Р Е Ш Е Н И Е № 329 гр. София, 28 юни 2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ : Юрий Кръстев Елена Авдева при участието на секретар Кр.Павлова. и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Елена Авдева дело № 1616/2011 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 349 , ал.1 от НПК по касационна жалба на защитника на подсъдимия С. А. Р. против присъда № 470 от 16. 12. 2009 г. по внохд № 3830 /2009 г. на Софийския градски съд. В жалбата се сочи, че присъдата е „неправилна” и постановена в противоречие с материалния закон. В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на касатора доразвива оплакванията си с аргументи за материална несъставомерност на деянието и погрешна интерпретация на доказателствения материал от въззивния съд. Прокурорът пледира неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и направи проверка в пределите на чл. 347 , ал.1 от НПК, установи следното : Софийският районен съд с присъда от 19. 06. 2009 г. по нохд № 13593 по описа за 2008 г. признал подсъдимия С. А. Р. за невиновен и на основание чл. 304 от НПК и чл. 9 , ал. 2 от НК го оправдал по повдигнатото обвинение. Съдът приел, че извършеното от подсъдимия деяние, макар формално да осъществява признаците на престъпление, поради своята малозначителност е с явно незначителна обществена опасност. Софийският градски съд с присъда № 470 от 16. 12. 2009 г. по внохд № 3830 отменил първоинстанционната присъда и вместо нея постановил друга, с която признал подсъдимия за виновен в това , че на 22 септември 2006 г. , в гр. София, управлявал моторно превозно средство, лек автомобил „ВАЗ 2105”, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, а именно 1,51 промила, установена по надлежен ред – престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, като на основание чл. 81, ал. 3 вр. с чл. 80 от НК не му наложил наказание. Жалбата срещу така постановения въззивен съдебен акт е допустима. Това уточнение се налага, тъй присъдата в нарушение на чл. 346 , т. 2 от НПК е обявена за окончателна и неподлежаща на обжалване. Очевидно обаче въззивният съд мълчаливо поправил грешката си и администрирал жалбата , макар това да станало повече от една година /!/ след постъпването й в съда. Разгледана по същество жалбата е основателна. Обвинението срещу подсъдимия С. А. Р. е за престъпление , извършено на 22. 09. 2006 г., за което законодателят в чл. 343 б, ал.1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до една година. Срокът на абсолютната давност за наказателно преследване , регламентиран в чл. 81 , ал. 3 от НК във връзка с чл. 80 , ал. 1, т. 5 / ред. ДВ, бр. 153 от 1998 г., приложима по силата на чл. 2, ал. 2 от НК / е три години . Той изтекъл на 22. 09. 2009 г. Следователно към датата на решаване на делото – 16. 12. 2009 г. , въззивният съд вече бил обвързан от задължението да прекрати делото съгласно чл. 289, ал. 1 във вр. с чл. 24, ал.1 , т. 3 от НПК. Вместо това той разгледал обвинението по същество и се произнесъл по въпросите за деянието , вината и отговорността, признавайки подсъдимия за виновен. Такива правомощия въззивната инстанция би имала само в хипотезата на чл. 24, ал. 2 от НПК – ако подсъдимият направи искане делото да продължи. С. А. не само не е направил подобно изявление , но неговият защитник /вж. протокола от съдебното заседание пред СГС от 16. 12. 2009 г. / категорично настоял за прекратяване на процедурата. Производството пред градския съд протекло неприсъствено за подсъдимия, но това обстоятелство не оказва влияние върху обвързващата сила на цитираните процесуални правила , предназначени да реализират ефекта на давността. Върховният касационен съд е имал възможността да отбележи Вж. решение № 54 от 27.01.2010 г. на ВКС по д. № 691/2009 г., първо н.о., НК , че подсъдимият не е длъжен лично да се яви , за да изрази становище относно развитието на процеса. Ако той бездейства намират място разсъжденията за мълчаливо изразено съгласие за прекратяване на делото за постигане на материалноправния резултат от изтеклата давност за наказателно преследване, което е в негова полза. Нарушавайки императивните разпоредби на процесуалния закон втората инстанция игнорирала и приложението на материалноправните норми за абсолютната давност. Налице са касационните основания по чл. 348 , ал. 1 , т. 1 и т. 2 от НПК , налагащи отмяна на въззивния съдебен акт и прекратяване на делото от касационния съд. Видим от горното и на основание чл. 354 , ал. 1 , т. 2 , пр. 1 във вр. с чл. 348 , ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и чл. 24 , ал. 1, т. 3 от НПК Върховният касационен съд второ наказателно отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА присъда № 470 от 16.12.2009 г. по внохд № 3830 /2009 г. на Софийския градски съд. ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по делото поради изтекла давност за наказателно преследване. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.