4 Р Е Ш Е Н И Е №123 София, 05.08. 2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в откритото заседание на петнадесети юни през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков Ирина П. при секретаря ЕЛЕОНОРА СТОЯНОВА и с участието на прокурора………………….……….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 39 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 147/25.ІІ.2015 г., постановено по делото, касационният контрол по отношение атакуваното от петричкото [фирма] въззивно решение е бил допуснат в хипотезата по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК по решаваният противоречиво от съдилищата въпрос: „Необходимо ли е при увеличение на капитала на акционерно дружество, вноските да се правят по набирателната /а не по разплащателна/ сметка на д-вото, каквото е императивното изискване на чл. 166, ал. 1 ТЗ?” Оплакванията на търговеца касатор са били за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон /чл. 166, ал. 1 ТЗ/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В откритото съдебно заседание пред настоящата инстанция търговецът касатор [фирма]-гр. П. е заявил чрез своя процесуален представител по пълномощие, че поддържа жалбата си и претендира касиране на атакуваното въззивно решение и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от ВКС, с който да бъде уважен предявеният срещу ответното [фирма]-Б. установителен иск с правно основание по чл. 29, ал. 1 ЗТР-във вр. чл. 537, ал. 2 и чл. 604 ГПК за признаване, че извършеното на 8.ІХ.2010 г. вписване на промени по партидата на [фирма]-Б., изразяващи се в увеличаване на неговия капитал от 923 627 лева на 1 770 822 лева - при реално внесен капитал от 1 135 661 лв. (923 627 лв. + 212 034 лв.), равняващ се на 25% от номиналната стойност на новозаписаните от сегашните акционери акции, било несъществуващо обстоятелство – вкл. като извършено по разплащателна, вместо по набирателна сметка на това дружество. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение като взе предвид оплакванията и доводите на касатора [фирма]-гр. П., вкл. тези, наведени в писмените му бележки по делото, а също и становището на ответното по касация [фирма]-Б. и след като извърши проверка за процесуалната и материална законосъобразност на атакуваното въззивно решение по реда на чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е неоснователна. Според т. 2 in fine от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., не представлява „практика на ВКС”- по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, представеното по делото от търговеца настоящ касатор решение № 1/22.ІІ.2007 г. на състав на І-во т.о., постановено по т. д. № 471/2006 г., тъй като издаването му е станало при действието на отменения процесуален закон, действал до 29.ІІ.2008 г. (вкл.). Като незаконосъобразен, не може да бъде споделен решаващият извод в този акт на ВКС, постановен по реда на чл. 218б, б. „в”, предл. 1-во ГПК (отм.), според който внасянето на вноските за увеличаване на капитала по набирателна сметка гарантирало разходването им от дружеството именно за увеличение на капитала, който пък служи за обезпечаване правата на кредиторите. Както при действието на тогавашната Наредба № 3/29.ІХ.2005 г. (отм.) на БНБ „За паричните преводи и платежните системи”, в която с разпоредбата на чл. 2, ал. 3, т. 5 е било ясно дефинирано, че набирателните сметки са предназначени за съхранение на пари, предоставени за разпореждане от клиента на негово поделение, необособено като самостоятелно лице /юридическо лице – бел. на настоящия с-в на ВКС/, или за учредяване на юридическо лице, така и в приложимата към настоящия случай Наредба № 3/16.VІІ.2009 г. на БНБ „За условията и реда за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти” (Обн. ДВ, бр. 62 от 4.VІІІ.2009 г. – в сила от 1.ХІ.2009 г., изм. и доп. ДВ, бр. 48 от 2011 г., бр. 57 от 2012 г.) изрично се посочва същото предназначение на набирателната сметка, но по отношение на всички от възможните общо 9 вида банкови сметки се допуска договаряне с титуляря им на „изискване за поддържане на минимална наличност” /чл. 6, ал. 1, изр. 2-ро/. Що се отнася до препращането на чл. 192, ал. 7 ТЗ при увеличаването на капитала на АД към разпоредбите на Гл. ХІV, Раздел ІІ от същия закон, меродавно е изискването на законодателя прилагането на последните да става „съответно”, а не буквално. Следователно императивното правило на чл. 166, ал. 1 ТЗ за парични вноски следва да се тълкува винаги стриктно и в неразривната му връзка с алинея 3 на същия законов текст, т. е., че задължението за внасянето им специално по набирателна банкова сметка следва единствено от етапа на учредяване на конкретното АД и точно поради това, ако в тримесечен срок от откриването на такава платежна с/ка, неговият управителен съвет, респ. съветът на директорите му, „не удостоверят пред банката, че дружеството е заявено за вписване”, вносителите могат да изтеглят обратно направените вноски, като членовете на УС или на СД отговарят солидарно за изплащането им - към учредителите /по чл. 160 ТЗ/. С оглед изложеното и - по аргумент за противното, това правило /на чл. 166, ал. 1 ТЗ/, в частта му за платежна сметка, която да е от вида „набирателна”, не е приложимо в процесната хипотеза на увеличаване на капитала на съществуващо акционерно дружество или отговорът на релевантния материалноправен въпрос е по същество отрицателен. В заключение, установеното в процесния случай внасяне по разплащателна сметка с титуляр ответното по касация търговско д-во на 25% от номиналната стойност на новите акции, поемани от досегашните акционери в [фирма], вместо по набирателна такава, е валидно и законосъобразно: извършено в съответствие с разпоредбата на чл. 192а, ал. 1, т.т. 1 и 2 ТЗ. В тази връзка погрешно се явява позоваването на касатора в писмените му бележки по делото и на разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 3 ТЗ, която визира, видно от заглавието й, „изисквания за вписване на дружество”, относими към неговото учредяване, а не към последващо увеличаване на неговия капитал. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1710 на Софийския апелативен съд, ТК, 5-и с-в, от 2.VІІІ.2013 г., постановено по т. дело № 135/2012 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2 Решение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 39 по описа за 2014 г.