Р Е Ш Е Н И Е № 302 гр.София, 17 юни 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на шести юни две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ със секретар Иванка Илиева при участието на прокурора РУСКО КАРАГРОГОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 888/2013 година Касационното производство е образувано по жалба от защитника на подсъдимия Н. Д. Н. против решение № 212 от 21.ХІІ.2012 год. по внохд № 454/2012 год. на Пловдивския апелативен съд. Жалба против същото решение е била подадена и от повереника на частната обвинителка К. Р. Д.,но с молба,заведена в апелативния съд на 28.І.2013 год.,К.Р.Д. я е оттеглила. В жалбата от защитника на подсъдимия,допълнена по реда на чл. 351,ал.3 НПК,се иска оправдаването на Н.,тъй като вмененото му нарушение на чл. 5,ал.1,т.1 ЗДП не е в причинна връзка с настъпилото със съставомерен резултат ПТП. В съдебно заседание подсъдимият поддържа жалбата. Поверениците на частните обвинителки З. Р.Д. и К. Р.Д.,както и представителят на ВКПр искат оставяне на въззивното решение в сила.Повереникът на К.Р.Д. счита още,че касационната жалба е недопустима,тъй като е подадена след изтичането на срока по чл. 350,ал.2 НПК. ВКС установи: С присъда № 70 от 12.ІХ.2012 год. по нохд № 839/2012 год. на Пловдивския окръжен съд,постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372,ал.4 НПК,Н.Д.Н. е признат за виновен в това,че на 31.VІІ.2009 год. в /населено място/. е управлявал моторно превозно средство в нарушение правилото на чл. 5,ал.1,т.1 ЗДП,при което по непредпазливост и независимо от поведението на другиго /С. И. Г./ е съпричинил смъртта на 63-годишния Р. Т. Д. и средна телесна повреда на 20-годишния С. С. Ч., за което и на основание чл. 343,ал.4 във вр. с чл. 58а,ал.1 /редакция преди изменението,обн.,ДВ,бр. 26 от 6.ІV.2010 год./ и чл. 55,ал.1,т.1 НК е наказан с 1 година лишаване от свобода,отложена от изтърпяване за срок от 3 години. На основание чл. 343г НК Н. е лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 3 години. С обжалваното решение присъдата е изменена,като сроковете на лишаване от свобода и от правото да се управлява МПС са намалени на по 6 месеца. Жалбата е допустима, а противното възражение от повереника на частната обвинителка К.Р.Д. с твърдение за подаването й след изтичането на законноустановения 15-дневен срок за обжалване на въззивното решение,е неоснователно. Жалбата е изготвена и подадена от защитника на подсъдимия,адв. Г.К.,чието самостоятелно право на това процесуално действие е уредено с чл. 99,ал.1 НПК,а възможността то да бъде ефективно упражнено предпоставя уведомяване за взетото от въззивния съд решение не само на подсъдимия,но и на неговия защитник.Адв.Г.К. е бил писмено уведомен за решението на 11.І.2013 год. /разписка на л. 59 от възз.д./,срокът да го обжалва е изтичал на 26.І.,събота и неприсъствен ден,при което заведената в изпращащия съд на 28.І.,понеделник, жалба се явява подадена в срок-чл. 183,ал.2 и 4 НПК. Жалбата е неоснователна.Както по-горе се каза,първоинстанционната присъда е постановена след признаването изцяло от подсъдимия на фактите,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и дадено съгласие да не се събират доказателства за тях-чл. 371,т.2 НПК.Това ще рече,че Н. е признал навлизането с управлявания от него автомобил и с намерение да осъществи ляв завой върху платното за движение на ул.”населено място”.Признал е,че предприетата маневра е била в опасна близост с движещия се по същата улица с висока скорост /около 95 км/ч/ автомобил,управляван от С.И.Г..Признал е, накрая,че при тази негова маневра и скорост на движение на другия автомобил,ударът между двете превозни средства е бил непредотвратим,настъпил е,и от него са последвали съответно смъртта и телесното увреждане на пътувалите с Г.Р.Д. и С.Ч.Освен от признанието на Н.,горните факти са установени най-вече от подробните показания на очевидеца Г.А.,от комплексното експертно изследване на механизма,по който се е реализирало пътнотранспортното произшествие и на този,по който са получили травмите си двамата пострадали.И тъй като тези факти повече не могат да бъдат оспорвани,възражението в жалбата е акцентирано върху вмененото на Н. нарушение на чл. 5,ал.1,т.1 ЗДП.Това възражение е неоснователно преди всичко затова,защото правилото на чл. 5,ал.1,т.1 ЗДП,забраняващо включително на водач на МПС „да създава опасности...за движението”,както и „да поставя в опасност живота и здравето на хората”,се явява нарушено винаги,когато такива опасности са били създадени и от тях е последвало увреждане на лични и/или имуществени блага.Поведението на подсъдимия,следващо неправилната му преценка за възможността да осъществи безопасно маневра,свързана със завиване наляво и навлизане в друг път,несъмнено представлява именно такова,запретено с посоченото правило,поведение. Възражението е неоснователно и затова,защото поддържането му не е в интерес на подсъдимия. В действителност Н. е допуснал и други нарушения на правила за безопасно движение,но е безпредметно те да се коментират,след като за едни от тях обвинение не е имало,а за други е бил оправдан /с присъдата по нохд № 2946/2009 год./ и срещу това оправдаване не е било подаден протест /по внохд № 283/2011 год./. С оглед на дотук изложеното и на основание чл. 354,ал.1,т.1 НПК,ВКС Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 212 от 21.ХІІ.2012 год. по внохд № 454/2012 год. на Пловдивския апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/