О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 190 гр. София, 13.11.2017 год. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на осми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ГЕРГАНА НИКОВА като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 1232 по описа на Върховния касационен съд за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК /редакция преди доп. с Д. в. бр. 86/2017 год./, образувано по частната касационна жалба на А. С. П., В. В. П. и А. В. П., чрез адвокат Д. Д., против въззивното определение от 30.11.2015 год. по ч. гр. д. № 430/2015 год. на Смолянския окръжен съд. С него е потвърдено протоколното определение от 30.09.2015 год. по гр. д. № 56/2015 год. на Чепеларския районен съд, с което е прекратено производството по него в частта по исковете им по чл. 108 ЗС за признаване за установено спрямо М. Л. Ч., в качеството му на [фирма], [населено място], че са собственици на имот от 190 кв. м., оцветени в жълт цвят на скица № 2 към заключението на съдебно-техническата експертиза, представляващ част от ливада с площ 0.280 дка в строителните граници на [населено място], м. „Л.”, с пл. № 948, кв. 1 по плана на града от 1984 год., попадащ понастоящем в имот с идентификатор 23025.501.280 по кадастралната карта и регистри на [населено място], за който е отреден УПИ ХХІХ, кв. 2 и за осъждане на ответника да им предаде владението върху този имот с площ от 190 кв. м. По съображенията, изложени в частната касационна жалба се поддържа становище за неправилност на обжалваното определение поради допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост на извода за недопустимост на предявения ревандикационен иск поради разрешен с влязло в сила решение спор за собствеността на процесния имот в предходно производство по иск с правно основание чл. 109 ЗС. Иска се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед образуваното производство по т. д. № 4/2015 год. на ОСГК на ВКС по въпроси, свързани с негаторните искове настоящето производство бе спряно с определение № 107 от 9.05.2016 год. до решаването му. С оглед обявяване на приетото решение по горното тълкувателно дело на 6.11.2017 год. производството по настоящето дело следва да се възобнови с оглед произнасяне по частната касационна жалба. В изложението са релевирани основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК /редакция преди изм. с Д. в. бр. 86/2017 год./, обосновани с формулираните правни въпроси, произнасянето по които жалбоподателите считат да са обусловили извода на въззивния съд за потвърждаване на прекратителното определение на първоинстанционния съд поради наличие на основанието по чл. 299, ал. 1 ГПК. На първо място се поставя въпросът – формират ли сила на пресъдено нещо мотивите на решение, постановено по иск с правно основание чл. 109 ЗС, с оглед приетото от въззивния съд, че с предходното влязло в сила решение между същите страни, с което този иск на жалбоподателите е бил отхвърлен, е формирана сила на присъдено нещо по отношение собствеността на имота на основание решението на поземлената комисия № 758 от 1996 год. за възстановяване на собствеността върху него. След като негаторният им иск против същия ответник е бил отхвърлен поради това, че не са били собственици на поддържаното основание, този въпрос не може да се решава отново, макар и в производство по ревандикационен иск, предвид забраната по чл. 299, ал. 1 ГПК. Жалбоподателите се позовават на противоречие по този въпрос, както и на свързаните с него: Обхваща ли СПН по негаторния иск въпроса за принадлежността на правото на собственост, както и налице ли е идентичност по смисъла на чл. 298, ал. 1 ГПК между исковете по чл. 108 и чл. 109 ЗС по отношение на искането и основанието им, със задължителната съдебна практика – ТР № 1/2001 год. ОСГК на ВКС, Р № 458 по гр. д. № 1526/09 год. ІV г. о. на ВКС, приемаща, че единствено диспозитивът на съдебното решение формира СПН между страните, но не и мотивите му, както е приел въззивният съд. Позовават се и на противоречива съдебна практика по въпроса дали решението по негаторния иск формира или не СПН относно правото на собственост. В обжалваното определение въззивният съд приел, че влязлото в сила решение по гр. д. № 557/2005 год. на ВКС, с което е отхвърлен предявен от настоящите жалбоподатели срещу М. Ч. иск по чл. 109 ЗС за премахване на поставен от него в същия имот /пл. № 948 в кв. 1 по ЗРП на [населено място]/ павилион, поради недоказване правото им на собственост върху имота, формира СПН по отношение въпроса за собствеността им върху него. Поради това приел за недопустимо пререшаването на този въпрос в настоящето производство по иск по чл. 108 ЗС между същите страни за предаване от ответника владението върху същия имот. С оглед горното решаващо съображение за потвърждаване на определението за прекратяване на производството поради недопустимостта на предявения ревандикационен иск поставените от касаторите правни въпроси са обуславящи този извод, като тяхното разрешаване произтича от разясненията в мотивите по т. 1 и т. 2 на ТР от 6.11.2017 год. по т. д. № 4/2015 год. на ОСГК на ВКС. В него е прието, че макар и негаторният иск да е също иск за защита на собствеността, негов предмет не е нито правото на собственост върху имота на ищеца, нито правото на собственост върху имота на ответника. Макар и правото на собственост върху тях да има значение за основателността на негаторния иск, те остават вън от предмета на делото /по тях съдът се произнася само в мотивите на решението като по преюдициални правоотношения/ и по тях не се формира сила на пресъдено нещо. Предмет на делото по предявения негаторен иск е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта, от която изходна позиция се извежда и приетия извод за цената на този иск и дължимата държавна такса, предмет на поставения в тълкувателното дело въпрос № 1. Изводът в т. 2 от цитираното тълкувателно решение е обусловен също от разбирането, че правото на собственост върху имота на ищеца, така и върху имота на ответника, са вън от предмета на делото по негаторния иск. Съображенията на въззивния съд в обжалваното определение противоречат на приетите в горното тълкувателно дело разяснения по въпроса за предмета на негаторния иск, поради което и следва да се допусне касационното му обжалване в приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /редакция преди изм. с. Д. в. бр. 86/2017 год./. Разгледана по същество частната касационна жалба е основателна. Влязлото в сила решение, с което е отхвърлен предявения от настоящите ищци срещу същия ответник негаторен иск за премахване на поставения от него в същия имот метален павилион не формира сила на пресъдено нещо по въпроса за правото на собственост върху същия имот, тъй като то не е било предмет на приключилия спор между страните. Като е приел обратното въззивният съд е постановил неправилно определение, което следва да се отмени и делото се върне за продължаване на процесуалните действия по разглеждане на предявения иск за собственост. По изложените съображения настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. О П Р Е Д Е Л И: ВЪЗОБНОВЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по ч. гр. д. № 1232/2016 год. по описа на ВКС, ІІ г. о. ДОПУСКА касационно обжалване по частната касационна жалба на А. С. П., В. В. П. и А. В. П., чрез адвокат Д. Д., на въззивното определение № 1168 от 30.11.2015 год. по ч. гр. д. № 430/2015 год. на Смолянския окръжен съд. ОТМЕНЯ определение № 1168 от 30.11.2015 год., постановено по в. ч. гр. д. № 430/2015 год. на Смолянския окръжен съд и потвърденото с него определение от 30.09.2015 год. по гр. д. № 56/2015 год. на Чепеларския районен съд и ВРЪЩА делото на Районен съд – Чепеларе за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: