4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 104 гр. София, 17.03.2022 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав: Председател: Симеон Чаначев Членове: Александър Цонев Филип Владимиров като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев ч. гр. д. № 463/2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Д. Д. срещу въззивно определение № 2449/24.09.2021 г. по в. ч. гр. д. № 702/2021 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 10-ти състав, с което е потвърдено определение № 260014/08.01.2021 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е прекратено производството по гр. д. № 206/2020 г. поради процесуална недопустимост на предявения от Д. иск по чл. 170 ЗЗД за прогласяване на недействителността на законна ипотека. В частната касационна жалба се поддържа, че ищцата има правен интерес от предявяване на иска, тъй като, макар имотът вече да е продаден на публична продан, при евентуално уважаване на предявения иск, тя би могла да има претенции към ипотекарния кредитор, към органа, извършил вписването, и би избегнала ангажиране на отговорността ѝ за евикция от лицето, което е било собственик на имота към момента на проданта. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД не може да обуслови липса на правен интерес от прогласяване недействителността на ипотечното право. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване се подържа, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК по следните въпроси: 1. Обвързани ли са съдилищата, пред които е предявен иск по чл. 170 ЗЗД, когато с мотивите на свой акт ВКС е приел, че няма пречка и е налице правен интерес както за длъжника, така и за трето лице, за предявяване на иск за установяване на недействителността на учредената ипотека, въпреки проведената публична продан и влизане в сила на постановлението за възлагане?; 2. Преклудира ли разпоредбата на чл. 175 ЗЗД правото на ипотекарния длъжник да установи недействителността на учредената ипотека? 3. Налице ли е правен интерес от завеждане на иск от ипотекарния длъжник за установяване по отношение на кредитора по изпълнението недействителността на учредената от него ипотека, след като ипотекираният имот е възложен на купувач по публичната продан с влязло в сила постановление за възлагане? Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В срока за отговор Община Кюстендил излага становище, че определението е правилно и следва да бъде потвърдено. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Относно предпоставките за допускане на касационно обжалване, ВКС намира следното: С искова молба от 27.05.2020 г. А. Д. е предявила срещу Община Кюстендил иск за установяване на недействителността на законна ипотека, вписана под № 54, т. І, вх. рег. № 1361/01.11.2000 г. на пар. книга 155, стр. 352, ведно с извършените впоследствие вписвания, върху „застроен недвижим имот“ с площ от 2 639 кв.м., заедно с изградената в него масивна сграда - ресторант „Брезнишки хан“, парцел 49, масив 31, в землището на [населено място]. Изложени са твърдения, че имотът е придобит през 1998 г. от ЕТ „Диляна-90 – В. С. Д.“ по силата на договор с Община Кюстендил за продажба на недвижим имот чрез търг с явно наддаване, като за обезпечаване на неиздължената част от вземането си по договора общината имала право да впише законова ипотека. Впоследствие едноличният търговец е прехвърлил собствеността върху имота на ищцата, като към онзи момент същият не бил обременен с вещни тежести, а процесната ипотека била вписана по-късно. Изложени са подробни съображения за недействителност на ипотеката. Кюстендилският окръжен съд , след като служебно е изискал данни за движението на изпълнително дело № 20147420400069 по описа на ЧСИ В. А., рег. №742 в КЧСИ, по което ипотекираният имот е изнесен на публична продан, е констатирал, че процесният имот е продаден на публична продан, като постановлението за възлагане е влязло в сила на 08.08.2019 г. Предвид това, първоинстанционният съд приема, че предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес, тъй като съгласно чл. 175, ал. 1 ЗЗД с извършването на публичната продан, учредената върху имота законна ипотека е погасена по право. Въззивният съд е потвърдил определението за прекратяване, приемайки, че с приключването на публичната продан се погасяват всички ипотеки върху имота, а с погасяването на ипотеката се погасява и правото на надлежно легитимираните лица да претендират недействителност на вписаната върху имота ипотека. Посочено е, че ищцата е била активно легитимирана да заведе иска преди окончателното приключване на публичната продан. Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване, защото поставените въпроси са неотносими- нямат значение за изхода на спора. Въпросите са поставени във връзка с формирана практика на ВКС, че длъжникът по изпълнението, както и ипотекарният длъжник имат правен интерес да оспорват действителността на ипотеката и след приключване на изпълнението, включително след извършване на публичната продан на ипотекирания имот (в този смисъл са опр.№ 402/16г. на ІІІ ГО, решение №123/15г. на ІV ГО и определение №260/15г. на І ТО). В случая обаче, ищцата не е нито длъжник по изпълнението, нито ипотекарен длъжник, а срещу евицирания собственик разполага с други средства за защита по чл. 191, ал.2 ЗЗД, т.е. липсва правен интерес да оспорва действителността на законната ипотека. Първият поставен в изложението въпрос е неотносим, тъй като се основава на становището на страната, че с решение в производство по отмяна на основание чл. 304 ГПК на влязло в сила решение по предявен от С. Д. иск за прогласяване недействителността на процесната ипотека, касационният съд не е уважил искането на молителката, но е посочил, че тя е легитимирана като длъжник по изпълнението да води самостоятелен иск за прогласяване на нищожността на ипотеката на същите основания. Налице е формирана практика на ВКС, според която длъжникът по изпълнението може да оспорва действителността на ипотеката и след публичната продан, но в случая обаче, ищцата не е длъжник по изпълнението. Тя твърди, че е солидарен длъжник по вземането на Общината за продажната цена, но изпълнителният лист е издаден само спрямо В. Д., видно от данните по делото, а съгласно чл. 429 ГПК изпълнителният лист срещу главния длъжник няма действие срещу солидарните длъжници (субективни предели на изпълнителния лист), т.е. ищцата не е длъжник по изпълнението. По отношение на останалите два въпроса действително има формирана практика на ВКС, че ипотекарният длъжник има правен интерес да оспорва действителността на ипотеката и след публичната продан, но в случая ищцата не е ипотекарен длъжник по изпълнителното производство. Като ипотекарен длъжник по изпълнителното дело е бил конституиран С. Д., на когото ищцата е продала ипотекирания имот през 2006г.. Той е водил дело срещу Общината за установяване недействителност на ипотеката, но искът му е бил отхвърлен с влязло в сила решение. По това дело ищцата не е била привлечена като подпомагаща страна, поради което на основание чл. 191, ал.2 ЗЗД ищцата може да противопостави на С. Д. възраженията си за нищожност на ипотеката, по предявения срещу нея иск за отговорност за евикция. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2449/24.09.2021 г. по в. ч. гр. д. № 702/2021 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 10-ти състав. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: