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА БЛАГА ИВАНОВА при участието на секретаря Мира Недева и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 377 по описа за 2015 година. Производството е по реда на глава тридесет и трета от НПК – „Възобновяване на наказателни дела”, образувано по искане на осъдения Й. Б.. С последното се поддържа, че нохд № 146/1992 г. по описа на Районния съд-гр.Сливница следва да се възобнови при условията на чл.423, ал.1 и 5 или тези по чл.422, ал.1, т.5 НПК. Пред ВКС осъденият лично и защитата му поддържат направеното искане. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на искането. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо наказателно отделение взе предвид следното: На досъдебното производство – сл.д. №258/92 г. на отдел Следствен София-окръг, искателят е взел лично участие, ведно с преводач и защитник, при привличането му в качеството на обвиняем (на 17.01.1992 г. – л.9), при разпитите в това му качество (на 17 и 27.01.1992 г. – л.л.10,11) и при предявяване на материалите по делото (на 08.05.1992 г. и на 13.07.1992 г. – л.л.48 и 74). При повдигане и предявяване на обвинението на Б. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” (л.9). С постановление на прокурора от 13.05.1992 г. мярката за неотклонение е била изменена в „Парична гаранция” в размер на 50 000 лева, „вносима в пет-дневен срок след освобождаването му”. В хода на досъдебното производство Б. е посочил адреса си - У., [населено място], ул. С(З). [номер]. На 19.10.1992 г. Районна прокуратура-гр.Сливница внесла делото ведно с обвинителен акт в Районния съд-гр.Сливница, по повод на които е образувано нохд № 146/1992 г. по описа на същия съд срещу Б. за две престъпления – по чл.242 и чл.354а НК. С разпореждане от 23.10.1992 г. съдия-докладчик насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.03 и 14.04.1993 г., като постановил подсъдимият да бъде призован на адреса в У., чрез съдебна поръчка до Министерство на правосъдието, като освен призовка за посочените заседания, на същия да бъде връчен и препис от обвинителния акт. Съдебната поръчка била изпълнена, като СРС е уведомен от Градския съд в [населено място], че документите по нохд № 146/92 г. са връчени по предназначение, видно от приложената обратна разписка.От съдържанието на последната се установява, че на 07.04.1993 г. съпругата на Б. – Б. Ф. А., е получила призовката и препис от обвинителния акт. Тази съдебна поръчка е докладвана на СРС едва на 30.06.1993 г. Доколкото резултатите от нея не са били известни на съда към съдебното заседание за резервната дата на 14.04.1993 г., разглеждането на делото е отсрочено за 04.08.1993 г. и 08.09.1993 г., за което е предприето необходимото за призоваването на Б., чрез нова съдебна поръчка. В съдебно заседание на 08.09.1993 г. СРС отложил делото за 15.11.1993 г. В последно посоченото съдебно заседание, съдът като установил, че подсъдимият е нередовно призован, указал да се изготви нова съдебна поръчка за призоваването му от адреса в У. и такава била изготвена – с призоваване на подсъдимия за 19.09.1994 г. и резервна дата 24.10.1994 г. Освен връчване на призовката, съдът поискал Б. да бъде уведомен за това, че съгласно чл.268, ал.1 НПК на РБългария по дела за престъпления от общ характер, които се наказват с лишаване от свобода или с по-тежко наказание, присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително, а по чл.268, ал.3 НПК делото може да бъде разгледано и в отсъствие на подсъдимия, който се намира извън пределите на РБ, ако местоживеенето му не е известно, не може да бъде призован по друга причина или е редовно призован, но не е посочил уважителни причини за неявяването си. На същото място съдът е указал, подсъдимият да депозира намерението си да се яви за разпит на посочената в призовката дата за насроченото съдебно заседание. С писмо № 99-Н-798/93 г от 21.07.1994 г. Министерство на правосъдието на Република България е уведомило СРС за това, че последно посочената поръчка е изпълнена, като ведно с това са докладвани и съответните книжа, от които е видно, че призовката е получена от Б. на 23.06.1994 г., с изрично отбелязване, че ще се яви на 19.09.1994 г. В съдебното заседание на 19.09.1994 г. СРС установил, че подсъдимият редовно призован, не се явява, не изпраща представител, без да са посочени уважителни причини, и дал ход на делото по реда на чл.268, ал.3, т.3 НПК (стар), назначил защитник за подсъдимия, провел съдебно следствие и приключил разглеждането на делото с присъда № 8 от 5 април 1995 г., надлежно обявена. Подс.Б. бил осъден, както следва: 1) за деяние, извършено на 16.01.1992 г. на основание чл.242, ал.4, във връзка с ал.2, чл.26, ал.1 и чл.54 НК на 12 години лишаване от свобода и глоба в размер на 200 000 лева; 2) за деяние, извършено на 16.01.1992 г. на основание чл.354а, ал.2, б.”а”, във връзка с ал.1 и чл.54 НК на 11 години лишаване от свобода и глоба в размер на 200 000 лева; 3) на основание чл.242, ал.7 НК и чл.354а, ал.6 НК съдът отнел в полза на държавата предметът на престъплението – 26,500 кг. хероин на стойност 6 593 600 лева; 4) на основание чл.242, ал.8 НК съдът отнел в полза на държавата превозното средство послужило за пренасяне на стоката, предмет на контрабандата – лек автомобил м.”Ситроен” ВХД, мотор № [номер], шаси № [номер], с един брой авторадиокасетофон „О.”, един брой резервна гума; 5) на основание чл.23, ал.1 НК на подс.Б. е наложено едно общо наказание, най-тежкото от определените, а именно – 12 години лишаване от свобода и глоба в размер на 200 000 лева; 6) на основание чл.47, ал.1, б.”а” от ЗИН е определен първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода; 7) Деловодните разноски са възложени в тежест на подсъдимия. Присъдата, при условията на чл.412, ал.2, т.3 НПК, влязла в сила на 20 април 1995 г. На 10.03.2008 г., във връзка с изпълнението на влязлата в сила присъда, е издадена Европейска заповед за арест (ЕЗА). На 07.03.2013 г. Б. бил задържан в затвора-Д. по силата на заповед за задържане под стража, издадена от съдията на Апелативния съд в Д.. С писмо П., 19 декември 2014 г., Министерство на правосъдието на Република Франция уведомява Министерство на правосъдието на Република България, че „с указ от дата 06.05.2013 г., копие от който се прилага, Следственото отделение на Апелативния съд в Д. издава положително решение за екстрадиране на Б. – екстрадицията на заинтересованото лице бе допусната с указ от 23.01.2014 г. .... Този указ вече е окончателен от момента в който Държавния съвет, с указ от 12.12.2014 г. е отхвърлил молбата на Й. Б. за отмяната на този указ”. На 14.01.2015 г. искателят е преведен в затвора – [населено място]. Данните от ЕЗА сочат, че съгласно б.(d), л.2 е уточнена правна гаранция : „чл.423, ал.5 НПК. Съдът възобновява делото, без да преценява лицето знаело ли е за наказателното преследване срещу него”. По екстрадиционното производство пред съда на Република Франция е приета молба от главния прокурор на РБългария за екстрадиция на осъдения Б., в която изрично е подчертано, че съгласно чл.423 НПК на РБ на задочно осъдения се предоставя възможност да направи искане за възобновяване на наказателното дело (л.25 от к.д.). В решението на Апелативния съд в Д., следствено отделение, произнесено на 06.05.2013 г. под № 884, изрично е посочено следното: „ Изхождайки от факта, че съгласно разпоредбите на чл.32 от рамковото решение на Съвета от 13.06.2002 г. за европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите-членки Франция е заявила, че като изпълняваща държава тя ще продължи да разглежда съгласно системата за екстрадиция приложима преди 01.01.2004 г., исканията относно деяния, извършени преди 1 ноември 1993 г....”. Иначе казано, производството пред съда в Република Франция по екстрадирането на осъдения е протекло по реда на Европейската конвенция за екстрадиция от 13.12.1957 г., в сила за РБългария от 1 октомври 1994 г. (л.38 от к.д.). Последното обстоятелство е изрично подчертано и в Указа за екстрадиция от 23.01.2014 г. (л.36 от к.д.). Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Искането за възобновяване при условията на чл.423, ал1 НПК е допустимо, а разгледано по същество – основателно. Искането е направено в законно определения срок, от легитимирано лице, срещу съдебен акт от кръга на посочените в чл.419, ал.1 НПК, който не е бил проверяван по касационен ред. ВКС приема, че датата на узнаване от осъдения Б. на постановената спрямо него задочна присъда, е датата на неговото предаване на българските власти по силата на ЕЗА с цел изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода с присъдата, която той атакува по реда на възобновяването. Както се посочи искателят е предаден в РБ на 14.01.2015 г., а искането му за възобновяване е постъпило в съответния районен съд – СРС, на 19.02.2015 г., очевидно в шестмесечния срок по чл.423, ал.1 НПК, което и очертава процесуалната му допустимост. Разгледано по същество искането за възобновяване е основателно. Съгласно Втори допълнителен протокол към Европейската конвенция за екстрадиция, ратифициран със закон, приет от Народното събрание на 27.04.1994 г. – Дв.бр.39 от 10.05.1994 г., в сила за Република България от 15.09.1994 г., Раздел ІІІ, член 3 „Задочни съдебни решения”, 1 - Когато една договаряща страна поиска от друга договаряща страна екстрадиция на лице с цел изпълнение на присъда, постановена с решение, прознесено срещу него в негово отсъствие, замолената страна може да откаже екстрадиция за тази цел, ако по нейна преценка съдебната процедура по осъждането не е удовлетворила минималните права на защита, дължими на всяко лице, обвинено в извършване на престъпление. Независимо от това екстрадиция се разрешава, ако молещатга страна даде уверение, което да се счита за достатъчно, че гарантира на исканото лице правото на повторно разглеждане на делото, при което ще се спази правото на защита. Това решение упълномощава молещата страна да изпълни въпросната присъда, ако осъденото лице не я обжалва, или в противен случай да заведе дело срещу екстрадираното лице. От изложеното по-горе е видно, че уверение, от вида на коментираното току що, е дадено от страна на РБългария. Съгласно чл.423, ал.5 НПК когато искането за възобновяване е направено от задочно осъден, предаден от друга държава на Република България, при предоставени гаранции за възобновяване на делото, съдът го възобновява, без да преценява дали лицето е знаело за съдебното производство срещу него. В настоящото производство не намират приложение Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. за изменение на рамково решение 2002/584/ПВР, както и синхронизираните с тях изменения на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест, с които отпада изискването за даване на гаранции в случаите на задочно осъждане спрямо лицето, за което е издадена ЕЗА. С посочените изменения, всяка държава-членка има правото да откаже да изпълни ЕЗА, когато тя е издадена за предаване на лице с цел изтърпяване на наложено наказание лишаване от свобода, когато това е станало в процес, на който лицето не се е явило лично. Тази възможност на изпълняващата държава-членка се препятства от четири изрично посочени хипотези – чл.2 от РР 299/2009 г., с който се въвежда нов чл.4а в РР 2002/584. Последният вече ограничава възможността да се откаже изпълнението на ЕЗА, като определя условията, при които признаването и изпълнението на решение, постановено вследствие на съдебен процес, на който заинтересованото лице не се е явило лично, не следва да бъдат отказвани. В частност, чл.4а, пар.І, б.”б” от РР 2002/584, не допуска изпълняващия съдебен орган да обвързва посочените в тази разпоредба хипотези изпълнението на ЕЗА, издадена с цел изпълнение на присъдата, с условието задочната присъда да може да се преразгледа в издаващата страна. На плоскостта на казаното дотук, ВКС намира, че на основание чл.423, ал.5 НПК следва да възобнови наказателното производство по което е постановена осъдителна присъда спрямо искателя Й. Б. – нохд № 146/92 г. по описа на Районния съд – гр. Сливница, без да преценява дали той е знаел за съдебното производство срещу него. От друга страна, като прецени: времеизвършването на престъпленията – 16.01.1992 г.; предвидените за тях наказания, съответно – за престъплението по чл.242, ал.4 НК лишаване от свобода от 5 до 15 години и глоба от 50 000 до 200 000 лева, а за това по чл.354а, ал.2 НК лишаване от свобода от 3 до 15 години и глоба до 200 000 лева; сроковете по чл.80, ал.1, т.2 и чл.81, ал.3 НК, ВКС установи, че абсолютната давност за наказателно преследване за посочените две престъпления е 22 години 6 шест месеца от довършването им – 16.01.1992 г., и е изтекла на 16.07.2014 г. Съгласно чл.24, ал.2, във връзка с ал.1, т.3 НПК, в случаите, когато наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност, наказателното производство не се прекратява, ако подсъдимият направи искане то да продължи. Такова искане не е направено от Б., тъкмо обратното – пред настоящата инстанция е заявено желание за прекратяване на наказателното производство. Предвид горното ВКС следва да реализира правомощията си по чл.425, ал.1, т.2, във връзка с чл.24, ал.1, т.3 НПК, а именно – да възобнови наказателното производство по нохд № 146/92 г. по описа на Районния съд – гр. Сливница, отмени постановената по него присъда и прекрати наказателното производство водено срещу Й. Б. за престъпления по чл.242, ал.4, във връзка с ал.2 и чл.26 НК и по чл.354а, ал.2, б.”а”, във връзка с ал.1 НК. Последното обуславя освобождаване на Б. от затвора, в който е настанен за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено му по същата присъда, по реда на чл.23 НК. Настоящото решение следва да бъде преведено на разбираемия за Б. език – унгарски език, след което незабавно да му бъде връчено. Водим от изложеното на основание чл.425, ал.1, т.2, във връзка с чл.24, ал.1, т.3 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА наказателното дело под № 146 по описа за 1992 г. на Районния съд – гр. Сливница. ОТМЕНЯ присъда № 8 от 5 април 1995 г., постановена по нохд № 146/92 г. на Районния съд-гр.Сливница. ПРЕКРАТЯВА наказателното производство водено срещу Й. Б. за престъпления, извършени на 16.01.1992 г., по чл.242, ал.4, във връзка с ал.2 и чл.26 НК и по чл.354а, ал.2, б.”а”, във връзка с ал.1 НК. Препис от настоящото решение да се изпрати на Началника на затвора в [населено място] за сведение и изпълнение, като Б. следва да бъде незабавно освободен от затвора, освен ако не се задържа на друго основание. Препис от решението, надлежно преведено на унгарски език, да се връчи на Й. Б.. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: