Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 161   С  о  ф  и  я, 06 април 2010 г.   В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на  12  м а р т  2010  година в състав:                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ                                              ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ                                                                           ДАНИЕЛА АТАНАСОВА   при секретар Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Явор Гебов  изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски касационно наказателно дело № 767/2009 година.   Касационното производство е инициирано по протест на Апелативна прокуратура – София за проверка на въззивна присъда № 75 от 23.11.2009 г., постановена по ВНОХД № 713/2009 г. на Софийския апелативен съд с наведено основание по чл.348 ал.2 вр.ал.1 т.1 от НПК, като се иска отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за осъждане на подсъдимия Т. В. Ж. от София по предявеното му обвинение. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Подсъдимият Ж. и защитникът му адв. Я. Трончев от САК молят обжалваната присъда да бъде оставена в сила.   Върховният касационен съд – първо наказателно отделение извърши проверка на въззивната присъда в рамките на правомощията си по чл.347 от НПК и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 99/25.07.2005 г. по НОХД № 4372/2004 г. Софийският градски съд е признал подсъдимия Т. В. Ж. от София за виновен в това, че в периода от 09.02.1996 г. до 29.10.1998 г. (без да е посочено мястото на извършване на деянието), при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице, заемащо отговорно служебно положение – началник на ГУ “ДФК” при МФ, с цел да набави за себе си имотна облага, нарушил служебните си задължения, от което настъпили немаловажни вредни последици за оглавяваното от него управление, МФ и “ПРК”-АД-Добрич и на основание чл.282 ал.2 алт.1 и 2 вр.ал.1 алт.1 вр.чл.26 ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК е осъден на 2 години лишаване от свобода и 3 години лишаване от право да заема отговорни държавни и обществени длъжности, като е признат за невинен и е оправдан по предявеното му по-тежко обвинение по чл.282 ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК. На основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от 4 години от влизане на присъдата в законна сила. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв. Г.Гатев от САК с оплаквания за необосноваността и незаконосъобразността й с искане за отмяната й и постановяване на нова оправдателна и за престъплението по чл.282 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК. С въззивна присъда № 75 от 23.11.2009 г. по ВНОХД № 713/2009 г. Софийският апелативен съд отменя първоинстанционната присъда изцяло и като признава подс. Ж. за невинен в извършване на инкриминираното деяние, го оправдава по обвинението да е осъществил престъпление по чл.282 ал.3 вр.ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК. Касационният протест на Софийската апелативна прокуратура визира неправилността на въззивния съдебен акт поради неправилното приложение на материалния закон, при неоспорени фактически констатации с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.   Върховният касационен съд – Първо наказателно отделение намира касационния протест за допустим, подаден от страна, имаща право на жалба (протест) и в законния срок, но разгледан по същество, за НЕОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения: В касационния протест прокурорът от САП е направил разбор на събраните по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства, на изводите на ССЕ и считайки обвинението за доказано по несъмнен и категоричен начин, не е навел нито един довод във връзка с ангажираното от него касационно основание – за неправилното приложение на материалния закон, въпреки и декларацията му да изложи такива “при необходимост”, след запознаване с мотивите на атакувания съдебен акт. Подкрепата му от представителя на ВКП също е неуспешна и не убеждава от деянието на подс. Ж. да са настъпили значителни или немаловажни вредни последици за управленската структура, чийто началник е бил той и в което му качество за него е действала забраната на чл.16 ал.3 от ЗДФК, в сила от 09.02.1996 г., но въпреки това до 29.10.1998 г. да е получил или му било начислено неследващо му се трудово възнаграждение и командировъчни като член и председател на СД на “ПРК”-АД-Добрич, където и била настъпила вредата от престъплението. Всъщност, основните факти по обвинението не са предмет на спор, а се дава различна правна оценка на същите и се претендира да са осъществени признаците на общото длъжностно престъпление по чл.282 ал.2 вр.ал.1 от НК. Възражения с обратен знак за неправилното приложение на материалния закон са били правени пред апелативния съд и от страна на защитата и те правилно са били възприети от него. Не се оспорва, че в качеството му началник на ГУ “ДФК” при МФ, за подс. Ж. е имало забрана съгласно чл.16 ал.3 от ЗДФК да участва в управлението на търговски дружества, в частност в СД на “ПРК”-АД-Добрич и че е нарушил тази законова забрана. Въззивният съд е анализирал какво е отношението на същата към преките му служебни задължения, към компетентността му и доколко нейното нарушаване влияе на изпълнението на възложените му задачи и функции, съобразно изискванията на заеманата от него длъжност в държавната администрация, за която не е открита и събрана изрична “длъжностна характеристика”. Стигайки до извода, че разпоредбата на чл.16 ал.3 от ЗДФК не създава конкретно длъжностно задължение (което е спорно), но като такава, адресирана до всички органи на ДФК, ги ограничава да вземат участие в търговския оборот като ЕТ или в дейността на търговски дружества. Подс. Ж. не е имал никакво служебно отношение към “ПРК”-АД-Добрич, във връзка с което да е нарушил служебните си задължения и това да е породило вредни последици за службата му, та дори и с неимуществен характер. Съобразявайки се с практиката на ВКС, съдът е заключил, че нарушаването на цитираната разпоредба на ЗДФК би могло да доведе до дисциплинарна отговорност за него, но не може да се приеме, че изпълва с нужното съдържание бланкетната норма на чл.282 ал.1 от НК. Не са установени вредни последици от нарушаването й и за друг правен субект, в случая, според обвинението, за приватизираното към инкриминирания момент акционерно дружество, както и че полученото възнаграждение и командировъчни от подс. Ж. за участието му в СД са “неследващи” му се. Властническите правомощия на длъжностното лице може да произтичат от различни по степен нормативни актове или вътрешни правила, да имат твърде общ или строго специфичен характер и когато нарушаването на общите намира своето отражение в нарушаване на тясно длъжностните или в превишаването им с посочената от закона цел, от което последват или е могло да настъпят съставомерни вредни последици, то тогава е налице основание за ангажиране наказателната му отговорност за общо длъжностно престъпление, което в случая не е налице. В рамките на така установените факти въззивният съд законосъобразно е приел, че подсъдимият не е осъществил както основния състав на престъплението по чл.282 ал.1 от НК, така и не е налице и квалифициращото обстоятелство при осъществяването му да са причинени значителни вредни последици, отхвърляйки и емоционалните мотиви на първоинстанционния съд в частта им да има такива от нематериален характер, както за контролната дирекция, така и за търговското дружество. Или, извеждайки надлежно правно релевантните от предмета на доказване по делото факти, съдът е приложил правилно материалния закон, като не се е съгласил с правната им трактовка, дадена от градския съд. Присъдата на последния законосъобразно е отменена и подс. Ж. е признат за невинен и оправдан изцяло по предявеното му обвинение. Протестът е неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение, а атакуваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила. ВКС не намира за нужно да коментира неоснователното забавяне на наказателното производство поради няколко годишното забавяне при изготвяне мотивите на първоинстанционната присъда, към което отношение могат да вземат други органи на съдебната ни система.   Водим от гореизложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 75 от 23.11.2009 г., постановена по ВНОХД № 713/2009 г. на Софийския апелативен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: