Р Е Ш Е Н И Е № 108 София, 17.05.2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Илияна Рангелова и в присъствието на прокурора Тома Комов разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 309 по описа за 2016 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия О. Р. Й., чрез адвокат П. П., против решение № 32 от 08.02.2016 г. по в.н.о.х.д. № 421/ 2015 г. на Пловдивския апелативен съд, І наказателен състав, с алтернативни искания за намаляване на наказанието и приложението на института на условното осъждане, или за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Касаторът ангажира касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК. Процесуалното нарушение е обосновано с неправилно възприети от съда обективни факти по разположение на местопроизшествието, а явната несправедливост на наказанието – с неправилна оценка на смекчаващите обстоятелства и подценени нарушения на пострадалия за провокиране на пътнотранспортното произшествие. Подсъдимият и неговият защитник поддържат касационната жалба по изложените в нея съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и предлага атакуваното с нея въззивно решение да бъде оставено в сила. Наложеното наказание е справедливо определено, не са налице условията на условно осъждане, както и предпоставките за приложението на чл. 55 от НК. Адвокат С. Ч., повереник на частните обвинители П. Г. К.-К. (пострадала и съпруга на починалия) и децата на починалия Г. Ю. К. и Я. Ю. К., изразява становище за отхвърляне на касационната жалба. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С присъда № 27 от 15.07.2015 г. по н.о.х.д. № 261/ 2015 г. Пазарджишкият окръжен съд признал подсъдимия О. Р. Й. за виновен в това, че на 01.01.2015 г. на път ІІ-37 в [населено място], [община], при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „М.“, модел ..., с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, чл. 6, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 47, ал. 3 от ППЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на Ю. Л. К. и средна телесна повреда на П. Г. К.-К. (изразяваща се в трайно затруднение на движението на врата и трайно затруднение на движенията на долен десен крайник), поради което и на основание чл. 343, ал. 3, б. „а“ и „б“ и ал. 4 във вр. с във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 4 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание от една година лишаване от свобода при първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип (на основание чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС). Съдът наложил на подсъдимия и кумулативно наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години (на основание чл. 343г от НК). В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото. С решение № 32 от 08.02.2016 г. по в.н.о.х.д. № 421/ 2015 г. Пловдивският апелативен съд изменил първоинстанционната присъда, като увеличил размера на наложеното на подсъдимия Й. наказание лишаване от свобода на две години и осем месеца, променил правното основание за определянето му в чл. 58а, ал. 1 от НК, увеличил наказанието лишаване от правоуправление на пет години и осем месеца, изменил дължимите от подсъдимия разноски и потвърдил съдебния акт в останалата му част. Първоинстанционното съдебно производство приключило по реда на глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимият О. Й. признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Касаторът забелязал процесуално нарушение в начина, по който съдилищата приели местонахождението на пътнотранспортното произшествие, което не било в населено място, а извън него и урбанизираната му територия. Доводът е неоснователен. Признанието обхваща действително настъпилите факти и обстоятелства, които реализират признаците от състава на извършеното престъпление (изпълнително деяние, начин на извършване, престъпен резултат, причинна връзка и др.). Географските разположения на предмети от съществено значение за определяне на местопрестъплението представлява обективна даденост, която не подлежи на промяна от човешкото съзнание, а само намира отражение в него. Затова и съдебното признание по чл. 371, т. 2 от НПК не се разпростира върху географските обекти и до уникалното им разположение в природата. Съдилищата приели от фактическа страна, че местопрестъплението се намира на път ІІ-37, км. 130 в [населено място] (в посока от [населено място]), на изхода от бензиностанцията, намираща се вътре в селото. Географското разположение е посочено въз основа на описанието от протокола за оглед (л. 6-7 д.п.). В посоката си на движение подсъдимият Й. навлязъл в селото, преминавайки покрай табелата за начало на населеното място, допълнително въведеното със знак ограничение на скоростта от 50 км/ч, след което достигнал до изхода на бензиностанцията и реализирал удар в превозното средство на пострадалите. В обвинителния акт и в съдебните актове не е допусната фактическа грешка и географските обозначения по делото са описани точно и вярно. Твърдението на защитата, че бензиностанцията е извън населеното място, защото непосредствено около нея нямало урбанизация (улици, къщи и др.) е несъстоятелно, тъй като въпросът е решен по административен ред с поставения знак със специално предписание „Д 11”, а местопрестъплението е в границите на населеното място. Съдилищата не са допуснали посоченото в касационната жалба процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3 от НПК. Отсъства и проявление на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, за което се оплаква касаторът. Въззивният съд правилно е преценил, че в конкретния казус не се разкриват многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, коригирал е неверния извод на първостепенния съд и е отменил приложения с присъдата институт по чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Законосъобразно е определил наказанието на подсъд. Й. при предпоставките на чл. 58а, ал. 1 от НК. Посочил е конкретен първоначален размер от четири години лишаване от свобода, при определянето на който се е ръководил от Общата част на НК и задължителните указания на ТР № 2/ 2015 г. на ОСНК (мотиви по т. 2). За отмерване на това наказание апелативният съд се е позовал на недобрите характеристични данни за подсъдимия О. Й., допуснатите от него умишлени нарушения на пътните правила, които са в причинна връзка с престъпния резултат, с наложените му от по-рано четири административни нарушения, три от които като водач без свидетелство за правоуправление на МПС, а така също и предходните две осъждания за престъпления от общ характер (по чл. 129 от НК и по чл. 343б, ал. 1 от НК), за които не е настъпила реабилитация. Оценено е поведението на подсъдимия, който в населено място като водач е управлявал моторно превозно средство със скорост от 127 км/ч. Допуснатото умишлено нарушение на административната забрана се намира в пряка причинно-следствена връзка с престъпния резултат, тъй като при движение с разрешената скорост от 50 км/ч подсъдимият е могъл да намали скоростта и да спре преди внезапно възникналата му опасност на пътя (неправомерното поведение на пострадалия водач К.), като избегне настъпилите обществено-опасните последици (смъртта на водача и средните телесни увреждания на пътничката до него). Наказателната отговорност на подсъд. Й. правилно е била ангажирана. Допуснатите от починалия водач Ю. К. нарушения на ЗДвП, макар и по-многобройни от инкриминираните за дееца, са взети предвид като смекчаващи отговорността на деянието обстоятелства. Така определеното на подсъд. Й. наказание справедливо съответства на тежестта на извършеното пътнотранспортно престъпление, на личността на дееца и на всички разкрити по делото смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Санкцията може да способства за поправителното и превъзпитателно въздействие спрямо подсъдимия и да постигне целите по чл. 36 от НК. Лишаването от свобода законосъобразно е редуцирано с една трета до размер от две години и осем месеца. Размерът на наложеното на подсъдимия кумулативното наказание лишаване от право да управлява МПС е съобразено с трайната съдебна практика и правилно е завишено. Неоснователно е искането на подсъдимия Й. за прилагане на института по чл. 66 от НК, тъй като предишните му осъждания за престъпления от общ характер (за които не е реабилитиран) представляват законова пречка за това. Окръжният съд е допуснал две нарушения на материалния закон, които не са забелязани от касатора, но имат съществено значение за правилната правна квалификация и за начина на изпълнение на наказанието лишаване от свобода. Обвинителната власт и съдилищата пренебрегнали значението на разпоредбата на чл. 343, ал. 4 от НК, според която по-тежкият резултат поглъща по-лекия, настъпили от едно и също престъпление. Правилната правна квалификация в конкретния случай изключва препратката по чл. 343, ал. 3, б. „а” от НК (както неправилно е посочена в обвинителния акт, в присъдата и във въззивното решение), а така също и препратката по чл. 343, ал. 1, б. „б” от НК (неправилно отразена в обвинителния акт). Умишлено нарушените административни правила за движение по пътищата допълват диспозицията на бланкетния престъпен състав по чл. 343 от НК и не са част от неговата правна квалификация. Деянието следва да бъде преквалифицирано по чл. 343, ал. 3, б. „б“ във вр. с ал. 4 във вр. с ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. В този смисъл следва да бъде изменено въззивното решение, която промяна не налага занижаване на санкцията, тъй като не повлиява върху наказателната отговорност на виновния подсъдим. С присъдата неправилно е приложен чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС и на подсъдимия Й. е определен първоначален строг режим за изтърпяване на по-тежкото наказание лишаване от свобода в затворническо общежитие от закрит тип. Извършеното престъпление е при форма на вината несъзнавана непредпазливост (небрежност), което налага задължителното приложение на чл. 59, ал. 1 във вр. с 61, т. 3 от закона и по-благоприятния за дееца общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Неправилно приложените с присъдата разпоредби не са забелязани от въззивната инстанция на стр. 9 от решението. Доколкото по-благоприятния за подсъдимия закон винаги е основание за изменение на обжалвания съдебен акт допуснатото нарушение подлежи на поправяне с касационното решение. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 от НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 32 от 08.02.2016 г. по в.н.о.х.д. № 421/ 2015 г., по описа на Пловдивски апелативен съд, І наказателен състав, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното от подсъдимия О. Р. Й. престъпление в чл. 343, ал. 3, б. „б“ във вр. с ал. 4 във вр. с ал. 1, б. „в” във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и ОПРЕДЕЛЯ първоначален общ режим за изпълнение на наказанието от две години и осем месеца лишаване от свобода в затворническо общежитие от открит тип, на основание чл. 59, ал. 1 във вр. с 61, т. 3 от ЗИНЗС. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.