1 РЕШЕНИЕ № 204 София, 03.08.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Даниела Цветкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА гр. дело№ 1344/2010 година Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1015 от 02.11.2011г. е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касационно обжалване по касационна жалба на Р. М. В. и Д. М. М., чрез адв. К. К. срещу решение № 653 от 19.05.2010 г. по гр.д. №1831/09 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 26.06.2009 год. по гр.д. № 4784/2007 год. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявеният им иск с правно основание чл. 108 от ЗС против [фирма] за предаване на владението на недвижим имот, находящ се в [населено място],[жк], представляващ реална част с площ от..... кв.м. от поземлен имот №.... от ПНИ на с.о."З.", целият с площ от .... кв.м., при съседи на частта: ПИ №...., ПИ № ...., път и останалата част от ПИ №..... В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и за необоснованост. Моли се за отмяна на решението на въззивния съд и за уважаване на предявения ревандикационен иск. Ответникът по касация [фирма] чрез адв.А. взема становище за неоснователност на касационната жалба. С цитираното по-горе определение № 1015 от 02.11.2011г. касационното обжалване е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по процесуалноправни въпроси, свързани с това следва ли правоимащите по земеделска реституция да предявят задължително иск по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ, при условия, че конкретния случай не попада в изключенията на чл. 10 ал. 13 от ЗСПЗЗ, за да водят ревандикационен иск и може ли при положително решение на поземлената комисия спорът с трети лица да бъде разрешен чрез иск по чл. 108 от ЗС, а не чрез иск по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: С въззивното решение съдът е приел, че процесният имот е възстановен на касаторките с влязло в сила решение на поземлената комисия.Установена е пълна идентичност между възстановения и претендирания имот от приетата по делото съдебно-техническа експертиза.Безспорно е, че Н. А., който е получил процесния имот по замяна по З., се е разпоредил с него в периода от 1965 до 1970 год.Собствениците, съответно техните наследници са се разпоредили с процесния имот през 2005 год ,като са го прехвърлили на ответника.Съдът е приел за безспорно, че имотът не е застроен, но разпоредителните сделки с него са извършени преди влизане в сила на реституционния закон.Съдът е приел за неоснователно възражението на касаторките, че лицето получило имота по замяната не е било собственик на заменения имот, поради което замяната не е произвела своето действие.Според съда въззивниците не са активно легитимирани да правят такова възражение, а дори и да се приеме обратното, то възражението попада в предмета на иска с правно основание § 4и от ЗСПЗЗ и не може да бъде разгледано, поради изтеклите срокове за това. С оглед приетото съдът е отхвърлил иска като неоснователен. По основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК ВКС, състав на I ГО, намира следното : С нормата на чл.10 ал.13 ЗСПЗЗ, се отнема вещнопрехвърлителният ефект на сделките на разпореждане със земеделски земи в полза на трети лица, извършени от трудовокооперативни земеделски стопанства, държавни земеделски стопанства или други, образувани въз основа на тях селскостопански организации или от други държавни или общински органи с изключение на случаите по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, в които правата на приобретателите се запазват, ако е построена сграда при спазване на всички нормативни изисквания или законно разрешеният строеж на отстъпено право на строеж е започнал към 01.03.1991 год. В чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ е предвидено и че приобретателите на такива имоти не могат да се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност. В тази насока са и разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по т. гр. дело № 6/2005 г. на ОСГК на ВКС. С изменението на чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ (И.. - ДВ, бр. 122 от 19.12. 1997 г.) за първи път е предвидено, че когато е извършена замяна по реда на отменения З., правото на собственост се възстановява върху имота, притежаван преди замяната, освен ако не са извършени разпоредителни действия, или имота не е застроен. Решението, с което е възстановено правото на собственост на ищците е постановено при действието на тази правна норма. Колизията на права между бивши собственици на имоти, включени в блоковете на ТКЗС и лица, на които тези имоти са предоставени по замяна по реда на З. е разрешена с цитираната норма на чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ в редакцията й от 19.12.1997 г. Предвид извършените разпоредителни сделки в периода след замяната, но преди влизане в сила на ЗСПЗЗ и на основание тази норма следва да се зачетат правата на приобретателите. В този случай имота не се възстановява на собствениците, които са го притежавали от преди замяната. Нормата на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ предвижда прилагането на изключения, изрично предвидени в закона, а това по чл. 18з, ал. 3 от ППЗСПЗЗ е едно от тях. В случая придобивното основание на ответника попада именно в хипотезата на изключение от принципа,залегнал в нормата на чл.10 ал.13 ЗСПЗЗ, при който се запазват правата на приобретателите. В този случай успешното провеждане на иск по §4и от ПЗР на ЗСПЗЗ е необходимо условие за ревандикация или съотношението на специалния иск по §4и и искът по чл.108 ЗС са в съотношение обуславящ към обусловен. В контекста на изложеното следва да се обобщи, че правоимащите по земеделска реституция следва да предявят иска по § 4и от ПЗР на ЗСПЗЗ и то в рамките на преклузивния срок, само ако случая попада в някое от изключенията на чл. 10 ал. 13 от ЗСПЗЗ - ако продаденият от ТКЗС имот е в регулация и е застроен с жилищна сграда или е предмет на последваща разпорезителна сделка.В останалите случаи няма правен интерес от иска по §4и и правоимащите получават защитата си пряко от разпоредбата на чл. 10 ал. 13 от ЗСПЗЗ. По касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и основателността на касационната жалба: Върховният касационен съд, състав на I г. о. намира, че въззивното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, в съответствие с даденото по-горе разрешение на поставените процесуалноправни въпроси , като не страда от релевираните в касационната жалба пороци неправилност и необоснованост. Съображенията за това са следните: Ищците заявяват самостоятелни права върху процесния земеделски имот, позовавайки се на наследствено правоприемство и земеделска реституция . Тези права се противопоставят на ответника, който е правоприемник по силата на осъществена сделка на разпореждане от страна на лица, получили имота по замяна. В случая замяната е консолидирала своето действие при предпоставките на чл. 18з ал.З ППЗСПЗЗ. В тази хипотеза на конкуренция на правата на бившия собственик с правата на ответника, който се позовава на извършена в негова полза сделка на разпореждане със земеделския имот, предвид и на даденото по-горе разрешение на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, нормата на чл.10 ал.13 ЗСПЗЗ е неприложима. Възраженията на ищците, относими към предметния обхват на иска по §4и не подлежат на разглеждане в рамките на висящия спор по предявения ревандикационен иск , поради изтичане на преклузивния срок за това. Няма данни по делото, а и твърдение за това, да е налице заведен такъв преюдициален спор в рамките на преклузивния срок, предвиден в закона. Предвид изложеното поддържаното от ищците - сега касатори , придобивно основание не е осъществено и същите не се легитимират като собственици на имота, поради което и ревандикационният иск подлежи на отхвърляне. В обобщение обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о. РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 653 от 19.05.2010 г. по гр.д. №1831/09 г. по описа на Варненски окръжен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: