Р Е Ш Е Н И Е № 40 София, 11 април 2018 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:К. ХАРАЛАМПИЕВ -- ЧЛЕНОВЕ:БЛАГА ИВАНОВА К. МЕДАРОВА при участието на секрeтаря Невена Пелова и в присъствие на прокурора Калин Софиянски изслуша докладваното от председателя наказателно дело № 65/2018 г. Касационното производство е образувано по реда на чл. 346, т. 1 от НПК по жалба от упълномощения защитник на подсъдимия А. П. Б., срещу въззивно решение № 517 от 28.11.2017 г. по в.н.о.х.д. № 1239/2017 г. по описа на Софийския апелативен съд. В нея се изтъкват всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК, като основно се посочва, че в случая, не е налице „особено тежък случай“, респ.материално-правната квалификация на деянието е незаконосъобразна; твърди се и съществена процесуална опороченост на решението, изразяваща се в недостатъчен доказателствен анализ, а се и заявява, че е налице явна несправедливост по размера на наложеното наказание. В изложения аспект се иска цялостна отмяна на съдебния акт и връщане делото за ново разглеждане от друг въззивен състав или изменяването му, с преквалифициране на деянието и приложение на закон за по-леко наказуемо престъпление, съответно-намаляване размера на определеното на подсъдимия наказание. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият се явява лично, с упълномощения от него защитник. Защитникът поддържа касационната жалба със съответните заявени всички основания и преповтаря исканията си. Моли за отмяна на квалификацията „особено тежък случай“ и преквалификация на деянието в по-леко наказуем състав, респективно, иска намаляване на наказанието по размер. Подсъдимият изразява съжаление за стореното и моли съдът да измени обжалвания съдебен акт и намали размера на определеното му наказание. Прокурорът при ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага същата да бъде оставена без уважение, а въззивното решение да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и справедливо. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 3727 от 10.07.2017 г. по н.о.х.д. № 320/2017 г. по описа на Окръжен съд – гр. Благоевград подсъдимият А. П. Б. е признат за виновен, че на 24.10.2016 г. в 19.50 ч. на ГКПП – /име/, МБ – /име/ при Митница /име/, без надлежно разрешително, изискващо се съгласно чл. 32, ал. 1 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите/ЗКНВП/, съгласно който производството, преработването, съхранението и търговията в страната и вносът, износът и транзитът, пренасянето и превозването на наркотични вещества се извършва с лицензия за дейности, сгради и помещения, издадена от министъра на здравеопазването при условията и ред, определени с Наредба на Министерския съвет, е пренесъл с товарен автомобил марка „марка“, с рег. номер, ДКН [рег.номер на МПС] през границата на страната ни, през ГКПП – П. – /име/, от Република Гърция към Република България, високорисково наркотично вещество – кокаин с общо нетно тегло 23 700 гр., на обща стойност 5 333 400 /пет милиона триста тридесет и три хиляди и четиристотин/ лв., като предметът на контрабандата е в особено големи размери и случаят е особено тежък, с което е осъществил състав на престъпление по чл. 242, ал. 4, предл. 1-во, вр. ал. 2, предл. 1-во от НК, поради което и на основание същия текст, във вр. чл.58а, ал.1 от НК е осъден да изтърпи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 10 /десет/ години при първоначален строг режим и наказание „глоба“ в размер на 200 000 /двеста хиляди/ лева. На основание чл. 242, ал. 7 от НК е отнет в полза на Държавата предмета на контрабандата, а именно: наркотично вещество – кокаин. На основание чл. 242, ал. 8 от НК е отнет в полза на Държавата товарен автомобил марка „марка“ с рег. номер, ДКН [рег.номер на МПС] . На осонвание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан. Подсъдимият е осъден да заплати направените разходи в досъдебното производство. Производството пред САС е образувано по въззивна жалба на защитниците на подсъдимия. С решение № 517 от 28.11.2017 г. по внохд № 1239/2017 г. по описа на САС присъдата е потвърдена като правилна, законосъобразна и справедлива. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите на чл. 347 НПК, намира жалбата за неоснователна. В нея излагат се съображения за неправилно приложение на материалния закон, като се оспорва възприетата квалификация на деянието като „особено тежък случай“, с твърдения за несъобразяване с ниската степен на обществена опасност на дееца. Доводите за съществени нарушения на процесуалните правила се свързват с липсата на достатъчен доказателствен анализ, а също така се твърди, макар и декларативно, че липсват мотиви относно квалификацията „особено тежък случай“.Сочи се и явна несправедливост на наложеното наказание като се изтъква, че подсъдимият е неосъждан, иска се отмяна на квалификацията„особено тежък случай“ и намаляване на размера на наказанието. Пред ОС – гр. Благоевград производството се е развило по реда на диференцирана процедура по Глава ХХVІІ, чл. 370 – чл. 374 от НПК. Наказанието за доказаното престъпление е определено на основание чл. 373, ал. 2 от НПК при задължителните при тази процедура условия на чл. 58а от НК и съгласно указанията, дадени с ТР № 1/2009 г. и ТР № 2/2015 г. на ОСНК на ВКС. Подсъдимият А. Б. е признал изцяло фактите по обвинението, като е сторил и нарочно волеизявление, че признава вината си и първоинстанционният съд законосъобразно е допуснал разглеждането на делото по реда на съкратено съдебно следствие. По реда на чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът е направил извод, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което при постановяване на присъдата се е ползвал от самопризнанието му без да събира доказателства за фактите, изложени в обвинителния акт. Изпълнявайки задължението си да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, въззивният съд е извършил дължимата преценка за правилността и законосъобразността на атакувания пред него съдебен акт. Оплакванията за неизпълнение от въззивния съд на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и за липса на мотиви поради липса на собствен анализ на доказателствата, са неоснователни. С обжалвания съдебен акт въззивната инстанция правилно е съобразила приетото в т. 8 от ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС по ТД № 1/2008 г. на ВКС, че направеното изявление по чл. 371, т. 2 от НПК не може да бъде оттеглено след постановяване на съдебното определение по чл. 372, ал. 4 от НПК. Поради това въззивният съд законосъобразно е достигнал до извода, че е налице надлежно извършено от страна на подсъдимия, със съгласието на неговия защитник, признание на съставомерните факти от обвинителния акт. Съобразено е и задължителното указание по т. 7 от ТР № 1/2009 г., според което формалното волеизявление за признаване на фактите в обвинителния акт не трябва да се интерпретира допълнително като смекчаващо обстоятелство при индивидуализация на санкцията. Законодателят в достатъчна степен е гарантирал справедливото зачитане на това обстоятелство посредством задължителната редукция на размера на наказанието с една трета по чл. 58а от НК. Декларативно е твърдението на касатора, че въззивният съд не е анализирал събраните по делото доказателства, а само е изброил наличните по делото доказателствени източници. Не могат да бъдат възприети и доводите в жалбата за липса на мотиви на въззивното решение поради липса на доказателствен анализ. Напротив, и доказателственият анализ и мотивите на въззивния съд са съобразени с протеклата пред първата инстанция диференцирана процедура по реда на Глава ХХVІІ от НПК. В настоящия случай, апелативният съд е осъществил правомощието си по чл. 337, ал. 1 от НПК и е постановил решение, с което е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда. С оглед на това, изискванията за съдържание на решението са регламентирани в чл. 339, ал. 1 и ал. 2 от НПК, като съществена е необходимостта въззивната инстанция да посочи съображенията, които са я мотивирали да не приеме възраженията и доводите в жалбата и да намери присъдата, която е потвърдена, за правилна и законосъобразна. Съставът на апелативния съд не е подходил формално към задължението за проверка на правилността на невлязлата в сила присъда, а е отговорил на всички възражения, повдигнати с въззивната жалба на подсъдимия и неговите упълномощени защитници. Налице е аргументация защо не са възприети доводите досежно правната квалификация на деянието и твърдяната липса на квалифициращия белег „особено тежък случай“. В изложенията си, и окръжният, и апелативният съд, са били пестеливи и кратки в мотивите си, но изложените от тях съображения са достатъчни, особено с оглед на специалната процедура по чл. 373, ал. 2 от НПК и задължителното приложение на чл. 58а, ал. 1 от НК във връзка с нея. Предвид на гореизложените съображения и наличието на надлежно протекла диференцирана процедура, в случая, касационната инстанция намира за неоснователни и безпочвени оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото, поради което не констатира наличието на касационно основание по чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон с осъждането на Б. за извършено престъпление по чл. 242, ал. 4, вр. ал. 2 от НК, също не може да се възприеме като основателно. Според защитата, материално-правната незаконосъобразност на атакувания въззивен съдебен акт, а и на първоинстанционната присъда, е свързана с квалифицирането на деянието като „особено тежък случай“. Това възражение е отправено и пред въззивния съд и там е получило своя отговор. Наново това оплакване се излага пред настоящия касационен състав, който също не го споделя, поради следните съображения: За съставомерността на деянието по квалифицирания състав по чл. 242, ал. 4, вр. ал. 2 от НК, е необходимо кумулативно наличие на признаците – предметът на престъплението да е в особено големи размери и случаят да е особено тежък. Съобразно легалната дефиниция в нормата на чл. 93, т. 8 от НК, „особено тежък случай“ е налице, когато с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи отговорността обстоятелства, се разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. Преценката за изключително висока степен на обществена опасност на деянието правилно е мотивирана от решаващите съдилища по фактите с количеството и вида на наркотично вещество. Стойността на предмета на престъплението в настоящия случай е 5 333 400 /пет милиона триста тридесет и три хиляди и четиристотин/ лева и без съмнение удовлетворява критериите за наличност на първия признак. Безспорно, че от обективна страна е налице деяние, при което предметът на престъплението е в „особено големи размери” – един от елементите на квалифицирания състав на престъплението по чл. 242, ал. 4, вр. ал. 2 от НК. Няма спор, че стойността на предмета на престъплението при минимална заплата към инкриминираната дата в размер на 420 лева, надхвърля над 90 /деветдесет/ пъти минималния праг на този квалифициращ признак – 58800 /петдесет и осем хиляди и осемстотин/ лева, съпоставен 140 пъти с минималната работна заплата (ТР № 1/1998 г., на ОСНК на ВКС). Оспорването на касатора е свързано с наличието на втория кумулативен признак, а именно „особено тежък случай“, като искането за възприемане на по-благоприятна правна квалификация се аргументира от данните по делото за личността на подсъдимия – добрите характеристични данни и липсата на предходни осъждания. Аргументирана и вярна е преценката за наличие на висока степен на обществена опасност и на дееца. Действително, подсъдимият не е осъждан, но оценката за степента на обществена опасност на дееца не се прави само с оглед на неговото съдебно минало, като същественото за тази преценка е проявлението на личността при конкретното престъпно деяние. Именно с оглед на последното, на спецификите на престъпната дейност, установените по делото обстоятелства са обосновали преценка за личността на Б., удовлетворяваща критериите за по-тежката квалификация на деянието. В тази връзка са отчетени значителното количество наркотично вещество – над 23 кг., кокаин на стойност над 5 милиона лева, обстоятелството, че то е било укрито, като подсъдимият е бил наясно с начина на достъп до него. Не без значение, във връзка с преценката на степента на обществена опасност на дееца, е и обстоятелството за наличието на много добра организация на такъв вид престъпно деяние, защото начина на пренасянето му през граница и целта да бъде доставено в друга държава, сочат именно на такава организираност и съществената роля на подсъдимия в пренасянето на наркотика и то на най-скъп и висококачествен вид такъв, а именно – кокаин. Обстоятелствата на чисто съдебно минало и на оказано съдействие от страна на подсъдимия, като негово последващо поведение, не са били игнорирани, тъй като те не са такива, изключващи извода за изключително висока степен на обществена опасност на деянието и на дееца, а правилно са били ценени във връзка с индивидуализация на наказанието за извършеното престъпление. Вредните последици от този вид престъпно деяние настъпват със самото пренасяне на високорисковото наркотично вещество през границата на страната, затова и довода на защитата липсата на настъпили вредни последици, не почиват на правилния прочит на закона. Изложените аргументи сочат за неоснователност на претенцията в касационната жалба за неправилно приложение на материалния закон и не са налице основания за отмяна на квалифициращия белег „особено тежък случай“, и за преквалифициране на деянието. По-нататък, не се констатира и наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК за „явна несправедливост“ на наложеното на подсъдимия наказание. В касационната жалба намаляване на наказанието се претендира във връзка с искането за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление, а както вече стана дума, не са налице основания за преквалифициране на деянието, а оттам – и за нова преценка на размера на наказанието. За престъплението по чл. 242, ал. 4, вр. ал. 2 от НК в санкционната част на нормата е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от петнадесет до двадесет години. В настоящия случай, решаващите съдилища са обосновали преценката си за наличие на основания за определяне на наказанието на подсъдимия към предвидения в специалната норма минимум. Това се е наложило от чистото съдебно минало на подсъдимия и съдействието му за разкриване на обективната истина, което му е дало възможност да се възползва, както от диференцираната процедура на съкратено съдебно следствие, така и от законовата редукция на наказанието, предвидена в нормата на чл. 58а от НК. При определянето на наложеното наказание към предвидения минимум за това престъпление са съобразени в достатъчна степен всички обстоятелства, определящи преценката за степента на обществена опасност на дееца – чистото съдебно минало, положителните данни за личността му и най-вече – активното му съдействие на органите по разследването. По делото не се установяват неотчетени смекчаващи вината обстоятелства, които да обосновават допълнително смекчаване на наказателно-правното положение на подсъдимия от гледна точка на наложената му санкция. Съгласно чл. 348, ал. 5, т. 1, вр. ал. 3 от НПК, за да се породи за ВКС правомощието за изменение на атакуваното решение на основанието за явна несправедливост на наказанието, следва да се установи, че наложеното наказание очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. Определеното на подсъдимия наказание е в съответствие с изискването за постигане на целите по чл. 36 от НК, а именно, тези сформиращи личната, специална превенция, за поправяне и превъзпитание на дееца, да се въздейства предупредително спрямо него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, както и на тези, свързани със социалната, генералната превенция, гарантиращи предупредителното въздействие върху останалите членове на обществото. По изложените съображения касационната инстанция намери подадената касационна жалба от упълномощения защитник на подсъдимия за неоснователна, поради липсата на сочените в нея касационни основания за отмяна или изменяване на обжалвания съдебен акт, който като правилен и законосъобразен следва да се остави в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 517 от 28.11.2017 г., постановено по в.н.о.х.д. № 1239/2017 г. по описа на Апелативен съд – гр. София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.