Р    Е    Ш   Е   Н   И    Е    № 187   София, 21 април 2008 г.   В ИМЕТО НА НАРОДА   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в  съдебно заседание на четиринадесети април 2009 г. в състав :                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                                ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА                                                                         СЕВДАЛИН МАВРОВ                                                              при секретаря ............Л. ГАВРИЛОВА...........................  и в присъствието   на прокурора от ВКП ........И. ЧОБАНОВА................, като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА  наказателно дело № 170/2009 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Р. България за възобновяване на наказателното производство по ВНЧХД № 514/2008 г. по описа на Окръжен съд съд – гр. Стара Загора и НЧХД № 317/2007 г. и отмяна на постановените по него въззивно решение и присъда. В искането се изтъкват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, изразяваи се в налагане на наказание на осъдиения при липса на свидетелство за съдимост и преценка на възможността за приложение на чл. 78 А от НК, наличие на противоречие между фактическо и юридическо обвинение в тъжбата, както и признаване на подсъдимия за виновен по непредявено с тъжбата обвинение. Иска се възобновяване на наказателното производство, отмяна на постановената присъда и въззивно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд. Представителят на ВКП поддържа искането по изложените в него съображения. Пред Върховния касационен съд осъденият Д. С. не се явява, но е депозирал писмена защита, с която изразява съгласие с искането на Главния прокурор. Повереникът на частния тъжител изразява мнение за неоснователност на искането, тъй като допуснатите процесуални нарушения не са съществени и не нарушават правото на защита на осъдения П. , а неговата защита не е поискала в хода на производството приложението на чл. 78 А от НК.   ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване, депозирано от Главния прокурор, е процесуално допустимо. Искането е частично основателно.   С присъда № 18, постановена на 14.02.2008 г. по НЧХД № 317/2007 г. по описа на РС – гр. Чирпан, подсъдимият Д. И. С., е бил признат за виновен за престъпление по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.1, 2 и 3 вр. чл. 147 ал.1 от НК за това, че в периода 24-28.10.2007 г. в с. Я., общ. Чирпан е преписал на Е. П. Д. в качеството му на длъжностно лице – кметски наместник на с. Я., престъпление, като клеветата е разпространена чрез печатно произведение и от нея са настъпили тежки последици , като му е било наложено наказание глоба в размер на пет хиляди лева и обществено порицание. С присъдата С. е бил осъден да заплати на частния тъжител и граждански ищец Е. П. Д. сумата 800 лева, представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от деянието. С въззивно решение №166, постановено на 03.11.2008 г. по ВНЧХД № 514/2008 г. ОС – Стара Загора е изменил присъдата, като е признал подсъдимия за невиновен да е нанесъл клеветата „публично” и от нея да са настъпили „тежки последици”, поради което го е оправдал по обвинението по чл. 148 ал.2 пр.1 вр. ал.1 т.1 и пр.2 от НК и е потвърдил присъдата в останалата й част За да се произнесе по наказателната отговорност на подсъдимия Д, първоинстанционният съд не е изследвал съдимостта му. Същата е била особено значима с оглед обстоятелството, че за престъплението по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.1, 2 и 3 вр. чл. 147 ал.1 от НК, за което той е бил признат за виновен, е предвидено наказание глоба от 5 до 15000 лева и обществено порицание. С оглед тежестта на наказанията те попадат в обхвата на нормата на чл. 78А ал.1 б. А от НК, представляваща една от предпоставките, даващи основание подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. За приложението на чл. 78 А от НК е необходима и кумулативната даденост само на предпоставката по б. Б на тази норма, доколкото престъплението не е имуществено и от него не са настъпили имуществени вреди. Липсата на свидетелство за съдимост на подсъдимия С е лишила първоинстанционния съд от възможността за преценка на обстоятелството дали той е осъждан за престъпление от общ характер, както и дали е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV от Глава Осма на НК. Поради това и разпоредбата на чл. 78 А от НК е останала неприложена, независимо че при констатиране на наличието на предпоставките по б. А и б. Б на ал.1 съдът е бил длъжен да освободи подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. Това нарушение не е било констатирано от въззивната инстанция, която е могла да събере липсващото писмено доказателство и с оглед на него да индивидуализира наказателната отговорност на подсъдимия. По този начин и в двете инстанции е било допуснато съществено нарушение на правилата за събиране на доказателства, визирани в чл. 107 ал.3 от НПК, тъй като не са събрали по свой почин доказателство, което би могло да смекчи отговорността на подсъдимия. Последната, определена по реда на чл. 78А от НК, определено би била в полза на осъдения, а изясняването на това обстоятелство е елемент от предмета на доказване – чл. 102 т.3 от НПК. Това процесуално нарушение, което е от категорията на съществените /чл. 348 ал.3 т.1 от НПК/ е рефлектирало и върху правилното приложение на закона, доколкото може да се окаже, че не е била приложена материална норма, която е следвало да бъде приложена – тази на чл. 78 А от НК. С оглед на това твърдението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила е основателно и доколкото то е основание по чл. 422 ал.1 т.5 вр. чл. 348 ал.1 т.2 от НПК, въззивното наказателно производство следва да бъде възобновено с оглед отстраняването на нарушението в нов въззивен процес. ВКС обаче не констатира наличие на останалите твърдени в искането на Главния прокурор съществени процесуални нарушения. Вярно е твърдението, съдържащо се искането, че първоинстанционната присъда страда от някои недостатъци, изразяващи се в липса на изписване на квалифициращото обстоятелство „публично” в диспозитива на присъдата, въпреки че съдът в мотивите си го е обсъждал, както и признаването на подсъдимия за виновен по квалифициращото обстоятелство „ да са настъпили тежки последици за частния тъжител”, без с частната тъжба да е било повдигнато обвинение за това. Тези нарушения обаче са били констатирани от въззивния съд и отстранени от него с решението му, с което е оправдал подсъдимия по тези квалификации. С това нарушенията са били отстранени, поради което не могат да водят до нарушаване на правото на защита на осъдения и не представляват основания за възобновяване на делото. Не съответства на обективните факти по делото твърдението, съдържащо се в искането, че подс. С. е признат за виновен по непредявено обвинение „да е разпространил клеветата чрез печатно произведение”. Видно от съдържанието на тъжбата, в нея се съдържа твърдение за това, че клеветническите твърдения са разпространени из селото „в няколко напечатани и ксерокопирани материала”, което напълно отговаря на изискването за посочвана на обстоятелствата, при които е извършено твърдяното престъпление. Фактът, че цифрово не е посочен правилния текст от материалния закон, не нарушава правото на защита на осъдения С. , тъй като той се е защитавал срещу повдигнатото обвинение чрез защита по фактите, инкриминирани с тъжбата, по които тъжителят не е длъжен да посочи правната квалификация – чл. 81 ал.1 от НПК, което е задача на съда. Поради това ВКС не констатира да е допуснато процесуално нарушение, което да е нарушило правото на защита на осъденото лице. Правилна е констатацията, че с присъдата си съдът е признал подс. С. за виновен в извършването на престъпление по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.1, 2 и 3 вр. чл. 147 ал.1 от НК, осъществено чрез формата на изпълнителното деяние : „ преписал на Е. П. престъпление”. В мотивите си съдът е обсъждал „позорящия характер” на тези обстоятелства, но е мотивирал отново формата на изпълнителното деяние „преписване на престъпление”. С това искателят счита, че е нарушено правото на защита на осъдения, тъй като е бил признат за виновен в осъществяване на престъплението чрез едно изпълнително деяние, а в мотивите е обсъждано друго, което се е отразило и върху съдържанието на въззивния съдебен акт. ВКС не се съгласява с това твърдение, доколкото не намира, че това е довело до нарушаване на правата на осъдения да разбере за какво точно престъпление е бил признат за виновен. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 147 от НК е дадено в две форми – разгласяване на позорно неистинско обстоятелство за пострадалия или приписване на извършено от него престъпление. Престъплението е деяние, което винаги се явява укоримо от гледна точка на господстващия морал в обществото, което характеризира отрицателно личността на твърдения извършител. Поради това то винаги се отразява отрицателно върху доброто име и честта на този, за когото се твърди, че го е извършил. С оглед на това приписването на извършено престъпление е особен случай на разгласяване на неистинско позорно обстоятелство. Поради това смесването на двете форми на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 147 ал.1 от НК в мотивите на присъдата не нарушава съществено правото на защита на подсъдимия, с оглед на което не се констатира нарушение, което да е съществено и да е основание за възобновяване на делото. Не се констатира и доводът на искането на Главния прокурор за възобновяване, изразяващ се необсъждане на възраженията на защита във въззивния съдебен акт. В последния са обсъдени тези възражения, които имат относимост към предмета на доказване по делото с оглед на постановената вече присъда. С нея са ограничени рамките на въззивния контрол по отношение на възможността за проверка на присъдата с оглед на приетите в нея обстоятелства, представляващи „приписване на престъпление”. Видно от въззивната жалба, в нея се навеждат доводи, които нямат относимост към тези обстоятелства, а въобще към печатния материал, който е бил разпространен от подсъдимия в неговата цялост, за който обаче той не е бил признат за виновен, поради което и съдът не е бил длъжен да дава отговор. Поради това не е налице съществено процесуално нарушение в насоката, твърдяна от Главния прокурор. Единственият довод, по който въззивният съд не е взел отношение, е този, изложен в пледоарията на защитата на подс. С. пред въззивния съд, за замяна на наказанието с административно такова. По този довод обаче ВКС вече изложи съображения по-горе в решението си. Следва да се посочи, че касационната инстанция намира, че са налице достатъчно основания да се счита, че по делото е налице неправилно приложение на материалния закон. То обаче е самостоятелно основание за възобновяване на делото, което не е посочено и не е мотивирано в искането, с което съдът е сезиран, поради което не може да бъде предмет на обсъждане. Поради това наказателното производство следва да бъде възобновено само по отношение на констатираното с оглед на предмета на искането на Главния прокурор съществено нарушение на процесуалните правила, а именно – несъбирането на доказателства с оглед индивидуализиране на отговорността на осъдения Д. С. с оглед възможността за приложението на чл. 78 А от НК. В останалата му част искането следва да бъде оставено без уважение. Доколкото нарушението би могло да бъде отстранено и в хода на въззивното производство, то следва да бъде отменен само въззивният съдебен акт и наказателното производство следва да започне от стадия на въззивното съдебно заседание, в хода на което да бъде събрано доказателство за съдимостта на подсъдимия и неговата отговорност да бъде индивидуализирана с оглед на него. С оглед изложеното и на основание чл.425 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение   Р Е Ш И:   ВЪЗОБНОВЯВА производството по въззивно НЧХД № 514/2008 г. по описа на Окръжен съд – гр. С.. ОТМЕНЯ въззивно решение № 1* постановено на 03.11.2008г. по същото дело, само в частта му относно определяне на наказателната отговорност на подсъдимия. ВРЪЩА делото на Окръжен съд – гр. С. за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното заседание само в отменената му част. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на Р. България за възобновяване на делото в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.