Р Е Ш Е Н И Е № 199 гр. София, 03 февруари 2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при участието на секретаря Наталия Такева и в присъствието на прокурора от ВКП МАРИЯ МИХАЙЛОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 778/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от повереника на частния тъжител М. В. К. – адв. Е. Д., срещу решение от 29.06.2020г. по внчхд № 3801/2019г. по описа на Софийски градски съд, шести въззивен наказателен състав. В жалбата, подадена от адв. Д., се обосновава касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, като се твърди незаконосъобразност на постановеното прекратяване на наказателното производство, образувано по тъжба от М. В. К. срещу Л. И. Б.. Тази незаконосъобразност се мотивира с обстоятелството, че абсолютният давностен срок за преследване и на двете престъпления е изтекъл в периода на въведеното в страната със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП) извънредно положение, тъй като в последния се предвижда удължаване на определени процесуални срокове и ограничение на дадени процесуални действия. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред настоящата инстанция повереникът на касационния жалбоподател М. К. – адв. Е. Д., поддържа подадената жалба с изложените в нея съображения и направеното искане. Защитникът на подсъдимия Л. Б. – адв. М. К., оспорва подадената жалба, като счита, че решението на Софийски градски съд е правилно и законосъобразно. Пледира, че обявеното извънредно положение няма отношение към изтичането на абсолютния давностен срок, същото не би могло да доведе до неговото удължаване, нещо повече към настоящия момент този срок отдавна е изтекъл. Моли за оставяне на оспореното решение в сила, съответно – на жалбата без уважение. Представителят на ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано на основание чл. 346, т. 4 от НПК. Предмет на проверка е съдебен акт, с който въззивната инстанция е прекратила наказателното производство по делото. Пред Софийски районен съд е образувано нчхд № 22155/2015г. по тъжба от М. В. К., подадена чрез нейния повереник – адв. Е. Д. срещу Л. И. Б.. С присъда № 54331 от 20.02.2019г. по нчхд № 22155/2015г. на СРС подсъдимият Л. И. Б. е признат за невиновен в това за времето от 13.09.2015 г. до 12.10.2015 г. в къщата на „име “ в [населено място] при условията на продължавано престъпление да е казал нещо унизително за честта и достойнството на частния тъжител М. В. К. в нейно присъствие, като обидата е разпространена по друг начин - чрез излъчване в предаването „име“ 2015 г. по /телевизия/ на 05.10.2015 г. и 12.10.2015 г. и е станала достояние на широк кръг от лица, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.148, ал.1, т.2 във вр. с чл.146, ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Със същата присъда подсъдимият е признат за невиновен и в това за времето от 13.09.2015 г. до 07.10.2015 г. в къщата на „име“ в [населено място] при условията на продължавано престъпление да е разгласил позорни обстоятелства за частния тъжител М. В. К. и приписал на същата престъпление, като клеветата е разпространена по друг начин, а именно чрез излъчване в предаването „име“ 2015 г. по /телевизия/ на 05.10.2015 г. и 07.10.2015 г. и е станала достояние на широк кръг от лица, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл.148, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 във вр. с чл.147, ал.1 от НК във вр. с чл.26, ал.1 от НК. По жалба, депозирана от повереника на частния тъжител М. К., пред Софийски градски съд е образувано внчхд №3801/2019г., приключило с атакуваното решение. С последното първоинстанционната присъда е отменена и наказателното производство срещу Л. И. Б., образувано и водено за престъпления по чл.148, ал.1, т.2, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.148, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 147, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, е прекратено. Извършената от ВКС проверка на законосъобразността на постановеното прекратяване на наказателното производство сочи на извод за НЕОСНОВАТЕЛНОСТ на касационната жалба. Софийски градски съд, с оглед изрично изявеното в съдебното заседание желание от страна на подсъдимия Л. И. Б., наказателното производство да бъде прекратено, поради изтекла абсолютна погасителна давност за наказателно преследване, е обсъдил и подробно аргументирал в мотивите си наличието на прекратителното основание по чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК. След като съдът е констатирал, че абсолютният давностен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НПК, в настоящия случай с продължителност от четири години и шест месеца, е изтекъл за двете престъпления съответно на 12.04.2020г. и на 07.04.2020г., наред с направеното от подсъдимия искане за прекратяване на производството, е постановил финалния си акт в този смисъл. Настоящата инстанция намира за законосъобразна преценката, че с оглед правната квалификация на инкриминираните деяния, такива по чл.148, ал.1, т.2, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.148, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.147, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, предвиденият в разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК давностен срок за наказателното им преследване е три години. Съобразно чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането и прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора този по чл. 80 от НК, следователно абсолютният давностен срок в процесния случай е с продължителност от четири години и шест месеца. Последното деяние, по смисъла на чл. 80, ал. 3 от НК, от единното продължавано престъпление обида е осъществено на 12.10.2015г., а от престъплението клевета – на 07.10.2015г., поради което правилно въззивният съд е съобразил, че абсолютната давност на наказателното преследване изтича на 12.04.2020г. за престъпното деяние по чл.148, ал.1, т.2, вр. чл.146, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК и на 07.04.2020г. за това по чл.148, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.147, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. Съставът на СГС е съобразил и разпоредбата на чл. 289, ал. 2 от НПК, съгласно която, при разкриване на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК и когато подсъдимият направи искане производството да продължи, съдът се произнася с присъда. Направеното от подсъдимия изявление обаче е било в точно обратния смисъл, поради което постановеното прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК е законосъобразно и от тази гледна точка. Аргументът на касационния жалбоподател, че прекратяването на наказателното производство е в нарушение на материалния закон, тъй като абсолютният давностен срок за наказателно преследване е изтекъл по време на въведеното в страната по силата на ЗМДВИП извънредно положение, е напълно несъстоятелен. С посочения закон, според касатора, е регламентирано спиране или удължаване на определени процесуални срокове и ограничаване на отделни процесуални действия. Коментираните в жалбата срокове, които се спират да текат или се удължават, са изрично упоменати в разпоредбите на ЗМДВИП, но давността за наказателно преследване не е сред тях. В чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП е предвидено, че спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти, т.е. субектите по едно частно правоотношение. Наказателнопроцесуалното правоотношение е публичноправно такова. Следователно тази разпоредба не е приложима в случая. В принципен план следва да се посочи, че давността е институт на материалното право, имащ своето систематично място в Наказателния кодекс, т.е. уредените в чл. 80 и сл. от НК срокове не са процесуални такива. Наред с това, абсолютният давностен срок по чл. 81, ал. 3 от НК, е изрично предвиден като такъв, който не се влияе от прекъсването и спирането на давността. Следователно дори да е бил спрян/удължен съответният давностен срок, това по никакъв начин не би могло да окаже влияние върху изтичането на абсолютната давност. От всичко изложено дотук следва, че при прекратяването на наказателното производство поради изтичане на абсолютната погасителна давност за наказателно преследване, въззивният съд е приложил правилно материалния закон и претендираното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК не е допуснато. Не могат да бъдат предмет на обсъждане и преценка в настоящето производство доводите на касатора, че извършените спрямо частния тъжител деяния са съставомерни от обективна и субективна страна, след като не са налице предпоставките за разглеждане на делото по същество. Предвид изложените съображения, настоящият касационен състав намери, че касационната жалба срещу решението на Софийски градски съд, шести въззивен наказателен състав е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение от 29.06.2020г. по внчхд № 3801/2019г. по описа на Софийски градски съд, шести въззивен наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.