О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 39 гр. София, 08.04.2016 година Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в закрито заседание на шести април, 2016 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ГАЛИНА ЗАХАРОВА с участието на прокурора от ВКП К.Иванов изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Ч.Д. 322/16 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.43,т.3 НПК. Постъпило е определение № 1560/16.03.16 г., постановено от председателя на РС-Разлог по Н.Ч.Х.Д.414/15 г., с което е прекратено производство по посоченото дело и същото е изпратено на ВКС за определяне на друг, равен по степен съд за разглеждането му по същество. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид релевантните по това производство данни и като съобрази изразеното от прокурора мнение, намери следното: Съгласно приложените материали е видно, че съдия Я. Д. от РС-Разлог се е отвела на основание чл.29,ал.2 НПК поради свързано произнасяне по процесния казус. Съдия Е. Б. от същия съд е посочил абсолютното основание на чл.29,ал.1,б.г НПК. Съдиите Р. З., И. Т., В. П. и Д. Д. са съобщили общо казано,че в съгласие със заповед на председателя на РС-Разлог, на основание ПАРОВАС /отм./ са сформирани отделения в този съд и делата от частен характер като настоящото се разглеждат от съдии в наказателното отделение, докато те са съдии в гражданското отделение. При тази съображения съдиите З. и Д. са изтъкнали цифрово основанието по чл.29,ал.2 НПК за отвод, а съдиите Т. и П. не са сторили и това. Върховният касационен съд счита, че действията на част от съдебния състав на РС-Разлог не намират опора в закона и не обуславят приложение на разпоредбата на чл.43,т.3 НПК съгласно която съдът, където делото е подсъдно по общите правила, не може да образува състав. На първо място, съдиите З., Т., П. и Д., доколкото правораздават в първоинстанционен съд, в съгласие с устройствения закон са назначени като съдии в този съд, а не като магистрати в съответното отделение, създадено по силата на вътрешна заповед /може и да не бъде създадено/. Самият процесуален закон, в нормата на чл.43,т.3 НПК не поставя изискване съдът, на който делото е подсъдно, да не може да образува състав поради изчерпване на правораздаващите в наказателното отделение съдии. Като казва „съдът”, НПК има предвид целия му персонален състав. Тук на второ място идва въпросът дали, като са се позовали на вътрешната заповед за разпределение по отделения, без значение дали цифрово са отразили текста на чл.29,ал.2 НПК, обсъжданите по-горе магистрати са изпълнили законовото изискване за отвод от разглеждане на делото по същество? Отговорът е отрицателен. И това е така, тъй като ВКС не е оправомощен да следи основателността на направените отводи, но в контекста на съображения, изпълващи изискванията на чл.29 НПК. В случая съдиите З., Т., П. и Д. не са отразили доводи, свързани с предубеденост или заинтересованост пряко или косвено от изхода на делото /доколкото двама от тях цифрово са се позовали на нормата на чл.29,ал.2 НПК/. В същината си предложената мотивировка, обмислена в светлината на изтъкнатия разбор, не обуславя възможност да се счете,че е направен допустим законов отвод /самоотвод/ на който и да е от тези магистрати. Ето защо не са налице предпоставките на чл.43,т.3 НПК за смяна на подсъдността на процесното производство, поради което Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за промяна на подсъдността на Н.Ч.Х.Д.414/15 г.по описа на РС-Разлог. ВРЪЩА прекратеното от РС-Разлог Н.Ч.Х.Д.414/15 г. за образуване и разглеждане от същия съд. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/