4 Р Е Ш Е Н И Е №49 София, 24 февруари 2017 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на седемнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 92 по описа за 2017 година. С присъда по нохд №62/14 г. Окръжният съд-гр.Кърджали осъдил подсъдимия Р. З. Н. за деяния, извършени в периода от 11.01.2007 г. до 12.03.2010 г., на основание чл.255, ал.3, във връзка с ал.1, т.т.2,6 и 7, чл.26, ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК на1 година и 6 месеца лишаване от свобода с отлагане изпълнението му за срок от 4 години и 6 месеца. С решение № 293 от 28.11.2016 г. по внохд № 174/16 г., образувано по жалба на подс.Н., Апелативният съд-гр.Пловдив потвърдил присъдата на КОС. Срещу въззивното решение е постъпила касационна жалба от подсъдимия, подадена чрез неговия защитник – адв.М. К., с която се заявява наличието на всички основания по чл.348, ал.1 от НПК и се иска прекратяване на производството на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК или оправдаване. Пред ВКС подс.Н. и защитата му не вземат лично участие, редовно призовани. С представените пред ВКС молба становище и писмени бележки – Вх.№ 1809 от 16.02.2017 г. по описа на ВКС, двамата поддържат подадената жалба и посочват допълнителни съображения. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура не намира основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение установи: Вече се посочи, че с касационната жалба са релевирани всички основания по чл.348, ал.1 от НПК. В същата жалба и писмените бележки, са изложени данни в подкрепа само на основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК, а именно: - налице е липса на мотиви, тъй като ПАС не е изпълнил изискванията, очертани в чл.305, ал.3 от НПК; не всички възражения, развити в допълнение, представено пред ПАС, по реда на чл.320, ал.3 от НПК, са получили отговор съответен на чл.339, ал.2 от НПК; отделно се поддържа, че липсват доказателства за виновността на подсъдимия, тъй като горивото по инкриминираните фактури е било използвано за установените реално изминати километри от установените реално съществуващи МПС. ВКС не установи да е налице основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Заявените и поддържани възражения, в подкрепа на това основание, не намират опора в данните по делото. Мотивите на оспореното въззивно решение са в съответствие с процесуалните изисквания към съдържанието им. Изискванията на чл.305 от НПК са задължителни за въззивния съдебен акт само в случаите, когато въззивната инстанция постановява нова присъда, каквато в настоящият случай не е налице (виж чл.339, ал.3 от НПК). Що се отнася до претенцията за нарушение на чл.339, ал.2 от НПК, следва да се отбележи, че касационната инстанция не извършва служебна проверка, с изключение на чл.347, ал.2 от НПК и когато установи процесуални нарушения от категорията на абсолютните по чл.348, ал.3, т.т.2-4 от НПК, а настоящият съдебен състав не е изправен пред тези изключения. В тази насока, декларативното възражение, че не всички доводи, поставени на вниманието на ПАС, чрез допълнението към въззивната жалба, са получили отговор, злепоставя възможността ВКС да изпълни задължението си по чл.354, ал.4, във връзка с чл.339, ал.2 от НПК. Добре е видно, че в жалбата и писмените бележки не са конкретизирани доводите, които според защитата на подсъдимия, са останали без надлежен отговор от страна на ПАС. Така заявеното не може да предопредели извършването на служебна проверка от страна на ВКС и не позволява даването на отговор, съобразно изискванията за съдържанието на настоящия съдебен акт – чл.354, ал.4, във връзка с чл.339, ал.2 от НПК. Все в тази посока, съобразно чл.339, ал.2 от НПК, когато потвърди присъдата, въззивната инстанция посочва основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. При извършената от него проверка в унисон с чл.314, ал.1 от НПК, той не е установил основания за критично отношение към дейността на първата инстанция по доказателствата, като е приел изцяло съображенията на КОС по оценката им. Поради това и не е бил длъжен да преповтаря същите, каквото всъщност е сторил. ПАС е извършил и нещо повече - пунктуално е анализирал доказателствената основа на изводите по фактите. Възраженията на подсъдимия и защитата му са били обсъдени на същото място, където са посочени и основанията за възприемането им като неоснователни. Възражението относно липсата на доказателствена основа за изводите по фактите, приети за установени от въззивния съд, определено не държи сметка на съображенията, съдържащи се в мотивите на съдебния акт. Те обаче указват, че доказателствената основа е многобройна и изводима от различни по вид източници – писмени и гласни, посочени в детайли, по всеки един пункт, касаещ един или друг данъчен период. Безспорно е, че при условията на чл.144, ал.1 от НПК са изготвени и приети редица експертизи – счетоводни, графологически, автотехнически. ВКС не намери причини за несъгласие с решението на съдилищата относно невъзприемането на експертните заключения на Д. изцяло и частично на Ш.. Събраните в хода на въззивното съдебно следствие доказателства, не са игнорирани от ПАС, а тъкмо обратното личи от мотивите на решението му. На последно място, предметът на настоящото производство, респ. обстоятелствата по чл.102 от НПК, са ясно разчертани с внесения обвинителен акт и няма как да бъдат разширени, по претендирания от защитата начин. Обобщено, на изясняване подлежи реалността на сделките по инкриминираните фактури, а не какви моторни превозни средства има дружеството на фирмата на подсъдимия, какви километри са изминали те, какво количество гориво, принципно, е било необходимо за това. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. При липсата на данни в негова подкрепа, очевидно то е ангажирано като последица от твърдяните от жалбоподателя нарушения на процесуални правила. Предвид изложеното по-горе, проверката относно правилното приложение на закона е възможна в рамките на фактите, приети за установени от ПАС. Фактическите положения, намерили израз в мотивите на въззивното решение разкриват признаците на инкриминирания престъпен състав, поради което и наличието на основание за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимия. Не е налице основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Тук нещата стоят по сходен начин. Несправедливостта на наказанието е поддържана като последица от липсата на доказателства за виновността на подсъдимия. Изложеното дотук обаче сочи, че такива са налице и отговорността за престъплението по чл.255 от НК правилно е ангажирана. Като е установил, че данните по делото разкриват наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и това, че и най-лекото, предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко, съдът е имал основание да определи наказанието на подсъдимия по реда на чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК. Наложеното наказание лишаване от свобода не е очевидно несъответно на обстоятелствата по чл.348, ал.5, т.1 от НПК и като такова е справедливо. Като е приел, че за поправянето на подсъдимия не е наложително той ефективно да изтърпи така определеното му наказание лишаване от свобода, съдът правилно е отложил изпълнението на същото по реда на чл.66, ал.1 от НК, а определеният по размер изпитателен срок е законосъобразен. Водим от горното, като не установи основания за изменение или отмяна на обжалваното въззивно решение, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 293 от 28.11.2016 г., постановено по внохд № 174/16 г. на Апелативния съд – гр. Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: