4 Р Е Ш Е Н И Е № 115 София, 23,07,2013 година Върховният касационен съд на Република Б., ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА РОСИЦА БОЖИЛОВА При участието на секретаря: Н. Т. изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 348/2012 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. М. Р. Д. е подала касационна жалба против решение от 11.01.2012г. по гр.д. 2269/11г. на Софийски градски съд. Касаторът Д. е поддържала оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. По –конкретно е изложила разбирането си за неправилност на решението, поради приетото от съда за това, че не е налице действителен застрахователен договор, въз основа, на който ищцата претендира застрахователно обезщетение.Поддържано е в тази връзка, че установените по спора факти – заведена шета по кражбата на автомобила, липсата на уведомяване за прекратяване на договора или връщането на застрахователните вноски, уведомление от застрахователя до собственика на противозаконно отнетия автомобил, установяващо завеждане на щетата, както и анекс № 5 към застрахователния договор, с който е отчетена промяната в собствеността, установяват именно, че застрахователят е приел за действителен договора между страните. Ответникът по касация- „И. Б.” З.- [населено място] е на становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 244 от 14.03.2013г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса- налице ли е валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Каско”, при неспазване формата на договора и последиците от неспазването й, в хипотеза на последващо подписване на анекс по този договор и приемане на изпълнение по него. За да мотивира неоснователност на предявения иск по чл.422 ГПК, довела до отмяна на решението на първостепенния съд и отхвърлянето му, въззивният съд е приел, че съгласно чл.184, ал.1 КЗ застрахователният договор се сключва в писмена форма под формата на застрахователна полица или друг писмен акт и следва да съдържа подписите на страните, което в случая не е налице, тъй като липсва подпис на застрахования. Прието е още, че представения анекс №5 от 18.05.2009г., с който страните приемат измененията на застрахователния договор – промяна в собствеността на МПС, като новият собственик е М. Д., не е произвел действие, тъй като и той не бил подписан от застрахования, а и същия бил подписан от офис менажер на дружеството от А. К., но не и от законния представител на застрахователя или упълномощено от него лице.Така е мотивирана липса на валиден застрахователен договор. Прието е също така, че ищцата не е установила и внасянето на първата вноска по договора – задължително условие за влизането му в сила съгласно чл.187 КЗ. В тази връзка е разглеждана като доказателство/ без да бъдат обсъдени други/ само изслушаната експертиза, въпреки, че е отчетено, че вещото лице не е правило справка в счетоводството на застрахователя, а се е доверила на информацията, дадена от счетоводител на дружеството след компютърна разпечатка. Така поставеният от касатора Д. въпрос е бил разрешен в противоречие със задължителна практика на ВКС – решение № 50 от 25.04.2012г. на ВКС, по т.д. №95/11г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №71 от 22.06.2009г. по т.д. №11/09г. на ВКС, І т.о. , с които изрично е прието, „че неспазването на законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до нищожност и това е едно от различията между търговското и гражданско право, където нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката изисква по арг. на чл.293, ал.3 ТЗ оспорване на действителността на сделката. Така тази законова постановка доближава нищожността, поради неспазване на формата за действителност в търговското право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД / чл.27 и сл./Или нищожността, при неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде преодоляна чрез разпоредбата на чл.293, ал.3 ТЗ”. Направеният извод с обсъжданите и цитирани актове, е че страната не може да се позовава на недействителност на договора ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението на другата страна.Следователно, след като е приел, че отговорността на ответника не може да бъде ангажирана, респективно в случая не може да бъде признато задължението на ответника по заплащане на застрахователното обезщетение, тъй като представената застрахователна полица и анекс към нея не са подписани от застрахованото лице, поради което не е доказано наличието на валиден застрахователен договор, без да бъде обсъдено поведението на застрахователя е в отклонение с така разгледаната практика, задължителна за въззивния съд, тъй като решенията на ВКС са постановени по реда на чл.290 ГПК. Този извод произтича от това, че въззивния съд не е извършил правилна преценка както на фактите, така и на доказателствата, които ги установяват. Както подписаният от застрахователя анекс №5, така и всички негови действия по завеждането на щета, във връзка с покрития от процесната застраховка риск – кражба на МПС, съставляват все действия по неоспорване на действителността на изявлението на лицето, посочено като негов съконтрагент в застрахователната полица, респективно с неговия правоприемник – анекс № 5. Освен това, експертизата, която въззивният съд е възприел като единствено доказателство, свързано с плащането на първата вноска не дава заключение, опровергаващо установеното плащане от праводателя на ищцата -представената по делото сметка, подписана и подпечатана от „И. Б.” с №0059015, установяваща заплащането в брой на сумата 432 лв. – първа вноска по застраховка „ каско мега”, тъй като извършената справка в счетоводството на застрахователя е от негов служител/ а не от експерта/, който я е изготвил „ по компютъра”/ вж. протокол от 22.10.2010г. по гр.д. 11696/10г. / а и въобще не е обсъждана цитираната сметка, нито е била обект на въпроси към служителя на дружеството.Следователно, изводите и разрешенията дадени от въззивният съд са в противоречие със задължителната практика на ВКС, ТК, поради което решението на въззивния съд следва да бъде отменено. Основателни са оплакванията на касатора, свързани с неправилност на приетото от възивния съд за неоснователност на иска. От доказателствата по спора се извежда установеност на релевантните факти– налице е валиден застрахователен договор, безспорно е установено че на 10.06.2009г. противозаконно е бил отнет застрахования автомобил т.е. налице е настъпило застрахователно събитие, като на същата дата ищцата е уведомила за кражбата застрахователя, който е завел щета, но е отказал да плати по нея.Следователно иска е основателен и следва да бъде уважен. По отношение на заявената мораторна лихва, следва да се вземе предвид дължимостта й, с оглед срока, в който застрахователят е следвало да плати обезщетението, след уведомяване от страна на застрахования за настъпване на застрахователно събитие – в случая този срок е с начална дата 26.06.2009г./ а не 11.06.2009г. – както е заявено/ до 30.10.2009г. и съобразно размера на законната лихва за този период, то е в размер на 747.56лв. като в този размер следва да се признае дължимостта на сумата, а в останалата част до пълният предявен размер от 784.10лв. иска следва да се отхвърли. На ищеца в производството- сега касатор следва да бъдат присъдени разноски, в размер на 1412.40лв. за всички съдебни инстанции. По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение от 11.01.2012г. по гр.д. 2269/11г. на Софийски градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска на М. Р. Д. от [населено място] против З.„ И. Б.”- [населено място], че З.„ И. Б.”- [населено място] дължи на М. Р. Д. сумата 18000лв. – застрахователно обезщетение по застраховатеблна полица „Каско М.” № 20310/09/900/12581 на лек автомобил марка „ А.”, модел А4, черен металик с държавен регистрационен [рег.номер на МПС] , поради настъпил покрит риск „ кражба на МПС” на 10.06.2009г., ведно със законна лихва от 11.03.2010г. до окончателното изплащане и мораторна лихва в размер на 747.56лв. за периода от 26.06. 2009г. – 30.10.2009г. като отхвърля този иск до пълният му предявен размер от 784.10лв. ОСЪЖДА З.„ И. Б.”- [населено място] да заплати на М. Р. Д. направените по делото разноски за всички съдебни инстанции в размер на 1412.40лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: