Ключови фрази
допустимост на иск срещу застраховател * Пряк иск на увредения спрямо застрахователя


4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 146
[населено място] , 03.12.2012



В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , второ отделение , в открито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и дванадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при участието на секретаря Л. З. , като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 881 / 2011 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. Василева Б. и И. Б. И. , първата действаща лично и като законен представител на втория , против постановеното от Софийски окръжен съд , Гражданска колегия , решение от 21.04.2011 год. по гр.д.№ 1077 / 2010 год., с което е обезсилено решение № 170 / 25.05.2010 год. по гр.д.№ 740 / 2009 год. на Самоковски районен съд и прекратено производството , поради недопустимост на исковете им с правно основание чл.407 ал.1 /отм. / от ТЗ против [фирма] . Касаторите твърдят неправилност на решението, формално сочейки всички основания по чл.281 т.3 от ГПК . По същество доводите им за неправилност на въззивното решение се основават на несподеляне извода за недопустимост на предявените искове , предвид уважени в наказателното производство спрямо делинквента граждански искове с правно основание чл.45 от ЗЗД , за обезщетяване на същите неимуществени вреди и наличие на изпълнителен титул за събирането им . Не считат,че същите съставляват процесуална пречка за предявяването на прекия иск срещу застрахователя по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ .

Ответната страна - [фирма] – оспорва касационната жалба, като намира, че решението по тълк.дело № 1 / 2010 год. на ОСТК на ВКС , на висящността на производството по което към момента на произнасяне на въззивния съд изрично се позовават касаторите , би намерило приложение само спрямо съдебни решения , произнесени след постановяването му .

Върховен касационен съд, състав на второ търговско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение в съответствие с касационните доводи наведени в същата , приема за установено следното :

Производството е образувано по активно субективно съединени искове с правно основание чл.407 ал.1 / отм./ ТЗ , за обезщетяване на претърпени от Б. Б. и И. И. неимуществени вреди от смъртта на общ наследодател, настъпила при ПТП на 11.10.2005 год. , по вина на водача на МПС С. Д. , на основание сключена застраховка „ Гражданска отговорност „ при ответника [фирма] . В образуваното срещу извършителя наказателно производство са уважени гражданските искове на Б. Б. и И. И. , за обезщетяване на претърпени от тях неимуществени вреди , съответно в размер на 35 000 лв. за първата и 40 000 лева за втория . Деликвентът е изплатил част от присъдените суми . Настоящите искове са предявени само за разликата между изплатения и присъдения размер, вкл. начислими върху присъдените обезщетения лихви , считано от датата на деликта , срещу застрахователя по застраховка „ Гражданска отговорност „ .

По жалба на [фирма] , въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение , с което предявените искове са били уважени , изключая за сума от 1500 лева – по иска на Б. Б. и за сума от 1 381,14 лева – по иска на И. И. , по които няма произнасяне на първоинстанционния съд , с мотиви , че осъждането на делинквента , респ. снабдяването с изпълнителен лист на всеки от ищците срещу същия , е процесуална пречка за допустимостта на преките искове срещу застрахователя по застраховка „ Гражданска отговорност „, независимо от различното от непозволеното увреждане правно основание на отговорността . За едно и също увреждане пострадалите нямат право на различни обезщетения, е приел въззивният съд .

Касационното обжалване е допуснато с определение № 153 / 07.03.2012 год. по процесуалноправния въпрос : Съставлява ли процесуална пречка за разглеждането на иск по чл.407 ал.1 / отм./ от ТЗ, предявен от пострадалото лице срещу застрахователя по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ , наличието на изпълнителен титул за обезщетяване на същите вреди срещу делинквента , на основание уважен в наказателния процес граждански иск за същите .

По правния въпрос, обусловил допускането на касационното обжалване , с приемането на ТР № 2 / 06.06.2012 год. по тълк. дело № 1 / 2010 год. на ОСТК на ВКС , е преодоляна противоречивата съдебна практика . Със същото е прието, че при уважен иск по чл.45 ЗЗД срещу делинквента е допустим прекият иск на увреденото лице срещу застрахователя по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ , с правно основание чл.407 ал.1 /отм./ ТЗ / респ. чл.226 ал.1 КЗ / . Плащането на присъденото по иска с правно основание чл.45 от ЗЗД обезщетение е от значение само за основателността - пълна или частична - на предявения пряк иск по чл.407 ал.1 отм. ТЗ / респ. чл.226 ал.1 от КЗ / , но не и за допустимостта му . Решението по иска с правно основание чл.45 от ЗЗД / в случая предявен и уважен като граждански иск на пострадалото лице в наказателното производство срещу делинквента и на основание решението по което са изпълнителните титули в полза на ищците / няма сила на пресъдено нещо спрямо застрахователя по задължителна застраховка „ Гражданска отговорност „ и не е процесуална пречка за разглеждането на прекия иск спрямо последния .
Предвид отговора на процесуалния въпрос, даден с ТР № 2 / 2012 год. по тълк. дело № 1 / 2010 год. на ОСТК на ВКС , атакуваното въззивно решение , постановено в противоречие с даденото разрешение , следва да бъде отменено , а делото върнато на Софийски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане и на основание чл.294 ал.2 ГПК , въззивният съд ще следва да се произнесе и по направените разноски в производството пред Върховен касационен съд .
Водим от горното , на основание чл.293 ал.3 ГПК , Върховен касационен съд, второ търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ постановеното от Софийски окръжен съд , Гражданска колегия , решение от 21.04.2011 год. по гр.д.№ 1077 / 2010 година.
ВРЪЩА делото на Софийски окръжен съд , за ново разглеждане от друг състав .
Решението не подлежи на обжалване .


ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :