Ключови фрази
Неоснователно обогатяване * доказателства и доказателствени средства * свидетелски показания * договор за наем * изтичане на срок

РЕШЕНИЕ
№ 141

София, 31. май 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на четиринадесети март две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1900 по описа за 2010 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решението на Софийския градски съд от 21.06.2010 г. по гр.д. № 1892/2008, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 08.02.2008 г. по гр.д. № 6243/2007 в частта, в която е уважен предявеният иск по чл. 55 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за възможността да бъдат изключени доказателствени средства на основание чл. 158 ГПК (чл. 131 ГПК отм.) без да е определен срок за събирането им.
По поставения правен въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 158, ал. 1 ГПК (чл. 131 ГПК отм.) изрично условие за изключване на допуснато от съда доказателствено средство е, преди това съдът да е определил срок за събирането му и този срок да е изтекъл. Когато допуснатото доказателствено средство е разпит на свидетел, съдът определя срок за посочване на името и адрес за призоваването му. Не бъдат ли посочени необходимите данни за ефективното призоваване на свидетеля в определения срок, съдът изключва допуснатия разпит от доказателствата по делото. И при действието на отменения ГПК изключването не е забрана за събиране на това доказателство, а забрана разглеждането на делото да бъде отлагане по тази причина. Ако след изключването на разпита се проведе друго заседание за разглеждане на делото (пред същата или по-горна инстанция), няма пречка разпитът да бъде извършен, ако свидетелят се яви в съдебното заседание. За целта той може да бъде доведен от страната или по нейно искане – призован от съда, след предоставяне на необходимите данни съгласно чл. 158, ал. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че като не се е възползвал от предоставената възможност да издири адреса на свидетеля, ответникът е направил събирането на това доказателство затруднително, поради което то е изключено и делото е разгледано без него. Ответникът е надвзел наем, тъй като дори да се установи обстоятелството, че книжата са предадени на свидетеля, няма доказателства той да е бил упълномощен от ищеца да ги приеме нито да му ги е предал.
Правилно въззивният съд е приел, че разпитът на допуснатия свидетел ще бъде затруднен от непосочването на постоянен или настоящ адрес за призоваването му, но в нарушение на съдопроизводствените правила е приел, че допуснатият разпит може да бъде изключен, без на въззивника изрично да е определен срок за посочване на адреса. В нарушение на материалния закон съдът е приел също, че при липсата на доказателства за овластяването на свидетеля да приема изпълнение по договора за наем от името на ищеца или при неизпълнение на задължението му да предаде получените документи, ответникът нито е доказал предаването на документите, нито се е освободил от задължението по договора за наем да предостави на наемателя разрешението за ползване на сградата.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което следва да отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
По делото е установено, че съгласно сключения между страните договор за наем ответникът е поел задължението до 01.01.2003 г. да предостави на ищеца разрешение за ползване на сградата. За забавеното изпълнение на това задължение е уговорен 10 % отбив от месечната наемната цена 450 щатски долара. На 18.11.2002 г. наемодателят е получил разрешение за ползване на сградата и на 01.12.2002 г. е предал както наетото помещение, така и копие от разрешението на служителя на наемателя Ю. С.. До прекратяването на договора на за наем ищецът е плащал пълния размер на уговорената наемна цена.
Съдът приема, че ответникът е изпълнил в срок задължението си да предостави на ищеца разрешението за ползване на сградата, тъй като на 18.11.2002 г. вече е разполагал с него. Наетото помещение е предоставено от наемодателя на наемателя с приемо-предавателен протокол от 01.12.2002 г. При приемането и предаването на помещението наемателят е представляван от неговия служител Ю. С., който е подписал протокола. Същият представител на наемателя е удостоверил на гърба на протокола и получаването на копие от разрешението за ползване. Като е предал документа на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението, ответникът е изпълнил надлежно съгласно чл. 75, ал. 2 ЗЗД. Лицето, което е приело изпълнението е удостоверило с подписа си получаването му. Този частен свидетелстващ документ има значението на разписка и обвързва кредитора, като подписан от негов представител. Не са необходими други доказателства за изпълнението. Независимо от това надлежното изпълнение се доказва и от поведението на кредитора, който доброволно е плащал наемната цена без отбив до прекратяването на наемния договор.
Видно от изложеното пълният размер на наемната цена е платен дължимо, поради което никаква част от нея не подлежи на връщане. Предявеният иск следва да бъде отхвърлен. Ответникът не претендира разноски по делото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решението на Софийския градски съд от 21.06.2010 г. по гр.д. № 1892/2008 в частта, в която е уважен предявеният иск по чл. 55 ЗЗД и в частта за разноските по този иск за двете инстанции.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от [фирма], София срещу М. И. М. от София за сумата 3.028,59 лева на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.