Р Е Ш Е Н И Е № 162 С. 02.02.2017 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на втори ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при секретаря Ина Андонова изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 2357/2015г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от В. А. М., И.-А. А. А. и А.-А. А. А. вх.№11458/08.10.2014г., вх.№12460/31.10.2014г. и вх.№ 14728/18.12.2014г. чрез пълномощниците им адвокати А. П., С. Х., Ц. Ц. и Г. А. и насрещни касационни жалби вх.№ 105/06.01.2015г. и вх.№2384/20.02.2015г., подадени от Н. К. М. и Д. Х. П., чрез пълномощниците им адвокати С. Н. и Х. Т., срещу въззивни решения № 1732/12.08.2014г. и № 2122/21.11.2014г. постановени по гр.д.№ 1187/2014г. на Софийския апелативен съд. С първото решение е обезсилено като процесуално недопустимо решение от 21.02.2013г. по гр.д.№3497/2008г. на Софийския градски съд в часта, с която са отхвърлени като неоснователни исковете с правно основание чл.124,ал.1 ГПК вр.чл.1,ал.1 и чл.3,ал.1 ЗВСОНИ, предявени от В. М., И.-А. А. и А.-А. А. срещу държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, за установяване, че ищците са собственици на подробно описан недвижим имот –стар поземлен имот с площ 7 107 кв.м., находящ се в [населено място], СО-район В., кв.Б., който по действащия регулационен план е идентичен с реални части от подробно описани имоти. Производството в тази част е прекратено. Потвърдено е решението на първоинстанционния съд в частта, с която са отхвърлени като неоснователни обективно и субективно съединените искове с правно основание чл.108 ЗС вр.чл.3,ал.1 ЗВСОНИ за установяване правото на собственост и предаване владението върху подробно описани недвижими имоти, находящи се в [населено място], район В., предявени от В. М., И.-А. А. и А.-А. А. срещу Н. К. М. и И. П. С. и Д. Х. П.. С второто решение - №2122/21.11.2014г. е оставена без уважение молбата на В. М., И.-А. А. и А.-А. А. за допускане поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК в решение № 1732/12.08.2014г. по гр.д.№ 1187/2014г. на Софийския апелативен съд. С определение № 287/01.07.2016г. е допуснато касационно обжалване на на въззивни решения № 1732/12.08.2014г. и № 2122/21.11.2014г. по гр.д.№ 1187/2014г. на Софийския апелативен съд по правните въпроси следните въпроси: следва ли съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 ЗС, да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца, когато отхвърля искането за предаване владението на вещта поради недоказаност на предпоставките за уважаването му; когато в мотивите на решението по иск с правно основание чл.108 ЗС се признава за установено правото на собственост за ищеца, но се отхвърля искът за предаване на владението, следва ли съдът да отстрани порока на решението си по реда на поправка на очевидна фактическа грешка, или по реда на постановяване на допълнително решение; допустимо ли е изменение на исковете, чрез включване и на нов ответник преди връчване на исковата молба на ответниците; допустимо ли е ищецът да измени както основанието, така и петитума на иска, вкл. да посочи нов ответник, когато това се извършва преди да е връчен препис от исковата молба на ответника; трябва ли да се изследва наличието на всички предпоставки по чл.1,ал.1, чл.2,ал.2 и чл.4,ал.1 ЗВСОНИ за възстановяне правото на собственост, вкл. дали отчуждените собственици са били обезщетени парично или с предоставяне на друг равностоен имот. В. М., И. – А. А. и А. – А. А. сочат в касационните си жалби, че обжалваните решения са неправилни, нобосновани и постановени в нарушение на материалния и процесуалния закон. Незаконосъобразен считат извода на въззивния съд, че при предприетото изменение на иска от 08.10.2008г. и от 11.05.2009г. ищците са предявили нови претенции като едновременно са изменили и основанието и петитума на иска, насочвайки иска и срещу нов ответник – държавата, което е недопустимо изменение на исковете. Решението от 21.11.2014г., с което въззивният съд е отхвърлил молбата на касаторите за допускане поправка на фактическа грешка в решението от 12.08.2014г. е неправилно и е постановено при нарушение разпоредбата на чл.247 ГПК. Когато в мотивите на решение е прието, че ищецът е собственик на процесния имот, но не е доказано ответникът да го държи, то не може искът по чл.108 ЗС да се отхвърли. В диспозитива на решението следва да се отрази установяването на правото на собственост на ищеца и този пропуск на съда може да се отстрани по реда на чл.247 ГПК. Касаторите твърдят, че в нарушение на процесуалните правила е направен изводът на въззивния съд за недопустимо изменение на предявения иск срещу държавата, а именно че е налице едновременно изменение на страната, основанието и петитума. В насрещните касационни жалби вх.