Р Е Ш Е Н И Е № 425 София, 10.11.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 08 ноември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 641 /2011 година Производство по чл. 307, ал.2 от ГПК. Постъпила е молба вх.№. вх.№ 22810 от 08.09.2010г., подадена от Р. А. В.-Х. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.4 от ГПК на решение № 110 от 12.04.2010г. по гр.д.№ 654/2009г. на ВКС ІІ гр.о., поради това, че противоречи с решение от 13.08.2007г. по гр.д.№ 1863/2006г. на Кюстендилски окръжен съд, влязло в сила на 03.10.2007г. Ответникът по молбата Д. А. К. оспорва основателността й, като счита, че не е налице наведеното основание за отмяна поради липса на обективен идентитет между споровете, разрешени с двете решения Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: Молбата е подадена от надлежна страна против влязло в сила решение. С определение № 262 от 13.06.2011г. по ч. гр.д.№ 231 по описа за 2011г. ІІ гр.о. е прието, че молбата не е просрочена, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. . По двете дела е установено следното: К. Г. Л. е придобил по спогодба от 1936 г. парцел ІV имот пл. № 6076 от кв. 291 по плана на [населено място] с площ 507 кв.м., ведно с голяма къща, масивна лятна кухня и масивна къща с мазе с площ 44 кв.м., построена в южната част на същия парцел. Той осиновява през 1951г. децата на сестра си Р. Г. К.: Д. А. К. и Е. А. К.. С н.а. № 40:1970г. осиновителят К. Л. дарява на Д. К. голямата къща. Двамата осиновени правят отказ от наследството, оставено от К. Л., починал 1980г., вписани съответно под № 114/1982г. и 363/1981г. Така единствен наследник на Л. остава сестра му Р. Г. К., която оставя завещание в полза на Е. А. К.. Завещателката умира 1987г. Е. К. почива 1994г., а Р. А. В. е единствен неин наследник. С решение от 21.12.2005г., постановено по гр.д.№ 6304/2004г. на Софийски РС е отхвърлен иска на Д. А. К. по чл. 30 от ЗН против Р. А. В. за възстановяване на накърнена запазена част, като намали саморъчно завещание от 10.02.1982г., оставено от Р. Г. К. в полза на Е. А. К.. Съдът е приел, че Д. К. няма потестативното право по чл. 30, ал.1 от ЗН, тъй като не е лице с право на запазена част предвид извършеното осиновяване, а и защото претенцията е била погасена по давност. Действителността на завещанието не е обсъждана по това дело. С решение № 110 от 12.04.2010г. по гр.д.№ 654/2009г. на ВКС ІІ гр.о., е отменено решение от 19.06.2008г. по гр.д.№ 612/2003г. на Кюстендилски окръжен съд и вместо това е осъдена на основание чл. 108 от ЗС Р. А. В. да предаде на Д. А. К. ½ ид.ч. от парцел ІV имот пл. № 6076 от кв. 291 по плана на [населено място] с площ 507 кв.м., ведно с ½ ид.ч. от масивна лятна кухня и масивна къща с мазе с площ 44 кв.м., построена в южната част на същия парцел. Съдът е приел, че оставеното саморъчно завещание от Р. Г. К. е нищожно на основание чл. 25, ал.1 от ЗН, защото датата е изписана след подписа. Така Р. Г. К. е наследена и от двамата си племенника предвид осиновяването /нейни рождени деца/ и поради това, че е прието за неоснователно възражението на ответницата за придобивна давност, съдът е уважил иска на Д. К. за ревандикация за ½ от дворното место, лятната кухня и малката къща. Нормата на чл. 50 от ЗН е отменена /ДВ бр. 60/1992г., с което отпада петгодишния срок за приемане на наследството и тази отмяна се отнася и за наследствата, открити до влизане в сила на това изменение на закона – чл. 91 от ЗН, поради което този въпрос не е обсъждан с това решение. Основанието за отмяна, предвидено в чл. 303, ал.1 т.4 от ГПК е налице, когато по същото искане, на същото основание и между същите страни е постановено преди това решение, което му противоречи. Това предполага кумулативно наличие на пълен обективен и субективен идентитет между предходното и последващото решение. Под обективен идентитет се има предвид двете решения да са постановени по еднакво искане и на същото основание / ПП 2/1977г. т.9/, а под “същите страни”, съгласно задължителната практика, залегнала в ПП № 2/1977г. т.10 се има предвид и случая когато иска за защита на същото субективно право е предявен от процесуален субституинт, или от прокурора, от необходим другар, от наследници и правоприемници в хода на процеса Основанието за отмяна по чл. 303, ал.1 т.4 от ГПК кореспондира на забраната по чл. 224 от отменения ГПК, респективно чл. 299 от действащия ГПК да не се предявява иск по спор между същите страни, разрешен преди това по същото искане и на същото основание и е налице, когато тя не е била спазена. В този случай обаче, макар че следва да се приеме, че по-късно постановеното решение е недопустимо, съгласно изричната разпоредба на чл. 307, ал.4 от ГПК, съдът отменя неправилното решение. Сравняването правилността на решенията може да се прави само ако е налице основанието по чл. 303, ал.1 т.4 от ГПК, т.е. ако те са постановени по искове, предявени между същите страни на същото искане и по същото основание. Молбата за отмяна, по която е образувано настоящото извънредно производство е неоснователна, защото липсва обективен идентитет между двете решения. Основанията на които са предявени двата иска – по чл. 30 от ЗН и по чл. 108 от ЗС са различни Исканията по двете дела също са различни. Действително и по двете дела преюдициален е въпроса за действителността на завещанието. Той обаче се обсъжда само в мотивите, а те не се ползват със сила на пресъдено нещо, съгласно ТР № 1 от 04.01.2001г. на ОСГК т.18, поради което няма противоречиво разрешен спор с двете решения. В конкретния случай отхвърлянето на иска по чл. 30 от ЗН не е било свързано с излагане на мотиви за действителност на завещанието, а съдът изобщо не се е занимал с този въпрос. Искът е отхвърлен поради това, че ищеца не притежава потестативното право по чл. 30 от ЗН. Искът по чл. 108 от ЗС е уважен поради това, че е прието нищожност на завещанието. То е оспорено относно автентичноста му в съдебното заседание, когато е било представено – на 15.01.2004г. по гр.д.№ 612/2003г. на СГС. Приложена е императивната норма на чл. 25 от ЗН, което е задължение на съда и без да има касационен довод в този смисъл съгласно т.10 от ТР № 1 от 17.07.2001г. на ОСГК. Двете решения не са постановени по идентични спорове, поради което няма основание за приложението на чл. 303, ал.1 т.4 от ГПК, а поради това в производството по извънредния способ за отмяна не може да се преценява незаконосъоразността на решението. Този способ е допустим само на изчерпателно изброените основания и при липсата им не се проверява законосъобразността на влязло в сила решението. Следователно молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение, а като последица от това, на ответника по молбата следва да се присъдят претендираните направени от него деловодни разноски за това производство в размер на 500 лв. По изложените съображения, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№. вх.№ 22810 от 08.09.2010г., подадена от Р. А. В.-Х. за отмяна на основание чл. 303, ал.1 т.4 от ГПК на решение № 110 от 12.04.2010г. по гр.д.№ 654/2009г. на ВКС ІІ гр.о., поради това, че противоречи с решение от 13.08.2007г. по гр.д.№ 1863/2006г. на Кюстендилски окръжен съд, влязло в сила на 03.10.2007г. ОСЪЖДА Р. А. В.-Х. да заплати на Д. А. К. деловодни разноски за настоящото производство в размер на 500 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: