Р Е Ш Е Н И Е № 125 София , 17.06.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Елена Авдева ЧЛЕНОВЕ : Бисер Троянов Петя Шишкова при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Ивайло Симов изслуша докладваното от съдията Елена Авдева наказателно дело № 274/2019 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 423, ал. 1 от НПК по искане от А. А. Щ., чрез неговия адвокат В. Ч., за възобновяване на нохд № 211/2018 г. по описа на Районен съд-гр. Исперих. В искането и в пледоарията на защитника пред касационната инстанция се твърди, че осъденият не е информиран и надлежно призован за съдебното производство по делото, което налага новото му провеждане. Прокурорът подкрепя искането, като се позовава на чл. 423, ал. 1, т. 5 от НПК, задължаващ съда да възобнови делото поради допусната екстрадиция на осъденото лице. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните извърши проверка за наличие на основания за възобновяване на наказателното производство, установи следното : Районният съд в гр. Исперих с присъда № 24 от 16.10.2018 г. по нохд № 211/2018 г. признал подсъдимия А. А. Щ. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б , ал. 3 от НК и му наложил наказания лишаване от свобода за срок от две години и три месеца при първоначален строг режим на изтърпяване и глоба в размер на 1500 лева. Присъдата не била обжалвана и влязла в сила на 01.11.2018 г. Искането на осъдения А. Щ. за възобновяване е допустимо, тъй като е направено от процесуалнолегитимирана страна в законния срок и се отнася до съдебен акт, подлежащ на извънредна проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК. Разгледано по същество то е основателно поради следните съображения: Съдебната фаза на процеса е протекла неприсъствено за подсъдимия. В досъдебната фаза не е приложена мярка за неотклонение. Прокурорът повдигнал обвинение срещу А. Щ. с обвинителен акт, който постъпил в съда на 23.07.2018 г. в процедура по глава двадесет и четвърта от НПК „Бързо производство”. Съдът насрочил делото за 27.07.2018 г. и в изпълнение на чл.358, ал.2 от НПК разпоредил на наблюдаващия прокурор да връчи незабавно препис от обвинителния акт на подсъдимия и да го призове. В съдебното заседание на 27.07.2018 г. А. Щ. не се явил. Прокурорът заявил, че не може да представи доказателства за уведомяването му и възразил срещу даване ход на делото в негово отсъствие. Делото било отложено за 18.09.2018 г., когато подсъдимият също не присъствал. Изпратената от съда призовка на адреса, известен от досъдебната фаза - [населено място], [улица], се върнала с отбелязване от служителя по връчване, че А. Щ. не е открит и по данни на неговия родственик Р. Р. е извън страната с неизвестен адрес за неопределено време. Тази информация дала основание на съда отново да отложи делото за 16.10.2018 г. ( заслужава да се отбележи , че това е станало с некоректно позоваване на чл. 269, ал. 1, т. 3 от НПК , каквато не съществува, вместо на чл. 269, ал. 3, т.1 от НПК ), както и да постанови щателното му издирване от органите на МВР. Отделно от това била изискана справка дали Щ. е напуснал пределите на страната и дали има данни за завръщането му. На 16.10.2018 г. съдът разгледал делото при условията на чл. 269 , ал.3, т.1 от НПК. Било прието, с позоваване на постъпило уведомление от ОД на МВР–гр. Разград, че лицето е обявено за общодържавно издирване на 02.10.2018 г., няма данни да е напуснало пределите на страната и не е издирено и установено. След констатация, че отсъствието на подсъдимия няма да попречи на разкриване на обективната истина, съдът дал ход на процеса с участието на служебен защитник и постановил осъдителна присъда. Настоящият съдебен състав счита, че не са били налице предпоставките за задочно съдебно производство. Цитираната от районния съд разпоредба на чл. 269, ал. 3, т. 1 е неправилно разтълкувана. Предизвиканото щателно издирване е продължило само две седмици, в рамките на които компетентните органи са стигнали единствено до заключение, че няма данни Щ. да е напуснал пределите на Република България. В същото време в приложеното на л.22 от досието по делото уведомление е посочен настоящ адрес на А. Щ. в [населено място], област Р., [община]. Съдът не е използвал съобщената информация и не е призовал искателя на тази адресна регистрация. Неявяването на подсъдимия без уважителни причини не е пречка за разглеждане на делото само тогава , когато той е уведомен за провеждането му. Съгласно установената практика на Европейския съд по правата на човека правото на подсъдимия да участва лично в производството е основен елемент от справедливия процес Вж. решенията по делата.Kolozza v.Italy A.76,F.C.B. v. Italy и др. . Задочното производство е търпимо само в ситуация на несъмнен отказ на подсъдимия да се яви по делото и да се защитава – хипотеза, различна от гореописаната. Старанието, което личи от действията на първата инстанция за издирване на осъдения, не удовлетворява стандарта на чл. 269, ал. 3 от НПК за законосъобразно разглеждане на делото в негово отсъствие. Съдът не само е пропуснал да призове подсъдимия по настоящ адрес, но не е използвал и съобщения от него телефон за връзка (арг. от чл. 178, ал. 8 от НПК). Тези обстоятелства не дават основание да се приеме, че подсъдимият се е укрил или не се явил без уважителни причини в съдебно заседание. Не са налице предпоставки, препятстващи възобновяване на делото, поради което и на основание чл. 425, ал. 1 , т. 1 от НПК постановената присъда следва да бъде отменена, а делото - върнато за ново разглеждане от стадия на предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. За пълнота на изложението и в отговор на доводите на прокурора за поети от българската държава гаранции за ново разглеждане на делото, се налага да се припомни Вж.Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-399/11 „Stefano Melloni v.Ministerio F”, че задочното осъждане е факултативно основание за отказ за изпълнение на европейска заповед за арест. След като съдът в Дюселдорф , ФРГ, е предал Щ. за изтърпяване на наложеното наказание, за българската държава не са възникнали никакви задължителни условия да разгледа отново делото независимо от обстоятелството, че това е станало на основание европейска заповед за арест. Касационната инстанция е суверенна в преценката дали са налице предпоставките за нов процес , като съобрази регламента на чл. 423, ал.1 от НПК. Вж. повече в решение № 339/01.07.2013 г. по нд № 1111/2013 г. , трето наказателно отделение на ВКС, решение № 219 /01.06.2015 г. по нд № 536/2015 г. , второ наказателно отделение на ВКС и др. Данните по делото разкриват условията на чл. 63, ал. 1 от НПК за вземане на мярка за неотклонение задържане под стража. Обвинението срещу А. Щ. е за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода. Установено е по делото, че той е напуснал постоянния си адрес и пребивава за различни периоди в Германия. Тези обстоятелства водят до извод за трудноконтролируема мобилност на А. Щ., обуславяща реална опасност той да се укрие преди да завърши производството по настоящето дело. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 423, ал.1 и ал. 4 от НПК Р Е Ш И ВЪЗОБНОВЯВА производството по нохд № 211/2018 г. по описа на Районен съд-гр. Исперих, ОТМЕНЯВА постановената по него присъда № 24 от 16.10.2018 г. и връща делото за ново разглеждане от същия съд от стадия на предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. Взема по отношение на подсъдимия А. А. Щ. мярка за неотклонение задържане под стража. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.