Р Е Ш Е Н И Е № 65 София, 12.03.2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на шести март, две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЕРИК ВАСИЛЕВ при участие на секретаря Ванюша Стоилова като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 2589 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното: Производство по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 3012/11.05.2017 г. на С. С. С., чрез адвокат М. Г. от АК-Д. срещу въззивно решение № 94 от 07.04.2017 г. по в.гр.д. № 47/2017 г. на Окръжен съд Добрич, с което се отменя решение № 1236 от 09.12.2016 г. по гр.д. № 665/2016 г. на Районен съд Добрич и са отхвърлени предявените искове на С. С. С. против [фирма], на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415 ГПК, да се установи съществуването на вземане за трудово възнаграждение в размер на общо 13 287,41 лева за положен извънреден труд от месец май 2013 г. до месец август 2015 г., ведно със законните лихви от 07.12.2015 г. до изплащане на сумата и 506,50 лева – допълнително възнаграждение за нощен труд през същия период, ведно със законните лихви до изплащане на сумата, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4221/2015 г. на Районен съд Добрич, както и предявения иск за обезщетение за забава при изплащането на възнаграждение за извънреден и нощен труд през същия период до датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Частна жалба с вх. № 3358/26.05.2017 г. на [фирма], [населено място], представлявано от управителя В. А. Л., чрез адвокат Б. К. от АК Д., е подадена и срещу определение № 583/16.05.2017 г. по гр.д. № 47/2017 г. на Окръжен съд Добрич, с което на основание чл.248 ГПК се уважава молбата на С. С. С. чрез адвокат М. Г. от АК Д. за изменение на въззивно решение № 94 от 07.04.2017 г. по делото, в частта му за разноските, с което се отхвърля искането за разноски на ответника, съобразно отхвърлената част на исковете. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да изложи мотиви по всички доводи и възражения на страните като формира собствени изводи по спорните между страните факти, въз основа на представените по делото писмени доказателства. Отговор на въпроса обусловил допускане на касационното обжалване е даден с ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, т.19, в което се приема, че при разглеждане на делото във въззивната инстанция, съдът прави свои фактически и правни изводи по съществото на спора като достига до свое собствено решение, извършвайки в същата последователност действията, които би следвало да извърши първоинстанционния съд. Указанията по тълк.дело № 1/2000 г. на ОСГК се прилагат последователно в съдебната практика на Върховния касационен съд по чл.290 ГПК – решение № 298 от 28.04.2010 г. по гр.д. № 3973/2008 г., ІV г.о., решение № 68 от 22.02.2012 г. по гр.д. № 748/2011 г., ІІ г.о., решение № 392 от 10.01.2012 г. по гр.д. № 891/2010 г. на І г.о., решение № 470 от 16.01.2012 г. по гр.д. № 1318/2010 г., ІV г.о. и решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д. № 761/2010 г., ІV г.о., като се приема, че задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства произтича пряко от разпоредбата на чл.121, ал.2 на Конституцията на Република България, съответно чл.5, чл.143, чл.154, чл.235 и чл.236 ГПК. Съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдяните фактически обстоятелства, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. С оглед дадения отговор на процесуалноправния въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивният съд правилно е приел, че ищецът е работил по трудово правоотношение при ответника като „охранител” на обект в [населено място] с продължителност на работното време – 8 часа при двусменен режим на работа по график, поради което е негова доказателствената тежест да установи обстоятелството, че е била завишена месечната продължителност на работното време, а ответникът следва да установи, че е заплатил възнаграждение за положения извънреден труд, за което са допустими всички доказателствени средства. В нарушение на материалния закон, обаче, съдът е приел в обжалваното решение, че реорганизацията на смените е по инициатива на работника и не се доказва полагане на извънреден и нощен труд, тъй като работодателят не е знаел за тези обстоятелства, поради което исковете са недоказани. Липсата заповед за въвеждане на сумирано отчитане на работното време на управителя на дружеството и оспорването на „тетрадката за дежурства”, като отчетна форма за положен извънреден труд от работника, следва да се преценяват с оглед на всички останали доказателства по делото. В случая е безспорно, че трудовият договор на ищеца е за работа с продължителност на работното време – 8 часа, но в отговора на исковата молба се признава двусменен режим на работа по график от 8 ч. до 20 ч. /първа смяна/ и от 20 ч. до 8 ч. /втора смяна/, като е отчитан и извънреден труд, при сумирано изчисляване на работното време, когато нормата е превишавана. По делото се установява, че в присъствените форми и платежните ведомости за всеки месец е посочено изработено време, според което е начислявано трудовото възнаграждение на ищеца, включващо и извънреден труд през процесния период. Следователно, преценката на съда, че не е доказано полагането на извънреден и нощен труд, тъй като не се установява работодателят да е знаел това, е неправилна и не се подкрепя от събраните доказателства. При наличието на доказателства, че работата се извършва със завишена месечната продължителност на работното време, съдът не може да отхвърли предявения иск поради липсата на достатъчно данни за размера на задължението, тъй като съгласно нормата на чл.162 ГПК в този случай следва сам да определи размера му. Тези обстоятелства налагат касиране на въззивното решение и решаване на правния спор по същество. Работодателят дължи заплащане за положения извънреден труд в увеличен размер, независимо дали е била водена специална книга за извънредния труд и дали е издадена нарочна заповед за сумирано отчитане на работното време. При подневното отчитане на работното време, когато работник или служител е отработил в повече от законоустановеното работно време, то се отчита като извънреден труд във всеки отделен месец. При сумираното изчисляване, установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време. При сумирано изчисляване на работното време се прилага разпоредбата за превръщането на нощните часове в дневни, а работата в повече може да се компенсира с почивка, за да се запази баланса на работното и свободното време през периода на отчитане. Когато нормата работно време е превишена в края на периода е налице извънреден труд, а положения труд в събота и неделя не се явява извънреден, ако по график работникът следва да бъде на работа /решение № 14 от 27.03.2012 г. по гр.д. № 405/2011 г. на ВКС, ІV г.о./ Предвид гореизложеното, въззивната инстанция неправилно приема, че работникът не е доказал полагането на извънреден труд при сумирано изчисляване на работното време и полагащото му се възнаграждение. По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, според която за 4406 часа положен извънреден труд, дължимото възнаграждение при сумирано изчисляване на работното време е в размер на 13931,54 лева, а за нощен труд – 514 лева, като установената нормална продължителност е отчитана на шестмесечен период. Според основното заключение на съдебния експерт, в справката по ведомостите за работни заплати се установяват записвания за ежемесечни начисления от 01.05.2013 г. до 31.08.2015 г. - за основно възнаграждение и допълнително за трудов стаж, други доплащания и платен отпуск, но без да са представени документи, въз основа на които са извършени тези „други доплащания”, поради което не може да се установи дали са изплатени на работника като възнаграждение за извънреден труд. Работодателят не е оспорил констатациите в приетата съдебно-икономическа експертиза за начина, по който се отчита работното време за длъжността „охранител” и неотчетената разлика извън месечната норма, представляваща извънреден труд. Знанието на работодателя за полагания извънреден труд не се предполага, но в случая се установява от изготвените и одобрени графици на работа, разплащателни ведомости за изплатено трудово възнаграждение въз основа на изработените часове, в които обаче няма отразено плащане за извънреден и нощен труд, независимо че сумирано отчитане на работното време винаги е налице при работа по график. Тези обстоятелства са установени и в съдебните експертизи, с оглед на което за отработеното време извън месечната норма се дължи възнаграждение за извънреден труд. В тежест на работодателя е да докаже заплащането на извънредния труд, когато се установи, че е полаган от работника или служителя, за което са допустими писмени доказателства, както и заключение на вещо лице. В случая, насрещните страни спорят дали е заплатено трудово възнаграждение на ищеца поради доказателствата, удостоверяващи изплащане на трудовото възнаграждение на ищеца, без оглед на установената продължителност на работното време. Съгласно чл.154, ал.1 ГПК, всяка страна следва да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения, т.е. работодателят следва да представи писмени доказателства в подкрепа на твърденията, че е изплатил дължимото възнаграждение за извънреден труд. От основното заключение на вещото лице е видно, че не може да се установи безспорно каква част е платена на ищеца за извънреден и нощен труд, поради което възражението на ответника, че е изплатил задължението е недоказано, а искът е доказан в своето основание. Предвид изложените съображения, предявените искове да се установи съществуването на вземане за възнаграждение за извънреден и нощен труд от месец май 2013 г. до месец август 2015 г., ведно със законните лихви от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4221/2015 г. на Районен съд Добрич – 07.12.2015 г. до изплащане на сумата, са частично основателни до размер на 13 287,41 лева за положен извънреден труд и 506,50 лева - за нощен труд. Претенцията за обезщетение при заплащане на възнаграждението за извънреден и нощен труд също е частично основателна и следва да бъде уважена за сумата от 1794,60 лева. По частната жалба вх. № 3358/26.05.2017 г. на [фирма], [населено място], представлявано от управителя В. А. Л., чрез адвокат Б. К. от АК Д., подадена срещу определение № 583/16.05.2017 г. по гр.д. № 47/2017 г. на Окръжен съд Добрич, постановено на основание чл.248 ГПК, настоящият състав на ВКС намира следното: Частната жалба е подадена в срок от легитимирана да обжалва съдебния акт страна по делото, поради което е редовна и процесуално допустима, а по същество и основателна. За да постанови обжалваното определение по чл.248 ГПК, въззивният съд е приел, че ищецът е работник, който е освободен от внасяне на такси и разноски по делото, съгласно чл.83, ал.1, т.1 ГПК, с оглед на което не дължи направените от работодателя разноски по трудовия спор, поради което е уважил молбата на С. С. С., чрез адвокат М. Г. от АК-Д. и е отхвърлил искането за присъждане на разноски от ответника, съразмерно на отхвърлената част на исковете. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че с оглед незаконосъобразността на въззивното решение и частичната неоснователност на предявените искове от ищеца, следва да бъде отменено и постановеното от въззивната инстанция определение по чл.248 ГПК, за изменение на решението в частта му за разноските, които следва да се определят в зависимост от крайния изход на делото. В случая, предявените искове на ищеца са уважени частично за сумите 13 287,41 лева за положен извънреден труд, 506,50 лева - за нощен труд и 1794,60 лева - обезщетение за забава при изплащане на трудовото възнаграждение до 07.12.2015 г., като претенциите са отхвърлени до пълните предявени размери, поради което ищецът дължи на ответната страна 74,70 лева за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Ищецът С. С. С. също е поискал разноски по делото за адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по чл.80 ГПК, които следва да бъдат присъдени в размер на 1220 лева, съразмерно на уважената част от исковете. С оглед изхода на делото, [фирма], [населено място], представлявано от управителя В. А. Л., дължи държавна такса на Върховния касационен съд върху уважената част на исковете, на основание чл.78, ал.6 ГПК в размер на общо 653,28 лева. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение № 94 от 07.04.2017 г. по в.гр.д. № 47/2017 г. на Окръжен съд Добрич и вместо това: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК, че [фирма], [населено място], представлявано от управителя В. А. Л., ЕИК[ЕИК], дължи на С. С. С. от [населено място], ЕГН [ЕГН], за положен извънреден труд сумата от 13 287,41 (тринадесет хиляди двеста осемдесет и седем лева, четиридесет и една стотинки) лева и за нощен труд - 506,50 (петстотин и шест лева, петдесет стотинки) лева, ведно със законните лихви от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 4221/2015 г. на Районен съд Добрич – 07.12.2015 г. до изплащане на сумата. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], представлявано от управителя В. А. Л., ЕИК[ЕИК], да заплати на С. С. С. от [населено място], ЕГН [ЕГН], сумата от 1794,60 (хиляда седемстотин деветдесет и четири лева, шестдесет стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава при изплащане на трудовото възнаграждение до 07.12.2015 г., за положен извънреден и нощен труд, както и разноски в размер на 1220 (хиляда двеста и двадесет) лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК. ОСЪЖДА [фирма], [населено място], представлявано от управителя В. А. Л., ЕИК[ЕИК], да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса по сметка на Върховния касационен съд на Република България върху уважената част на исковете в размер на общо 653,28 (шестстотин петдесет и три лева, двадесет и осем стотинки) лева. ОТМЕНЯ определение № 583/16.05.2017 г. по в.гр.д. № 47/2017 г. на Окръжен съд Добрич и вместо това: ОСЪЖДА С. С. С. от [населено място], ЕГН [ЕГН], да заплати на [фирма], [населено място], ЕИК[ЕИК], разноски в размер на сумата от 74,70 (седемдесет и четири лева, седемдесет стотинки) лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.