№ 105/06.01.2015г. и вх.№2384/20.02.2015г., подадени от Н. К. М. и Д. Х. П. се сочи, че решенията са постановени в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се необоснованост на изводите на въззивния съд за идентичност на имотите и наличието на законовите предпоставки за реституция. Всяка страна - касатор оспорва касационната жалба на насрещната страна. Ответникът по касационните жалби – държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството оспорва касационните жалби. Третото лице помагач [фирма] , счита, че в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството срещу ответника – държавата, въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав ІІ г.о. при проверка на заявените в касационната жалба касационни основания, намира следното: За да постанови решение №1732/12.08.2014г. въззивният съд е приел, че предявеният срещу държавата положителен установителен иск за правото на собственост върху процесните имоти е недопустим, поради предприето недопустимо изменение на първоначално предявените искове от ищците и приемането за разглеждането им по същество от първоинстанционния съд в нарушение разпоредбата на чл.214 ГПК. Допуснато е едновременно изменение в основанието, петитума и страните по исковете, а оттук и нов предмет на делото, различен от предмета, заявен с първоначалния иск. По отношение на ревандикационните искове, предявени срещу ответниците – физически лица, е прието, че са неоснователни.Ищците основават правото си на собственост на реституция по ЗВСОНИ като наследници по закон на починалия в У. А. И. А., от когото по реда на ЗОЕГПНС са одържавени процесните имоти /бивши три ниви/. Налице е идентичност между одържавените имоти и претендираните от ищците. Реституцията по ЗВСОНИ настъпва по право при наличие на предвидените от него предпоставки. В случая те са налице – имотът е отчужден по ЗОЕГПНС, към датата на влизане на ЗВСОНИ в сила той се е намирал в собственост на държавата и съществува реално до размерите в които е отчужден.Доколкото одържавеният имот не е застроен и съществува във вида, в който е бил преди одържавяването,следва да се счита реституиран по силата на закона. По отношение на втората предпоставка за основателност на иска по чл.108 ЗС следва да се установи, че имотът се намира във владение или държане на ответниците. Това не е доказано от събраните по делото доказателства, в т.ч. показанията на свидетеля Ц..След като не е установена втората предпоставка за основателност на иска по чл.108 ЗС – ответниците да владеят имота, той следва да бъде отхвърлен като неоснователен. За да постанови решение №2122/21.11.2014г., САС е приел,че молбата на ищците да се постанови установителен диспозитив за правото на собственост по реда на чл.247 ГПК е неоснователна.Недопустимо е съдът да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищците, тъй като предметът на делото е ревандикационен иск.Съдът дължи да даде защита на субективното право в обема, в който същата е поискана и това в случая налага произнасяне само по осъдителна искова претенция. За да приеме, че първоинстанционното решение е недопустимо по отношение на предявения срещу държавата иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК, въззивният съд е приел, че първоинстнационният съд е допуснал изменене на исковете и се е произнесъл в нарушение на чл.214 ГПК. След завеждане на иска ищците са предявили нови претенции като едновременно са изменили и основанието и петитума като са насочили искове и срещу нов ответник – държавата. По същество ищците са предявили в производството нови искове, незаявени в исковата молба. По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване касаещи диспозитива на решението по иск с правно основание чл.108 ЗС – следва ли съдът да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца, когато отхвърля искането за предаване владението на вещта поради недоказаност на предпоставките за уважаването му и когато в мотивите на решението по иск с правно основание чл.108 ЗС се признава установено правото на собственост за ищеца, но се отхвърля искът за предаване на владението, следва ли съдът да отстрани порока на решението си по реда на поправка на очевидна фактическа грешка, трябва да се отчете, че вече е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР № 4/2014г. по тълк.д. №1/2014г., ОСГК. В т.2А от същото се приема, че съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 ЗС, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Съгласно разясненията в същата точка, ако в хода на делото се установи че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не го владее, съдът трябва да уважи първото искане за правна защита като признае с установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита – за предаване владението на имота.Така решението ще формира СПН по въпроса относно собствеността върху имота, който няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни. Когато по предявен иск по чл.108 ЗС съдът е пропуснал да се произнесе с установителн диспозитив за правото на собственост, но в мотивите си е приел, че ищецът е собственик на процесния имот, то в решението е допусната очевидна фактическа грешка, която подлежи на поправка по реда на чл.247 ГПК. По втората група процесуалноправни въпроси относно това, дали е допустимо изменение на иска, чрез включване и на нов ответник преди връчване на исковата молба на ответниците; допустимо ли е ищецът да измени както основанието, така и петитума на иска, вкл. да посочи нов ответник, когато това се извършва преди да е връчен препис от исковата молба на ответника, настоящият съдебен състав съобразява формираната практика на ВКС. С нея се приема, че съгласно чл.214 ГПК не могат едновременно да се изменят и основанието, и петитумът на иска. Спазването на тези изисквания може да се провери само при редовна първоначална искова молба, в която ясно са очертани както основанията /твърденията за фактическите обстоятелства, пораждащи претенцията/, така и самото искане на исковата молба, а също само когато заявеният петитум съответства на основанието.Когато исковата молба е неясна, в нея се излагат противоречиви или дублиращи се твърдения за обстоятелства, за които ищецът дава невярна правна квалификация, а също и когато искането за защита не съответства и не следва от тези обстоятелства, при направено изявление от ищеца, че предприема изменение на предявения иск или че привлича нов ответник, при такава нередовност не може да се направи съответна проверка и за това дали действително е налице изменение на иска и дали съответства на изискванията на процесуалния закон.При подобна фактическа обстановка по-скоро е налице нередовна искова молба, която е изправена с последваща искова молба и въз основа на съдържащите се в двете молби изявления относно основанието и петитума на иска, съдът следва да определи с какъв иск е сезиран, какъв е предметът на делото и кои са обстоятелствата, които подлежат на доказване.При такъв подход не е налице процесуално нарушение и ако искът се насочи срещу нов ответник. Без значение е, че съдът е възприел първоначалната правна квалификация на спора, дадена от ищеца, тъй като дължи произнасяне по заявените претенции след тяхното уточняване.В правомощието на съда е да определи дали се касае за уточнение на исковата молба или до искане за изменение на иска, като преценката е винаги конкретна /решение №178/18.10.2016г. по гр.д.№1624/2016г, І г.о./. Предприетите до връчване препис от исковата молба на ответника поправки в основанието и петитума не са ограничени от въведените от законодателя процесуални условия за последващо изменение на иска /решение №116/28.11.2012г. по т.д.№ 102/2011г., ІІ т.о./. Предприетите от ищеца изменения на иска до връчване на препис от исковата молба на ответника съставляват поправка на исковата молба. За тези поправки не важат ограниченията на чл.214 ГПК за изменение на иска и на чл.228 ГПК за заменяне на страна /определение по чл.274,ал.3 ГПК №178/12.03.2012г., ІІІ г.о./ По третата група правни въпроси относно това дали трябва съдът да изследва наличието на всички предпоставки по чл.1,ал.1, чл.2,ал.2 и чл.4,ал.1 ЗВСОНИ за възстановяне правото на собственост, вкл. дали отчуждените собственици са били обезщетени парично или с предоставяне на друг равностоен имот, трябва да се имат предвид разясненията, дадени в ТР №1/17.05.1995г. по тълк.д.№3/1994г., ОСГК, ВКС, съгласно които според ЗВСОНИ събствеността върху недвижими имоти , отчуждени по изброените в чл.1 и чл.2 закони, се възстановява при наличието на три кумулативни предпоставки, формулирани в чл.1,ал., респ.чл.2,ал.2 и чл.4,ал.1 ЗВСОНИ : към момента на влизане в сила на закона имотите да са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл.61 ТЗ, имотите да съществуват реално до размерите, в които са отчуждени, собствениците да не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот. По основателността на касационните жалби. С оглед отговорите на процесуалните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, настоящият съдебен състав намира, че обжалваните решения, като постановени при съществени нарушения на процесуалните правила следва да се отменят и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В противоречие с цитираното ТР № 4/2014г. по тълк.д. №4/2014г., ОСГК, ВКС въззивният съд е приел, че като е сезиран с осъдителен иск по чл.108 ЗС е недопустимо да се произнася с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост на ищеца, тъй като предметът на делото, в рамките на който съдът следва да се произнесе като даде защита на субективното право в обема, в който същата е поискана, налага произнасяне само по осъдителната искова претенция.С оглед дадените с ТР разяснения, че предмет на делото по иска с правно основание чл.108 ЗС е правото на собственост на ищеца и този иск съдържа в себе си две искания за правна защита : искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и искане ответникът да бъде осъден да му предаде владението върху същия, то в диспозитива на решението следва да бъде даден отговор на тези две искания. Следователно ако бъде установено, че ищецът по ревандикационния иск е собственик на процесния имот, но ответникът не владее този имот, или го владее на правно основание, противопоставимо на собственика, съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае правото на собственост на ищеца с установителен диспозитив, а с отделен дисопзитив да отхвърли второто искане за правна защита – за предаване на владението. В противоречие с цитираната по- горе задължителна за него практика на ВКС въззивният съд е приел, че приемайки за разглеждане и произнасяйки се по иск с правно основание чл.124,ал.1 ГПК вр.чл.1,ал.1, вр.чл.3,ал.1 ЗВСОНИ срещу държавата, първоинстанционният съд е допуснал изменение на исковете и се е произнесъл в нарушение на чл.214 ГПК. След завеждане на иска ищците са предявили нови претенции като едновременно са изменили и основанието и петитума, насочвайки искове и срещу нов ответник – държавата. Така ищците са предявили в производството нови искове, незаявени в исковата молба. От изложените в искова молба, постъпила на 05.09.2008г., фактически обстоятелства е видно, че ищците са твърдяли, че са наследници по закон на А. А., поч. 1990г., който е бил собственик на процесния имот преди одържавяването му по ЗОЕГПНС. След одържавяването за имота бил съставен АДС №47281949г. Те са собственици на целия имот /част от който са УПИІІ-2 и УПИ №/ като наследници на А. на основание реституция по чл.1 и чл.2,ал.1 ЗВСОНИ. След предприетите от ищците правни действия по възстановяване правото на собственост и отправяне на три заявления до областния управител на област С. за връщане собствеността върху реално незастроената земя, която може да обособи в самостоятелен парцел по чл.2 ЗОСОИ, а за останалата част – да бъдат обезщетени по ч.4 ЗОСОИ, е постановен отказ от областния управител за отписване на имота от актовите книги за държавна собственост. Едно от основанията за отказ е приетото, че имотът не съществува в размерите, в които е одържавен. Ищците са изложили подробни твърдения за необоснованост на оспорването на собствеността им от страна на държавата, представлявана от областния управител и извършените правни действия с части от процесния имот /стр.5/. Подробно се описват извършени разпореждания с имотите. Сочи се, че ответниците физически лица не са придобили право на собственост върху спорните УПИ от своите праводатели. Заявеният петитум е за осъждане на ответника М., осъществяващ формална фактическа власт върху УПИ ІІ-2 и заедно с ответницата П. – върху УПИ І на основание чл.108 ЗС да предадат владението на имота. Така предявената искова молба е оставена без движение с определение от 16.09.2008г. за внасяне на държавна такса. С молба от 08.10.2008г. ищците са подали молба за „изменение на иска” , с която са предявили инцидентен установителен иск за признаване неистинност на документ - нотариален акт №21/1975г., за конституиране на И. П. С. в качеството му на ответник по иска с правно основание чл.108 ЗС и за конституиране на държавата като ответник по делото. По отношение на този ответник искът по чл.108 ЗС се поддържа при условията на евентуалност. С определение от 06.11.2008г. първоинстанционният съд е дал указания на ищците да конкретизират правното основание на иска срещу новите ответници.След молба-уточнение от 13.11.2008г., с определение 14.11.2008г. съдът е конституирал в качеството им на ответници по иска с правно основание чл.108 ЗС посочените от ищците И. С. и държавата. Разпоредил е да се изпрати препис от исковата молба до всички ответници. Ответникът държавата, представлявана от областния управител на Област С. е подал отговор по чл.131 ГПК на 10.01.2009г. С определение от 17.04.2009г. съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните и е насрочил делото в открито заседание. С молба от 13.05.2009г. ищците с оглед постъпилия отговор по чл.131 ГПК са поискали изменение на предявения срещу държавата евентуален иск по реда на чл.214 ГПК, а именно от осъдителен иск с правно основание чл.108 ЗС в положителен установителен по чл.124,ал.1 ГПК. Посочили са, че този ответник не осъществява фактическа власт върху имота и с оглед спора за собственост е налице правен интерес от установяване правото им на собственост спрямо същия като с едно общо решение ще се осигури еднакво за страните правораздаване. С определение от 03.11.2009г. първоинстанционният съд е отменил своите процесуални действия с изключение на тези по конституиране на ответниците – И. и държавата и е дал указания за уточняване на обектите на собственост /като част от бившия имот/ по отношение на всеки отделен ответник по иска по чл.108 ЗС с оглед актуалния регулационен статут на имота, както и с оглед изменението на иска спрямо държавата от осъдителен към установителен да се установи правния интерес от така търсената защита. С молба от 03.12.2009г. ищците са изпълнили дадените указания. С определение от 18.02.2010г. е прието, че са отстранени нередовностите на исковата молба и е обоснован е интересът от изменение на предявения срещу държавата осъдителен иск в установителен. Допуснато е изменение на иска чрез преминаване от предявения осъдителен иск срещу държавата с правно основание чл.108 ЗС в положителен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК вр.чл.1,ал.1 ЗВОНИ. При така извършените по делото от съда и страните процесуални действия, незаконосъобразен и в противоречие с цитираната по – горе практика на ВКС е изводът на въззивния съд, че е налице недопустимост на предявения срещу държавата положителен установителен иск за собственост. Предприетите от ищците уточнения на исковете преди връчване препис от исковата молба на ответниците, съставляват поправка на исковата молба. Като е отказал да разгледа предявения положителен установителен иск за собственост /изменен по реда на чл.214,ал.1 in fine ГПК/ срещу държавата, въззивният съд е постановил неправилно решение в противоречие със задължителната за него практика на ВКС. Обжалваното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав, който да разгледа спора по същество, в т.ч. и предявения срещу държавата положителен установителен иск, съобразно молбата за изменение и уточнение от 13.05.2009г. При преценката на основателността и предявените искове за собственост следва да се съобрази ТР№1/1994г., ОСГК, ВКС относно наличието на всички предпоставки за възстановяване на собствеността по ЗВСОНИ и като обсъди всички доводи на страните , имащи значение за решаването на спора. Решението по иска с правно основание чл.108 ЗС трябва да се съобрази с ТР №1/2014г., ОСГК с постановяване на установителен диспозитив.. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. на основание чл.293,ал.3 ГПК Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 1732/12.08.2014г. и въззивно решение № 2122/21.11.2014г. постановени по гр.д.№ 1187/2014г. на Софийския апелативен съд. Връща делото на същия съд за разглеждането му от друг състав. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: