Р Е Ш Е Н И Е № 487 гр. София, 29 октомври 2013 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА БЛАГА ИВАНОВА при секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Тома Комов изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1587 по описа за 2013 г Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия З. Р. М. срещу решение на Софийски апелативен съд № 205 от 24.06.13 г, по ВНОХД № 470/13, с което е изменена присъда на Пернишки окръжен съд № 1 от 14.01.13 г, по НОХД № 369/12, като подсъдимият е оправдан за нарушение по чл. 20, ал. 1 ЗДП, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 22.04.2012 г в [населено място], П., при управление на моторно превозно средство, е нарушил чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 21, ал. 1 ЗДП, и по непредпазливост е причинил смъртта на Л. П. М. и средни телесни повреди на три лица: М. Н. Б., Н. Д. Б. и Н. Н. Д., с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б” вр. ал. 1 вр. чл. 343, ал. 1 НК вр. чл. 373, ал. 2 вр. чл. 371, т. 2 НПК вр. чл. 58 а, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на две години и осем месеца „лишаване от свобода”, при „общ” режим, настаняване в затворническо общежитие от открит тип, както и „лишаване от право да управлява МПС”, за срок от четири години. С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Сочи се, че наложеното наказание е явно несправедливо, че са останали недооценени смекчаващите обстоятелства: чисто съдебно минало, млада възраст, влошено здравословно състояние в резултат на произшествието. Твърди се, че не са отчетени като смекчаващи обстоятелства незначителното превишаване на разрешената скорост за конкретния пътен участък, липсата на алкохол в кръвта на водача, данните за личността на дееца / семейно положение, трудова ангажираност /, изразеното съжаление за извършеното. С жалбата се иска да бъде изменено решението, като бъде смекчено наказателноправното положение на жалбоподателя и бъде приложен чл. 66 НК. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Подсъдимият се присъединява към становището на своя защитник. Представителят на ВКП изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Жалбата е частично основателна. САС е обсъдил обстоятелствата, релевантни за наказателната отговорност на подсъдимия, като е отчел като смекчаващи такива: младата му възраст и заявеното съжаление за стореното, а като отегчаващи: високата степен на обществена опасност на инкриминираното деяние / сериозността на получените увреждания от множество лица /, наличието на предходни нарушения на правилата за движение / управление на лек автомобил след употреба на алкохол, както и управление без свидетелство за правоуправление в срока на лишаването му от това право за предходно нарушение /, обремененото съдебно минало / влязла в сила присъда за престъпление по чл. 343 б НК /. Правилно не са преценени като смекчаващи обстоятелства стойността, с която е превишена максимално разрешената скорост, семейното положение на дееца и липсата на употребен алкохол. Стойността на превишената скорост на движение не е незначителна, тъй като се касае за превишаване с 20 км на максимално допустимата скорост за конкретния пътен участък. Липсата на употребен алкохол от водача не може да се третира като смекчаващо обстоятелство, тъй като се касае за изпълнение на задължение по ЗДП. Семейното положение на подсъдимия / неженен, без деца / също не води до смекчаване на отговорността му. Въззивният съд обаче не е взел предвид, че до момента на подсъдимия не е налагано наказание „лишаване от свобода” / за престъплението по чл. 343 б НК е осъден на „пробация” /, че той е трудово ангажиран / работи като оператор в [фирма] /, че в резултат на произшествието здравословното му състояние се е влошило. При комплексната преценка на установените смекчаващи обстоятелства и тяхната относителна тежест, настоящата инстанция намери, че на жалбоподателя следва да бъде определено наказание „лишаване от свобода” към минимума на санкцията, при спазване на правилото по чл. 58 а, ал. 1 НК, а именно: три години „лишаване от свобода” с приспадане на една трета / една година /, в какъвто случай лицето следва да изтърпи наказанието две години „лишаване от свобода”. Що се отнася до начина на изтърпяването му, ВКС споделя становището, че липсват предпоставките на чл. 66 НК. В тази насока правилно е взето предвид, че целите на наказанието по чл. 36 НК, и преди всичко, поправянето и превъзпитаването на осъдения, не биха се постигнали с условно осъждане, тъй като деецът е системен нарушител на правилата за движение и вече е осъждан за транспортно престъпление. Ето защо, в случая, е необходимо осъденият да бъде изолиран от обществото за определен период с оглед постигане на целите по чл. 36 НК. Що се отнася до наказанието по чл. 343 г НК, то не следва да бъде смекчавано, тъй като определеният срок от четири години ще въздейства поправително на жалбоподателя и ще спомогне за приучването му към дисциплинираност като водач на моторно превозно средство. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 2, т. 1 и ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И: ИЗМЕНЯ решение на Софийски апелативен съд № 205 от 24.06.13 г, по ВНОХД № 470/13, като НАМАЛЯВА наложеното наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” на ДВЕ ГОДИНИ. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: