Р Е Ш Е Н И Е
№ 198
София, 19.12.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
при участието на секретаря Северина Толева
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №601 по описа за 2016 год.
Производството е по чл.290 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба от [фирма], чрез процесуален представител юрисконсулт К., срещу решение от 02.11.2015г., постановено по в.гр.д.№11357/2015г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 24.06.2014г. по гр.д.№8557/2015г. на Софийски районен съд в частта за уважаване на предявените от Р. Ц. В. искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1 и 2 КТ и с което след отмяна на същото първоинстанционно решение в отхвърлителната част, е уважен и предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ.
Касационното обжалване е допуснато с определение №395 от 19.04.2016г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК на въззивното решение по поставения от касатора въпрос: „необходимо ли е при сключен договор за управление на основание чл.244, ал.7 ТЗ поставената бизнес задача да се намира в същия документ или може да бъде поставена и с други актове и документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице връзка между тях, за да е налице валиден документ, във връзка с който да е валидно извършването на уволнение по чл.328, ал.2 КТ”, тъй като поставеният въпрос е разрешен с обжалваното въззивно решение в противоречие с практиката на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК - решение № 249 от 04.07.2013г. по гр. д. № 1358/2012г. на ВКС, IV г. о. решение №215 от 03.07.2014г. по гр.д.№7007/2013г. на ВКС, ІVг.о. В първото от посочените от касатора решения е споделена цитираната във въззивното решение съдебна практика - решение № 32 от 25.02.2014 г. по гр. д. № 4502/2013 г. на ВКС, III г. о., както и останалата, трайно установена практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, намерила израз и в следните решения: решение № 648/17.11.2010 г. по гр. дело № 1484/2009 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 76/27.03.2012 г. по гр. дело № 937/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение № 108/19.03.2012 г. по гр. дело № 819/2011 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, която е в същия смисъл, и поради което – задължителна за първоинстанционните и за въззивните съдилища, но я е доразвил с уточнението, че бизнес-задачата с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, може да бъде поставена и с други актове и документи, стоящи извън самия договор за управление, стига да е налице връзка между тях. Във второто от посочените от касатора решения на ВКС касационното обжалване е допуснато по въпроса: трябва ли договорът за управление по смисъла на чл.328, ал.2 КТ да съдържа бизнес план или такъв може да бъде обективиран в отделен документ и е отговорено, че според разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ основание за уволнение на служители от ръководството на предприятието е сключването на договор за управление на предприятието. Това е граждански договор със страни собственикът на предприятието/принципалът/ и лицето, което ще управлява предприятието. Според решение №76 от 27.03.2012 г. по гр. дело №937/2011 г. на ВКС, III г.о. същественото е всеки договор за управление да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а въз основа на бизнес задачата управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време на действието на договора. Оттук следва, че изпълнителният директор има възможност, при наличие на изрична клауза в договора за управление, в определен или технологично необходим срок да разработи бизнес план в отделен документ след сключването на договора.
Настоящият съдебен състав споделя разрешението на поставения правен въпрос, дадено в посочените касационни решения.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение. Претендират се разноски.
Ответникът по жалбата Р. Ц. В., чрез процесуален представител адв.Д., оспорва касационната жалба като неоснователна, като съображенията си излага в писмен отговор и в писмени бележки. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от Р. Ц. В. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1 и 2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед №5/14.01.2015г. на изпълнителния директор на [фирма] на основание чл.328, ал.2 КТ; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „началник смяна в цех Котелен” и след частична отмяна на същото първоинстанционно решение в отхвърлителната част, е уважен и предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ.
Установено е, че Р. Ц. В. е заемал длъжност „началник смяна“ в цех Котелен към ТР“София Изток“ в [фирма]
по трудов договор, прекратен със заповед №5/14.01.2015г. на изпълнителния директор на [фирма], на основание чл.328, ал.2 КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконосъобразно на приложеното от работодателя основание за уволнение.
Въззивният съд правилно е приел, че всеки договор за управление трябва да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции. Въз основа на бизнес задачата управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и която следва да изпълни по време на действието на договора. Правилно е прието с въззивното решение, че правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ по икономически съображения, без да се излагат мотиви, е дадено на управителя при сключен договор за управление на дружеството именно с оглед постигането на определени икономически резултати с нов управленски екип. Неправилно обаче е прието, че в случая не е налице договор за управление като елемент от фактическия състав на чл.328, ал. 2 КТ.
С отговора на исковата молба ответното дружество-работодател е представило и са приети като доказателства по делото договор за възлагане на управлението на [фирма] от 31.07.2014г., сключен между [фирма] чрез Л. Д. П., в качеството му на председател на Съвета на директорите на [фирма] и Г. Х. Б. в качеството му на изпълнителен директор на [фирма] /в който в чл.3.2 е предвидено, че доверителят определя бизнес задачите на дружеството за целия срок на договора и/или поотделно за всяка година, в съответствие със стратегията за развитие на дружеството, бизнес плана и финансовото му състояние/, но също и договор № РД-15-10343/19.08.2014г. за възлагане на управлението на еднолично акционерно имущество [фирма], сключен между [фирма] във връзка с решение №540 по протокол №66/24.07.2014г. на СОС, чл.30, ал.1 от Наредбата за реда за учредяване на търговски дружества и упражняване на правата на собственост на общината в търговските дружества, чрез кмета на Столична община, представляващ едноличния собственик на капитала – Столична община, наричана за краткост доверител и Г. Х. Беловски като член на Съвета на директорите, наричан за краткост довереник. В чл.5, ал.2 на втори от описаните договори е посочено, че: за първата година от срока на договора, бизнес-задачата е съгласно утвърден от Столичен общински съвет с решение №216 по протокол №60 от 10.04.2014г. бизнес-план на дружеството, а в ал.3 – че за всяка следваща календарна година доверителят поставя бизнес- задача до 30.11. на предходната година.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото, настоящият касационен състав намира за установено, че бизнес-задачата с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, е поставена с други актове и документи, стоящи извън самия договор за управление, между които актове и документи и договора за управление е налице връзка, в който случай и с оглед на дадения отговор на поставения правен въпрос, неправилно във въззивното решение е прието, че липсва бизнес задача и че не може да се приеме, че е сключен договор по чл. 244, ал. 7 ТЗ; неправилно е прието, че не е налице договор за управление като елемент от фактическия състав на чл.328, ал. 2 КТ и поради това извършеното на това основание уволнение е незаконно.
Според разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ основание за уволнение на служители от ръководството на предприятието е сключването на договор за управление на предприятието. Според приетото в постановено по реда на чл.290 ГПК решение №179 от 04.06.2012г. по грд.№665/2011г. на ВКС, ІVг.о., което се възприема и от настоящия съдебен състав: Това е граждански договор със страни собственикът на предприятието/принципалът/ и лицето, което ще управлява предприятието. Според чл.235, ал.1 и ал.2 ТЗ членовете на съвета на директорите представляват дружеството колективно освен ако уставът предвижда друго. С. на директорите може да овласти едно или няколко лица от съставите им да представляват дружеството. О. може да бъде оттеглено по всяко време. Оттук следва, че със сключването на договор за възлагане на управлението между принципала и съвета на директорите, последният поема задължението да управлява и представлява акционерното дружеството - работодател. Дали и кога впоследствие някои от членовете на съвета на директорите ще бъде избран за изпълнителен директор е без значение за фактическия състав на основанието за уволнение по чл.328, ал.2 КТ. Това е така, защото избраният за изпълнителен директор ще действа като пълномощник на съвета на директорите.
Според чл.62, ал.2 ТЗ образуването и преобразуването на общински предприятия като еднолични търговски дружества се извършва с решение на общинския съвет. Едноличните търговски дружества с общинско участие в капитала са разновидност на едноличните търговски дружества и затова за тях е в сила казаното по-горе относно представителството на тези дружества. Едноличните търговски дружества с общинско участие в капитала се управляват и представляват, в това число и по трудовите правоотношения, както е решено от Общинския съвет /по аргумент от по-силното основание от чл.62, ал.2 ТЗ/. Общинският съвет решава и въпросите на стратегията и насоките на развитие на едноличното акционерно дружество с общинско участие в капитала. Поради това неоснователни са доводите на ответника по касация, че с представените по делото доказателства не се установява бизнес-задачата с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, да е поставена с други актове и документи, при наличие на връзка между тях и договора за управление.
Правилно във въззивното решение са разрешени спорните по делото въпроси, отнасящи се до кръга на лицата, по отношение на които може да се приложи основанието за уволнение по чл.328, ал.2 КТ.
Съгласно легалното определение на понятието "ръководство на предприятието", дадено в § 1, т. 3 ДР на КТ, в ръководството на предприятието се включват освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес. В свои решения ВКС е приемал, че служител от ръководството на предприятието е например заемащият длъжността "главен счетоводител", главният юрисконсулт, началници на отдели и служби, ръководители на цехове и други производства, когато отговарят за цялостния производствен процес. Също така в трайната практика на ВКС се приема, че характерът на длъжността като ръководна се определя от длъжностната характеристика на конкретната длъжност и включените в нея трудови задължения.
Основните функции и задължения на длъжността „началник смяна в цех „Котелен” към ТР“София Изток“ в [фирма] в случая са установени от приложената по делото длъжностна характеристика, от която е видно, че заемащото длъжността лице ръководи цялостната работа на цеха по време на смяната и отговаря за правилното обслужване на съоръженията /т.І.2/; изисква и следи за спазването на технологичната, производствената и трудовата дисциплина /т.І.12/; в ежедневната работа е подчинен административно – на началник цеха, оперативно – на ръководител особено производство /т.ІІ.1/, от когото получава задачи и пред когото устно отчита извършените задачи.
При усложнената производствена структура на дружеството с предмет на дейност: производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните дейности; не може да се приеме, че началник смяна в цех „Котелен“ в ТР на предприятието, е служител от ръководството на предприятието, защото не осъществява ръководството на трудовия процес в предприятието, в негово поделение или низово звено или дейност, а само на част от трудовия процес в низово звено в поделение на предприятието. В такива случаи ВКС е приемал, както в по-старата практика – решение №621 от 10.04.2001г. по гр.д.№1636/2000г. на ВКС, ІІІг.о., така и в по-новата практика, цитирана във въззивното решение, че длъжността не е ръководна по смисъла на чл.328, ал.2 КТ, във вр. с §1, т.3 ДР КТ.
С оглед изложеното правилен е крайният извод на въззивния съд, че уволнението е незаконосъобразно на приложеното от работодателя основание, поради което са приети за основателни обективно съединените искове по чл.344 ал.1 т.1-3 КТ.
По изложените съображения следва да се приеме, че не е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 ГПК решението следва да се остави в сила.
С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за касационната инстанция в размер на 2000лв. – за адвокатско възнаграждение.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение 02.11.2015г., постановено по в.гр.д.№11357/2015г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Р. Ц. В. ЕГН [ЕГН] сумата 2000лв. – разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |