7 Р Е Ш Е Н И Е № 113 С., 23.06.2016 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА при участието на секретаря А. К. и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева т. дело № 1922/ 2015 година Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационна жалба на Община “Р.” - обл. П. срещу Решение № 835 от 22.12.2014 г. по т.д.№1134/ 2014 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е отменено Решение №336 от 23.07.2014 г. по гр.д.№69/2013 г. на ОС-Пловдив, с което са отхвърлени искът, предявен от [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] срещу Община „Р.” за 166 040.83 лв. - стойност на услуга сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на твърди битови отпадъци и искът за 51 438.07лв.- обезщетение за забавено плащане за периода 31.01. 2010 г. - 31.01.2013 г. и е постановено друго, с което исковете са уважени в посочения размер, с оплакване за неправилност. Жалбоподателят излага, че неправилно въззивният съд е приел, че макар плащанията по договора да е следвало да се извършват ежемесечно и да са определяеми размерите на месечните плащания, правопораждащият факт на задължението за плащане, е извършване и приемане на работата, а не договорът, затова не е налице единен правопораждащ факт за повтарящото се задължение по см. на ТР№3/2011 г. по т.д.№ 3/2011г. на ВКС, ОСГТК. Счита, че цитираните съдебни актове са неприложими и че решението е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като задължението за плащане има периодичен характер: същото не е еднократно; възложителят е задължен да престира ежемесечно - задължението е за трайно изпълнение; задължението е за повтарящо се изпълнение - касае се за множество ежемесечни престации, падежът на които настъпва периодично, обединени от един правопораждащ факт - договора; изискуемостта, забавата и давността на всяка престация настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, имащи един правопораждащ факт - договора, като неправилно въззивният съд е възприел приемането на работата като самостоятелен правопораждащ факт; моментът, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, е предварително определен и известен на страните. Като постановено в противоречие със закона - чл. 110 б. ”в” ЗЗД и задължителна съдебна практика - ТР №3/2011 г. по т.д.№3/011 на ВКС, ОСГТК, жалбоподателят иска решението да се отмени. Ответникът по касационната жалба [фирма] - в несъстоятелност - от [населено място] не изразява становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя във връзка с касационната жалба, и като провери правилността на решението, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното: С Определение № 264 от 38.03.2016 г., постановено по делото, по въпроса: вземането за ежемесечно повтарящо се задължение за плащане на възнаграждение по договор за услуга сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на битови отпадъци с уговорен падеж и определяемо по размер, представлява ли вземане за периодично плащане, което се погасява с изтичане на 3-годишна давност по чл. 111 б.”в” ЗЗД, е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК поради противоречиво решаване: с обжалваното решение е прието, че не се касае за периодично плащане, а в Р.№332/29.11.2013 г. по т.д.№ 542/ 2013 г. на АС - Варна е прието, че вземането за плащане на стойност на предадени съдове за битови отпадъци и за извършени услуги по сметосъбиране, е за периодични плащания, за което се прилага давността по чл. 111 б.”в” ЗЗД и в Р.№603/ 09.04. 2012 г. по т.д. №2343/ 2011г. на АС - София е прието, че вземанията за разходи за сметоизвозване, са за периодични плащания, давността за погасяване на които е 3-годишна по чл. 111 б.”в” ЗЗД. Настоящият състав на ВКС, в съответствие с правомощията си по чл. 291 ГПК, приема за правилна практиката, обективирана в постановените от АС-Варна и АС-София решения, по следните съображения: С договора за извършване на услугата сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на битови отпадъци, възложителят възлага, а изпълнителят приема да извършва посочената услуга за уговорения срок, при определена перодичност, срещу възнаграждение, което се заплаща периодично (ежеседмично или ежемесечно), сред представяне от изпълнителя на двустранно съставени протоколи, установяващи изпълнената и приета работа и фактури за дължимата сума. Касае се за договор за изработка, като естеството на дължимата от изпълнителя престация - извършване на услугата - предполага трайна, а не еднократна активност - задължението е с трайно периодично изпълнение - в уговорената от страните периодичност изпълнителят трябва да извършва еднакви по съществото си действия, определени от вида на услугата, както и да отчита изпълненото. Периодичният характер на задължението на изпълнителя обуславя характера на задължението на възложителя периодично да плаща възнаграждение за отчетената и приета работа, което задължение също е с трайно изпълнение; то е задължение с повтарящо се изпълнение - възложителят трябва да извършва няколко на брой еднакви престации - да плаща възнаграждение - които се повтарят през определени периоди от време. Касае се за изпълнение на множество периодично повтарящи се престации за предаване на пари, чиято изискуемост, забава и давност настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, обединени от един и същи правопораждащ факт - договора, чийто падеж настъпва периодично през предварително определени и известни на страните интервали от време, в които задължението трябва да бъде изпълнено, а размерите на плащанията поначало също са предварително определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни или плащанията да са еднакви - различието в размера на дължимите за различните периоди суми не изключва периодичния характер на плащането,съгласно ТР№3/18.05.2012 г. по тълк. д.№3/2011 г. на ВКС, ОСГТК относно понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111 б.”в” ЗЗД. Не е възможно да бъдат изброени всички видове периодични плащания, поради това, че правопораждащите ги юридически факти могат да бъдат различни, като законодателят е посочил примерно две от тях в чл. 111 б. ”в” ЗЗД - вземанията за наем и лихви. С оглед изложеното на поставения въпрос следва да се отговори, че ежемесечно повтарящи се вземания за възнаграждение по договор за услуга сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на битови отпадъци с уговорен падеж и определяемо по размер, са вземания за периодични плащания, които се погасяват с изтичане на 3-годишна давност по чл. 111 б.”в” ЗЗД. Въззивният съд, за да отмени обжалваното решение и да уважи иска за 166 040.83 лв. - стойност на доставена услуга сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на твърди битови отпадъци и иска за 51 438.07 лв. - обезщетение за забавено плащане за периода 31.01.2010 г. - 31.01.2013 г., е приел, че в сключения след проведена процедура за възлагане на ОП, Договор №26/11.04.2006 г. с предмет сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на твърди битови отпадъци, страните в чл.3.2 са уговорили, че възложителят ще плаща на изпълнителя цената на извършената работа до 15 число на текущия календарен месец след представяне на протокол за приета работа за предходния месец и фактура, и с Договор №106/02.10.2006 г. е възложена на ищеца допълнителна услуга чрез увеличаване на съдовете и периодичността на обслужването. Въз основа на представените 20 фактури за периода м.09. 2007г. - м.12.2007 г. и изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, от която е установено, че ответникът е осчетоводил издадените от ищеца фактури - включил ги е в дневниците на покупките и в справките декларации по ЗДДС, данъчен кредит не е ползван, тъй като фактурите не съдържат ДДС; ищецът е включил фактурите в справките-декларации и в дневниците за продажби по ЗДДС, и по отношение на тях е извършил разчитане с бюджета, както и съобразно признанието на ответника в Писмо изх.№92-46/м.02.2008 г., съдът е приел претенцията за доказана. По възражението на ответника за погасяване на иска с изтичане на 3-годишна давност по чл. 111 б. ”в” ЗЗД съдът е изложил, че в ТР №3/2011 г. по тълк.д. №3/2011 г. на ВКС, ОСГТК е изяснено съдържанието на понятието ”периодични плащания”, като по сключения договор за изработка задължението за плащане възниква с приемане на работата - правопораждащият факт за задължението за плащане е извършването и приемането на работата, а не договорът; не е налице единен правопораждащ факт, и това, че плащането е уговорено ежемесечно и размерите на възнаграждението са определяеми, не прави задължението периодично, тъй като за да възникне задължението за плащане, трябва възложителят да приеме работата. Изложени са и съображения за неоснователност на възражението на ответника за неопределеност на главницата и за нищожност на втория договор, на основание на Р.№967/30.08.2006 г. за откриване на допълнителна процедура за ОП и съобразно представените фактури - първични счетоводни документи, двустранно подписани от страните; изложени са и съображения за обезщетението за забавено плащане. Решението е неправилно. Ищецът претендира заплащане на 166 040.83 лв. - стойност на доставена услуга по Договор №26 за сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на твърди битови отпадъци за периода м.09.2007 г.- м.12.2007 г., и по Договор №106/02.10.2006 г. за възложена допълнителна услуга, като поддържа, че е извършил възложената работа. С посочения Договор №26/11.04.2006 г. ответникът е възложил на ищеца за срок от 15 години извършване на сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на твърди битови отпадъци, с материали на изпълнителя, по графика, предложен с офертата на изпълнителя, като приемането на работата се извършва с двустранни констативни протоколи ежеседмично, съответно ежемесечно, срещу заплащане на възнаграждение, съгласно ценовото предложение, платимо до 15-то число на текущия календарен месец след представяне в счетоводството на възложителя на протоколите за приета за предходния месец работа и фактура за дължимата сума. С Договор №106/02.10.2006 е възложена на ищеца допълнителна услуга чрез увеличаване броя на обслужваните съдове и периодичността на обслужването. Ищецът представя 20 бр. издадени от него фактури за периода м.09.2007 г.- м.12.2007 г., за които от заключенията на счетоводната експертизи се установява, че са отразени в счетоводството на [община], отчетени като неплатени на ищеца, задължението по които е 166 040.82 лв. и обезщетението за забавено плащане е 51 438.07 лв., и които фактури [фирма] е отразил в дневниците за продажби, включил е в справките - декларации за съответните за данъчни периоди и е извършил разчитане с бюджета. Въз основа на тези доказателства следва извод, че между страните е създадено правоотношение по договор за изработка - услугата сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на битови отпадъци срещу възнаграждение, която услуга ищецът е предоставил, а ответникът признава, че я е приел, като в Писмо №82/11.02.2008 г. сочи, че задължението му от неизплатени фактури за периода м.09. 2007 г. - м.12. 2007 г. към 31.12.2007 г. възлиза на 166 040.83 лв. от неразплатени фактури, както и с оглед извършеното осчетоводяване от възложителя на издадените от ищеца фактури и ползването на ДДС за съответния период. Затова възложителят дължи възнаграждението, уговорено с договора. Неправилно въззивният съд е приел, че извършването и приемането от възложителя на работата, а не сключеният договор, е правопораждащият факт на задължението на възложителя за плащане на възнаграждението. Касае се за договор за изработка с трайно периодично изпълнение - в уговорената от страните периодичност изпълнителят трябва да извършва посочените действия и да отчита изпълненото, които задължения на изпълнителя обуславят периодичния характер на задължението на възложителя да плаща възнаграждението за отчетената и приета работа, което задължение също е с повтарящо се изпълнение. Касае се за изпълнение на множество периодично повтарящи се престации за предаване на пари, чиято изискуемост, забава и давност настъпват поотделно, тъй като се касае за самостоятелни задължения, обединени от един и същи правопораждащ факт - договора, като приемането от възложителя на работата не съставлява самостоятелен правопораждащ факт извън сключения договор, както неправилно е приел въззивният съд. По възражението на ответника за изтекла погасителна давност по чл. 111 б.”в” ЗЗД. Вземането за възнаграждение за периодично предоставените услуги, като вземане за периодични плащания по см. на чл.111 б. ”в” ЗЗД, се погасява с изтичане на 3-годишна давност. Вземането за всяка престация става изискуемо в съответствие с уговорения в чл. 3 ал. 2 от Договора начин на плащане, но тъй като е налице признаване на вземането от длъжника, съгласно Писмо №82/11.02.2008 г., на основание чл. 116 ал. 1 ЗЗД давността е прекъсната, от датата на признаването 11.02.2011 г. тече нова 3-годишна погасителна давност и до 11.02.2011 г. изпълнителят е следвало да потърси съдебна защита на претендираното право. Тъй като искът е предявен на 31.01.2013 г., поради погасяване на вземането поради изтекла погасителна давност, е неоснователен искът за възнаграждение, което обуславя неоснователност и на иска за обезщетение за забавено плащане. Решението като незаконосъобразно следва да се отмени и тъй като не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, делото следва да бъде решено от настоящата инстанция, като предявените искове се отхвърлят, като погасени по давност. На ответника по делото следва да се присъдят разноски: за първоинстанционното и за въззивното производство по 7055 лв. - юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 ал. 8 ГПК - общо 14 110 лв. и за касационната инстанция: възнаграждение за защита от адвокат 5500 лв. и внесена държавна такса 4379 лв. - общо 9879 лв. Ищецът следва на основание чл. 620 ал. 5 ТЗ да плати за първоинстанционното производство 8701 лв. държавна такса. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Решение № 835 от 22.12.2014 г. и Решение по чл. 248 ГПК № 119 от 03.04.2015 г., постановени по т.д. № 1134/ 2014 г. на Пловдивски апелативен съд и вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] срещу Община „Р.” - обл. П. за 166 040.83 лв. - стойност на доставена услуга сметосъбиране, сметоизвозване и депониране на твърди битови отпадъци, със законната лихва от 31.10.2010 г. и иска за 51 438.07 лв. - обезщетение за забавено плащане за периода 31.01.2010 г. - 31.01.2013 г. ОСЪЖДА [фирма] - в несъстоятелност - [населено място] да плати 8701 лв. - държавна такса и на Община „Р.” - обл. П. 14 110 лв. - разноски за първата и втората инстанция и 9879 лв. - разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: