5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 46
София,08.04.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и тринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
при секретаря Ирена Велчева
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 96/2012 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], сега Е., със седалище в [населено място] срещу решение № ІІІ-150 от 09.11.2011 г., постановено по в. гр. д. № 1368/2011 г. на Бургаски окръжен съд, с което след отмяна на решение № 68 от 07.06.2011 г. по гр. д. № 1115/2010 г. на Районен съд - Несебър е признато за установено по реда на чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК съществуването на вземане в полза на [фирма] към [фирма] за сумите 17 303.91 лв. - стойност на ползвана електроенергия за периода 01.07.2009 г. - 08.09.2009 г., ведно със законната лихва от 08.07.2010 г. до окончателното плащане, и 1 208.50 лв. - обезщетение за забава за периода 06.11.2009 г. - 08.07.2010 г., предмет на издадена в производството по ч. гр. д. № 895/2010 г. заповед № 771/09.07.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, и са присъдени разноски на ищеца, съгл. чл.78, ал.1 ГПК.
В касационната жалба се прави искане за обезсилване или отмяна на въззивното решение като се излагат доводи за неговата недопустимост и неправилност. К. поддържа, че въпреки наличието на друго по-рано заведено дело между същите страни и за същото вземане, въззивният съд не е прекратил делото на основание чл.126, ал.1 ГПК, а е разгледал иска по чл.422 ГПК и е постановил недопустим съдебен акт. Навежда оплаквания за необоснованост и противоречие със закона на изводите в решението, че ищецът [фирма] е имал право да коригира едностранно сметката му за ползвана електрическа енергия и да начисли като дължими отразените в заповедта за изпълнение парични суми.
Ответникът по касация [фирма] - [населено място], оспорва касационната жалба като неоснователна по съображения в писмен отговор, депозиран в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
С определение № 785 от 01.11.2012 г. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване поради вероятността да е процесуално недопустимо. При условията на евентуалност, в зависимост от проверката за допустимост на въззивния акт, касационното обжалване е допуснато и на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по обусловилия изхода на делото материалноправен въпрос за наличието на законово установена възможност доставчикът на електрическа енергия да коригира едностранно сметката на потребителя за ползвана през минал период електроенергия въз основа на клаузи в общите си условия.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното :
Производството по гр. д. № 1115/2010 г. е образувано пред Районен съд - Несебър по предявен от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК за установяване съществуването на парично вземане, предмет на издадена в производството по ч. гр. д. № 895/2010 г. на Районен съд - Несебър заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Според твърденията в исковата молба, вземането е формирано от сумите 17 303.91 лв. и 1 208.50 лв., за които е издадена фактура № [ЕГН]/22.10.2009 г. и представляват съответно неплатена стойност на 98301 kWh електрическа енергия за периода 01.07.2009 г. - 08.09.2009 г., начислена за обект Хотел „Мираж” в [населено място]” въз основа на констативен протокол № 14938/08.09.2009 г., съставен на основание чл.28, ал.1 във вр. с чл.54, ал.2, т.1 от Общите условия на [фирма] към договорите за пренос на електрическа енергия, и обезщетение за забава за периода 07.11.2009 г. - 08.07.2010 г. Исковата молба е депозирана в Районен съд - Несебър на 01.10.2010 г., а заявлението за издаване на заповедта по чл.410 ГПК е подадено в съда на 08.07.2010 г.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, но въззивният съд е отменил неговото решение и е признал спорното вземане за съществуващо. За да уважи иска по чл.422 ГПК, Бургаски окръжен съд е приел, че ищецът е доказал наличието на основание, предвидено в чл.28, ал.1 във вр. с чл.54, ал.2 от Общите условия към договора за продажба на електрическа енергия, пораждащо в негова полза правото да коригира сметката на ответника - потребител чрез начисляване на сумата 17 303.91 лв., съответстваща на стойността на доставена през исковия период, но неплатена електроенергия. Като основание за корекция на сметката е посочено констатираното с протокол № 14938/08.09.2009 г. неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване, препятствало правилното отчитане на действителното количество доставена и потребена електроенергия.
Основателни са доводите на касатора за процесуална недопустимост на въззивното решение поради наличие на отрицателните предпоставки на чл.126, ал.1 ГПК за провеждане на производството по чл.422 ГПК.
В разпоредбата на чл.126, ал.1 ГПК е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна защита. Целта на забраната е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на пресъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск. Ако предпоставките на чл.126, ал.1 ГПК са установени едва във въззивното производство, прекратяването на делото е правомощие на въззивния съд, който следва да обезсили недопустимото решение на първата инстанция - чл.126, ал.2 ГПК.
С предявения по реда на чл.422 ГПК положителен установителен иск ищецът [фирма] е поискал да се установи със сила на пресъдено нещо съществуването на вземане към ответника [фирма], за което е издадена оспорената с възражение по чл.414 ГПК заповед за изпълнение. Съгласно чл.422, ал.1 ГПК, силата на пресъдено нещо относно вземането се формира към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта по чл.410 ГПК, респ. чл.417 ГПК. Успешният изход на спора предполага доказване на твърдения в исковата молба юридически факт, пораждащ вземането - осъществяването на соченото основание за едностранна корекция на сметката на ответника - потребител чрез допълнително начислената сума за доставена и потребена електроенергия, и липса на доказателства за правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи вземането факти.
В срока за отговор на исковата молба ответникът и настоящ касатор [фирма] се е противопоставил изрично на разглеждането на иска по чл.422, ал.1 ГПК като е представил съдебно удостоверение за по-рано заведено дело между страните с предмет същото спорно вземане. Удостоверението е издадено от Пловдивски районен съд и от него е видно, че към датата на завеждане на гр. д. № 1115/2010 г. по описа на Районен съд - Несебър пред Пловдивски районен съд вече е било висящо гр. д. № 7159/2010 г., образувано по предявен от [фирма] против [фирма] отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за недължимост на сумата 17 303.91 лв., начислена с фактура от 22.10.2009 г. /същата, която е посочена и в исковата молба по гр. д. № 1115/2010 г./ като стойност на доставена в периода м. юни - м. септември 2009 г. електрическа енергия за обект Хотел „Мираж” в [населено място]. Отрицателният установителен иск е основан на твърдения, че сумата не се дължи, тъй отразените във фактурата 98301 kWh електроенергия не са доставени и консумирани от дружеството - ищец. При извършена служебна справка по гр. д. № 7159/2010 г., висящо понастоящем пред ВКС, І т. о., под № 1379/2013 г., настоящият състав на ВКС констатира, че в исковата молба, подадена пред първоинстанционния съд на 12.01.2010 г., ищецът е обосновал несъществуването на вземането с правоизключващи факти - отсъствие на основание за извършване на последваща корекция на потребителската му сметка чрез допълнително начислената сума за ползвана електрическа енергия.
Посочените обстоятелства налагат категоричен извод за пълно тъждество между предмета, страните и вида на търсената с установителните искове по двете дела съдебна защита. Независимо, че кредиторът и длъжникът участват в различно процесуално положение по всяко от делата и че предявеният от кредитора установителен иск е положителен, а предявеният от длъжника иск е отрицателен, с исковете се цели идентичен резултат - установяване със сила на пресъдено нещо дали [фирма] има валидно възникнало вземане към [фирма] за сумата 17 303.91 лв., произтичащо от правомерно извършена корекция на сметката на потребителя. Длъжникът е основал защитата си срещу вземането само на правоизключващи факти, поради което разликата в момента, спрямо който се установява съществуването на вземането /при иска с правно основание чл.422 ГПК - към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, а при отрицателния установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК - към датата на приключване на устните състезания/, не е причина за отричане на обективното тъждество между паралелно водените от страните дела.
Висящността на производството по отрицателния установителен иск към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК /08.07.2010 г./ и към датата на предявяване на иска на [фирма] по чл.422 ГПК /01.10.2010 г./ е съставлявала абсолютна процесуална пречка по чл.126, ал.1 ГПК за започване и за провеждане на производството по иска с правно основание чл.422 ГПК. Въпреки релевираното от длъжника възражение, първоинстанционният съд е отказал да прекрати по-късно заведеното дело и се е произнесъл с решение по иска, постановявайки по този начин недопустим съдебен акт. Вместо да приложи разпоредбата на чл.126, ал.2 ГПК и да обезсили недопустимото решение на първата инстанция като прекрати производството по делото, въззивният съд също е постановил процесуално недопустимо решение, разглеждайки по същество въведения с иска по чл.422 ГПК правен спор.
Предвид изложеното, въззивното решение следва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството по делото да бъде прекратено на основание чл.126 ГПК. След връщане на делото компетентният за това съд следва да прецени евентуалната необходимост от обезсилване на заповедта за изпълнение с оглед изхода на производството по чл.422 ГПК.
Поради недопустимостта на въззивното решение не следва да се разглеждат материалноправния въпрос, по повод на който е допуснато касационното обжалване, и свързаните с него доводи на страните.
Прекратяването на делото налага решението да се обезсили и в частта за разноските, а на касатора да се присъдят разноски по чл.78, ал.4 ГПК за трите съдебни инстанции в размер общо на 2 150.25 лв.
Мотивиран от горното, на основание чл.293, ал.4 във вр. с чл.270, ал.3, пр.1 ГПК и чл.126 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА постановеното от Бургаски окръжен съд решение № ІІІ-150 от 09.11.2011 г. по в. гр. д. № 1368/2011 г. и ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземане за сумите 17 303.91 лв. - допълнително начислена стойност на ползвана електроенергия за периода 01.07.2009 г. - 08.09.2009 г., съгл. фактура [ЕГН]/22.10.2009 г., и 1 208.50 лв. - обезщетение за забава за периода 06.11.2009 г. - 08.07.2010 г., предмет на издадена в производството по ч. гр. д. № 895/2010 г. на Районен съд - Несебър заповед № 771/09.07.2010 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] - [населено място], [улица], ет.3, сумата 2 150.25 лв. /две хиляди сто и петдесет лв. и двадесет и пет ст./ - разноски по делото, на основание чл.78, ал.4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |