3 Р Е Ш Е Н И Е № 152 гр. София, 15 март 2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на десети март, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ : КЕТИ МАРКОВА ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и в присъствието на прокурора РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА н. д. № 52/ 2011г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Д. А. срещу решение №220/02.11.2010г. на Пловдивски апелативен съд /АС/, по внохд №392/2010г., с което е изменена първоинстанционната присъда. Депозираното саморъчно написано волеизявление обективира израз на недоволство от постановения въззивен съдебен акт, като се релевират неясни оплаквания, текстовото съдържание на които индицира на прекомерна завишеност на наложеното наказание - ОСЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода. Предявява се искане за намаляване срока на определената наказателна санкция. В съдебно заседание на 10.03.2011г. пред ВКС подсъдимото лице участвува лично и чрез служебен адвокат. Защитата поддържа подадената жалба, като развива и допълнително доводи за касационни основания извън лимитирания от нея обсег - за допуснати процесуални нарушения при проведения в досъдебното производство разпит на пострадалата М. и за неправилно очертана правна квалификация на инкриминираното посегателство,по които настоящият състав не дължи произнасяне При предоставената последна дума Д. А. моли за справедливост. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност на атакувания съдебен акт. Върховният касационен съд, в пределите на инстанционната проверка по чл.347 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда №127 от 07.06.2010г., обявена по нохд №11/2010г., Х. окръжен съд /ОС/ е признал Д. А. А. за виновен в това, че на 05.10.2009 година, в[населено място] направил опит да се съвкупи с малолетно лице от женски пол – П. И. М., принуждавайки я със сила и заплашване, като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което на основание чл.152, ал.4, т.1, вр.ал.1, т.2, вр.чл.18, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК ангажирал неговата наказателна и гражданска отговорност. На подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от ОСЕМ ГОДИНИ, при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване и същият е осъден да заплати сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева на М. С., в качеството на майка и законен представител на ненавършилата 14-годишна възраст пострадала М., за неимуществена обезвреда на причинените с престъпното посегателство общественоопасни последици. Визираният съдебен акт е бил предмет на въззивен контрол по внохд №392/2010г. на АС-Пловдив, финализирал с решение на 02.11.2010г., с което е изменен в частта по правоприлагането на чл.59 от НК. Касационната жалба на Д. А. е НЕОСНОВАТЕЛНА. Правилно, основавайки се на приетите по делото фактически положения и на подкрепящите ги доказателства; в съответствие със степента на обществена опасност на престъплението и личността на неговия извършител; и при съблюдаване на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства; съдебните инстанции са индивидуализирали наказателната отговорност на подсъдимия. При диференциране на санкцията задълбочено е анализирана тежестта на инкриминираното деяние, в аспекта на неговата насоченост срещу половата неприкосновеност и морал на подрастващите, и при съобразяване на характеризиращите го престъпносъставомерни признаци, проявяващи се в конкретиката на неправомерните действия /време, място, механизъм на осъществяване, интензитет на упражнената чрез сила и заплахи принуда, причинените физически и душевни травми на П. М., възрастта и актуалното здравословно състояние на жертвата – болно дете на 8 години/. В обсега на изискуемата се правна оценка на инкриминираното посегателство с демонстриран професионализъм и юридически усет е интерпретирана, и фактологията, очертаваща стадия на реализираната престъпна дейност - недовършен опит, сочеща на отношенията между пострадалата и Д. А. /живеещ на съпружески начала с възходящ родител-бабата на М./, и на предхождащото и последващо престъпния акт поведение на подсъдимото лице. Обосноваващи определеното наказание са и фактическите данни, свързани с личността на дееца, проектирани в характера и спецификата на престъплението-отражение на неговите обществени, психологически и индивидуални качества; и съдържими се в приложените бюлетини за съдимост/ Д. А. е осъждан с влезли в сила присъди по чл.279 от НК, чл.209 от НК и чл.194 от НК/, в лошите характеристични справки за същия, в приобщения писмен доказателствен материал за социалния, семеен и образователен статус, и за психическото му здраве. В коментирания смисъл първостепенният съд и въззивният състав са обсъдили внимателно научните мнения в съдебно-психиатричната експертиза за освидетелстване на подсъдимия, изградени в резултат на катамнезното му проследяване и клинично наблюдение. Отдадено е необходимото значение на предложеното от вещите лица заключение, че Д. А. страда от олигопсихопатия и емоционална нестабилност /граничен, бодерлайн тип/, изразяващи се в личностово разстройство, съчетано с умствена изостаналост. Констатираните психични заболявания са отчетени обективно като обстоятелство от изключителен характер при лимитиране на наказателната отговорност и мотивирано предпоставили правоприлагане на нормата на чл.55 НК. Аргументираната позиция обуславя категорични изводи за справедливо отмерени санкционни последици и формира вътрешното убеждение на настоящата инстанция за липса на претендираното от Д. А. касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, налагащо ревизия на въззивното решение, чрез намаляване на наложеното наказание – ОСЕМ ГОДИНИ лишаване от свобода. Обликът на инкриминираната дейност и разискваните факти за подсъдимото лице, преценени в корелираща взаимовръзка с честотата и динамиката на този вид посегателства, обявени в официалната статика за престъпността, и с техния социален резонанс сочат, че за постигане целите на наказателната санкция на плоскостта на личната и генерална превенция, е необходимо поставянето на Д. А. в изолация от обществото, за продължителен период от време. По изложените съображения, касационният състав счита, че в рамките на възложената компетентност в инициираното по жалба на подсъдимия А. производство, следва да остави в сила атакувания съдебен акт на АС - Пловдив, с който е изменена присъда №127/07.06.2010г., по нохд №11/2010г. на Хасковски ОС. Воден от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №220/02.11.2010г., постановено по внохд 392/2010г., по описа на Пловдивски АС. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.