Р Е Ш Е Н И Е № 228 гр. София, 8 май 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети април, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ : ФИДАНКА ПЕНЕВА КЕТИ МАРКОВА при участието на секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от съдията КЕТИ МАРКОВА н. д. № 540/ 2012г. Производството е за възобновяване, на основание чл. 423, ал. 1 НПК, образувано по искане на задочно осъдения Е. А. Н., от [населено място], за възобновяване на НОХД № 4317/ 2009г., по описа на Районен съд- гр.Варна, 4 състав, и отменяване на постановената по същото дело влязла в сила присъда № 18 от 25. 01. 2010г. Осъденият Е. А. Н., лично и чрез назначения му в настоящото производство служебен защитник поддържа искането, по изложените в него съображения, със заявеното искане. Изтъква, че не е знаел за разглеждането на делото от районния съд, тъй като не е бил уведомен, позовавайки се на нарушения, допуснати в процедурата по призоваването му. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането на осъдения е неоснователно, тъй като същият е знаел за воденото срещу него наказателно производство, бил е редовно призован, връчен му е обвинителния акт, но съзнателно се е отклонил. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите в искането, становищата на страните и в пределите на правомощията си по чл. 425, вр. чл. 423 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящият съдебен състав на ВКС, трето наказателно отделение, намира искането за възобновяване за процесуално допустимо. Макар атакуваната присъда да е постановена на 25. 01. 2010г., влязла е в сила при условията на чл. 412, ал. 1, т. 3 НПК, а искането за възобновяване да е депозирано пред първоинстанционния съд на 21. 02. 2012г., видно от щемпела, установяващ датата на постъпването му в администрацията на пенитенциарното заведение, по делото няма данни, въз основа на които да се направи извод, че осъденото лице е знаело за присъдата в един по- ранен момент от този на задържането му, а именно- 13. 02. 2012г., поради което настоящата инстанция приема, че искането, изходящо от легитимирано лице, е в срока по чл. 423, ал. 1 НПК. Разгледано по същество, е основателно. Съображенията за това са следните: С присъда № 18 от 25. 01. 2010г., постановена по НОХД № 4317/ 2009г., Районният съд- гр.Варна, 4 състав, е признал подсъдимия Е. А. Н., от [населено място], за виновен в извършено от него престъпление с правна квалификация по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и 4 НК, и във вр. чл. 54 НК, го е осъдил на три години лишаване от свобода, което наказание е постановил да се изтърпи при строг първоначален режим, в затвор. Присъдил е разноски по делото, възложени в тежест на подсъдимия. Присъдата не е била обжалвана и протестирана, при което същата е влязла в сила, при условията на чл. 412, ал. 2, т. 3 НПК. Данните по делото сочат, че досъдебното производство срещу искателя Н. (след спиране и възобновяване на наказателното производство) е проведено с неговото лично участие. Същият е привлечен в качеството на обвиняем с постановление на разследващия орган от 9. 10. 2008г., на същата дата то му е било предявено, и е проведен разпит на обвиняем. След ново привличане и предявяване на обвинението- на 15. 06. 2009г., на 19. 06. 2009г. разследването е предявено на обвиняемия Н. и неговия защитник. Протоколите, съставени от разследващия орган за тези действия, отразяват личното участие на осъдения в процесуално- следствените действия в досъдебното производство, и са подписани от него. По обвинителен акт на РП- гр.Варна, е образувано съдебното производство по НОХД № 4317/ 2009г., по описа на РС- гр.Варна. Първоинстанционният съд е дал ход на делото и го е разгледал в отсъствие на подсъдимия, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК, и на основание чл. 94, ал. 1, т. 8 НПК му е назначил служебен защитник. За датата на съдебното заседание на 25. 01. 2010г., когато делото е разгледано и е постановена присъдата, искателят е бил нередовно призован. За да приеме наличието на предпоставките за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия, районният съд се е позовал на данните, съдържащи се в: писмо на ОДМВР- В., рег. № 51626 от 15. 12. 2009г., на І РУ на МВР- В.: рег. № 12798 от 27. 10. 2009г., рег. № 14666 от 19. 11. 2009г., рег. № 17199 от 14. 12. 2009г., справки от НБД „Население”, Националната следствена служба и ГДИН при МП, съвкупно установяващи, че Н. е променил адреса си, което е направило невъзможно последващото му призоваване по делото, а местонахождението му не е установено, въпреки обявяването му за общодържавно издирване с телеграма от органите на МВР, както и че не се намира в местата за лишаване от свобода и следствените арести в страната. Прегледът на материалите по делото показва, че за първото съдебно заседание- на 12. 10. 2009г. в 9.00 часа, подсъдимият е бил редовно призован, връчен му е препис от обвинителния акт и такъв от разпореждането на съдията- докладчик за насрочване на делото от 6. 08. 2010г. Същият се е явил лично и поради изразеното от него несъгласие да бъде защитаван от назначения му служебен защитник, със заявено искане за осигуряване на възможност за упълномощаване на адвокат, производството по делото е отложено за 21. 10. 2009г., когато, редовно призован от предходното съдебно заседание, подсъдимият не се е явил и не е посочил уважителна причина за отсъствието си. Тогава, отлагайки делото, съдът е изменил мярката за неотклонение на искателя от „подписка” в „задържане под стража”. До датата на разглеждане на делото и постановяване на атакуваната присъда, делото е отлагано неколкократно, с оглед издирване и призоваване на подсъдимото лице. Нормата на чл. 423, ал.1 НПК регламентира в кумулативна даденост предпоставките за уважаване на искането за възобновяване на наказателно дело на задочно осъдено лице, а те са следните: депозирането й в шестмесечен срок, считано от узнаване на влязлата в сила присъда, и неучастието му в наказателното производство. Основание депозираното искане за възобновяване на делото да не бъде уважено е случаят, когато осъденият, след предявяване на обвинението се е укрил, поради което процедурата по чл. 254, ал. 4 НПК не е могла да бъде изпълнена, или след като е изпълнена, не се е явил в съдебно заседание без уважителна причина. В конкретния случай от данните по делото става ясно, че осъденият Н. безспорно е знаел за образуваното и провеждано по отношение на него наказателно производство, тъй като е участвал лично на досъдебната му фаза. Той е бил редовно уведомен за образуването на съдебното производство пред първата инстанция, както и за датата на първото съдебно заседание. В конкретния случай обаче районният съд не е изпълнил изцяло процедурата, предвидена по чл. 254, ал. 4 НПК- нито с призовката, нито с приложеното разпореждане е указал на подсъдимия, че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 НПК, съгласно задължението, предписано му от цитираната процесуална норма. Липсата на изискуемото по закон указание, предвид обстоятелството, че обсъжданата процесуална дейност е реализирана след изменението на чл. 254 НПК, с приемането на новата ал. 4 (ДВ, бр. 109/ 2008г.), изключва поначало законосъобразното приложение на института на задочното производство, въпреки наличието на останалите условия. Съдът е формулирал указанията си, обвързвайки ги основно с бъдещо приложение на диференцираната процедура по Глава ХХVІІ НПК, но е пропуснал да уведоми подсъдимия за възможността при наличието на визираните от закона предпоставки да разгледа делото в условията на задочно производство. Въпреки този си процесуален пропуск, в отсъствието на дееца РС- гр.Варна е постановил атакуваната осъдителна присъда. Регламентираният с нормата на чл. 423 НПК институт на възобновяването на наказателни дела по искане на задочно осъдения, цели да възстанови правото на това лице да участва лично в процесуалните действия, предприети срещу него, в рамките на наказателното преследване. Негово конституционно право, скрепено и с разпоредбата на чл. 55 НПК, уредено като стандарт и съгласно чл. 6, § 3, б. „с” и „d” ЕКПЧ, е участието в наказателното производство. Поради това, задочно осъденият успешно може да претендира възобновяване на наказателното дело само тогава, когато правото му на лично участие е било накърнено, но в резултат на незаконосъобразните действия на компетентните органи на досъдебното производство и/ или съда. Такъв е и случаят когато подсъдимият не е бил уведомен по надлежния ред за възможността за провеждане на задочно производство срещу него при неявяване по делото, при условията на чл. 269 НПК. Няма съмнение, че тогава задочно осъденото лице основателно би се позовало на допуснатите нарушения, рефлектиращи в негативен аспект върху правото му на защита в процеса, включващо това на лично участие. Безспорно, процесуалният механизъм за отстраняването им се оказва именно този за възобновяване на делото, свързаната с това отмяна на опорочения влязъл в сила съдебен акт, и връщане на делото в стадия, когато е започнало задочното производство- чл. 425, ал. 2 НПК. Конкретният казус е именно такъв. Съвсем различно би било положението, когато компетентните органи са изпълнили перфектно задълженията си да обезпечат законосъобразното упражняване на правата на страните в процеса, и основанието за провеждане на задочното производство е единствено недобросъвестното процесуално поведение на осъденото лице, което освен права, има и определен кръг от задължения в процеса, включително за явяване по делото, по изпълнение на ограниченията, свързани с мярката за неотклонение и т. н. Предвид гореизложеното, касационната инстанция прие, че въпреки безусловните данни за недобросъвестно процесуално поведение на осъденото лице, което съзнателно се е отклонило от наказателното преследване, провеждано спрямо него, е налице съществено нарушение в процесуалната дейност на решаващия първоинстанционен съд, с което последният е поставил началото на едно изначално опорочено задочно производство, в рамките на което е постановил и атакувания съдебен акт, чиято отмяна, по реда на възобновяването се иска. Това налага ВКС, в изпълнение на правомощията си по чл. 425, ал. 2 НПК, да възобнови НОХД № 4317/ 2009г., по описа на РС- гр.Варна, 4 състав, като отмени постановената по него присъда № 18 от 25. 01. 2010г., и върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Предвид решението си за възобновяване на наказателното производство, на основание чл. 423, ал. 4 НПК, настоящата инстанция следва да се произнесе и по мярката за неотклонение на осъденото лице. Като съобрази обстоятелствата по чл. 56, ал. 3 НПК, кумулативно с целите на мерките по чл. 57 НПК, а именно високата степен на обществена опасност на деянието и дееца, включително, че искателят Е. Н. е осъждан многократно, а деянието, предмет на настоящото дело, е квалифицирано като извършено при условията на опасен рецидив, ВКС прие, че е налице реален риск както от извършване на престъпление, така и от укриване. Поради това счете, че по отношение на същия следва да бъде определена най- тежката мярка за неотклонение- „задържане под стража”, която единствена може да обезпечи регламентираните от закона цели. Воден от изложените съображения, и на основание чл. 425, ал. 2, вр. чл. 423 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 4317/ 2009г., по описа на Районен съд- гр.Варна, 4 състав, ОТМЕНЯВА постановената по същото дело влязла в сила присъда № 18 от 25. 01. 2010г., като ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, от стадия на съдебното заседание. ОПРЕДЕЛЯ по отношение на искателя Е. А. Н., от [населено място], марка за неотклонение „задържане под стража”, на основание чл. 423, ал. 4 НПК. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :