3 ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 539 С., 13.09. 2013 г. Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 12 септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова С. Димитрова като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова ч. гр. д. № 5061/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното: Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частна касационна жалба на С. С. И. против въззивно определение № 3306 от 19.02.2013 г. по ч. гр. дело № 171/2013 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение постановено в закрито съдебно заседание на 30.08.2012 г. по гр. дело № 61429/2011 г. на Софийски районен съд в частта, с която е прекратено производството по претенцията за допускане на делба на вещно право ползване на апартамент в[жк], [жилищен адрес] [населено място]. В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поддържа, че с обжалваното определение в противоречие с представена съдебна практика съдът се е произнесъл по процесуалноправния въпрос - допустим ли е иск за делба на безвъзмездно пожизнено вещно право на ползване - приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като се поддържа и т. 3-та, въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответницата Р. Т. Г., чрез адвокат С. М. Софийска адвокатска колегия в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалване. Излага и съображения в подкрепа правилността на обжалваното определение. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид че определението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно определение преграждащо по-нататъшното развитие на делото намира, че частната касационна жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. Поставеният процесуалноправен въпрос е от значение за изхода на делото, засяга решаващите мотиви на съда за прекратяване на производството по иска на жалбоподателят, което налага да се допусне касационно обжалване. Правото на ползване уредено в чл. 56 и сл. ЗС по своя характер е абсолютно вещно право върху чужд имот, включващо правомощията на своя носител за използване на веща и за получаване на добивите от нея; правото на ползване има еднакво действие спрямо собственика на обременения имот и спрямо всички други лица; има личен характер и в този смисъл не може да се прехвърля от неговия носител на друго лице и не преминава върху неговите наследници; прекратява се със смъртта на ползувателя, независимо от това за какъв срок е учредено; учредява се с договор в нотариална форма, щом има за предмет недвижим имот като самостоятелен акт, или като клауза в друг договор, може да се учреди и със завещателни разпореждания; защитата на вещното право на ползване се осъществява чрез вещни петиторни искове за предаване на веща в натура, ако се намира без основание в собственика или трето лице, както и чрез вещни искове за прекратяване на неоснователно действие, което пречи на ползувателя да упражнява своето право; като всяко друго правно владение, носителят на вещното право на ползване може да се брани и с обикновените владелчески искове по реда на чл. 75 и чл. 76 ЗС, подлежи на разпределяне по реда на чл. 32 ЗС. Предвид посочената правна характеристика на вещното право на ползване под формата на обитаване, изводът на съда че вещното право на ползване е извън обхвата на делбата и не може да бъде предмет на съдебна делба е правилен. Представената от жалбоподателя съдебна практика на ОСГК на ВС в решение № 47/03.04.61 г. по гр. дело № 25/61 г. не влиза в противоречие с този извод, тъй като върху вещите могат да се упражняват права на ползване от различно естество или на различни основания, т. е. правото на ползване се включва в различни по естеството се правоотношения и има различен характер, не представлява единна и еднородна категория във всички случаи и има различно съдържание. Посоченото решение касае облигационно отношение съдържащо като съществен елемент право на ползване и урежда начина, по който следва да се определи размера на обезщетението за отчуждено право на обитаване. Представеното от жалбоподателя тълкувателно решение № 33/19.04.1971 г. ОСГК на ВС разглежда въпроса - допустима ли е съдебна делба на вещно право на строеж в случаите, когато постройката не е извършена и дава положителен отговор - съдебната делба на вещното право на строеж в случаите, когато постройката не е извършена е допустима. Отговорът е обусловен от същността на правото на строеж като вещно право, съвсем близко по съдържание и обем до правото на собственост, поради което няма причини да бъде третирано различно. Решението не може да бъде приложено по аналогия спрямо вещното право на ползване, което има строго личен характер, определя се като непрехвърлимо и ненаследимо вещно право върху чужда вещ. Тази характеристика е несъвместима с целите и характера на съдебната делба. Правото на ползване, като обитаване на недвижим имот може да бъде разпределено по реда на чл. 32 ЗС, но не може да бъде предмет на съдебна делба. Предвид изложеното поставеният правен въпрос с обжалваното определение е разрешен при точно прилагане на закона и следва да бъде потвърдено. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о. О П Р Е Д Е Л И ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 3306 от 19.02.2013 г. по ч. гр. дело № 171/2013 г. на Софийски градски съд. ПОТВЪРЖДАВА определение № 3306 от 19.02.2013 г. по ч. гр. дело № 171/2013 г. на Софийски градски съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