3 гр. д. № 3511/2011 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 249/13 г. София, 10.02. 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на трети октомври, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА при секретар Емилия Петрова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 3511/2013 год. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по подадена от Г. Б. К. и С. Л. М. касационна жалба срещу въззивно решение № 23 от 14.01.2013 г. по гр. д. № 822/2012 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 73 от 11.05.2012 г. по гр. д. № 394/2009 г. на Самоковски районен съд, в частта с която е постановено да се извърши публична продан на допуснатите до делба имоти лятна кухня на един етаж и масивен гараж построени в поземлен имот с идентификатор 65231.908.195 по кадастралната карта на [населено място]. С решението са отхвърлени общото искане на Г. К. и С. М. да получат в дял лятната кухня, както и искането на Г. К. за поставяне в дял на масивния гараж. Касационните доводи са за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон. С определение № 324 от 13.06.2013 г., постановено на основание чл. 288 ГПК, е допусната касационна проверка на обжалваното въззивно решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 по разрешените с него въпроси за приложението на чл. 349, ал. 2 ГПК при направени претенции за възлагане от съсобственици, които са и собственици на самостоятелни етажи в жилищната сграда, извън етажа, предмета на делбата, за получаване на реален дял от допуснатите до делба гаража и лятната кухня, построени в същото дворно място. Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК. От фактическа страна по делото е установено, че в допуснатия до делба имот – дворно място с идентификатор 65231.908.195 по КК на [населено място], са построени двуетажна жилищна сграда, със сутеренен етаж, изпълнен като жилище, лятна кухня и гараж. Предмет на делба са били дворното място, сутеренния етаж, лятната кухня и гараж, които са съсобствени между страните по иска за делба на основание наследяване. Претенция за възлагане на гаража е направила съделителката Г. Б. К., която е собственик по наследяване от Б. К., син на общата наследодателка, на първия над партерен (наричан трети) етаж от жилищната сграда, различен от този, предмет на делба. Претенции за възлагане на лятната кухня са заявили Г. К. и С. М., като първата е собственик на третия етаж от сградата, а втората на втория етаж от сградата, построена в имота, които етажи не са предмет на делба. С обжалваното решение съдът е намерил за неоснователни претенциите на тези съделителки за възлагане на построените в съсобствения имот самостоятелни обекти – гараж и лятна кухня. Изводът, че не е налице основание по чл. 349, ал. 2 ГПК за уважаване на заявените претенции за възлагане е обоснован и законосъобразен, тъй като обектите нямат характер на жилище, а нормата създава правна възможност да се иска възлагане на недвижим имот, който функционално представлява жилище. Необоснован и незаконосъобразен е избраният способ за извършване на делбата чрез изнасяне и на всички обекти, предмет на делбата, на публична продан. Г. е обект със самостоятелно предназначение, може да бъде самостоятелен обект на собственост, поради което може да бъде разпределян в самостоятелен дял при извършване на делбата. Лятната кухня има обслужващо предназначение, като може да служи на всяка едно от жилищата в сградата. Съвкупността от тези факти са основание да се съобрази спецификата в конкретния случай, изразяваща се в това, че две от съделителките са собственици на самостоятелни жилищни обекти в сградата, построена в дворното място, където е построена и лятната кухня. От изложеното следва, че в този конкретен случай е било налице основание да се разпределят част от имотите, предмет на делба, между съделителите, изразили воля за това. Като не е направил това съдът е приложил неправилно закона и е избрал способа за прекратяване на съсобствеността в нарушение на принципа, прилаган при делба на съсобствени имоти, при възможност да се получава реален дял. Това обуславя основанието по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението в частта, с която е постановено изнасяне на публична продан на лятната кухня и гаража. На основание чл. 293, ал. 2 ГПК следва да се постанови друго решение като на основание чл. 353 ГПК и при съобразяване посочените по горе специфични факти в дял на Г. К. следва да се постави гаража, предмет на делба. По отношение на лятната кухня, която има обслужващо предназначение, в разглежданата хипотеза е възможност поставянето й в дял на съделителка С. М., която е собственица и на етаж от жилищната сграда, построена в същия имот. За уравнение дяловете на останалите съсобственици върху тези имоти съделителки ще бъдат осъдени да заплатят им заплатят суми, съответстващи по стойност на притежаваните от тях права, при които е допуснато извършване на делбата. С приета икономическа експертиза е определена пазарната стойност на гаража в размер на 5000 лв., или стойността на 1/16 от него възлиза на 312.50 лв. Съделителката Г. К. ще бъде осъдена да заплати на останалите съделители за уравнение на дяловете суми както следва: - на Л. Г. Т. за 2/16 ид. ч. сумата 650 лв., - на В. Г. Н. за 4/16 ид. ч. сумата 1250 лв.; - на Г. Б. Г., Г. Б. В., В. Г. С., Л. Г. Л., Е. Е. В. и А. И. К. за притежаваните от тях по 1/16 ид. ч. на всеки по 312.50 лв. - на С. Л. М. за 2/16 ид. ч. сумата 625.00 лв. Пазарната стойност на лятната кухня по данни от приетата икономическа експертиза възлиза на сумата 5800 лв. Съделителката С. Л. М. ще бъде осъдена да заплати на останалите съделители за уравнение на дяловете суми както следва: - на Л. Г. Т. за 2/16 ид. ч. сумата 725.00 лв.; - на В. Г. Н. за 4/16 ид. ч. сумата 1450 лв.; - на Г. Б. Г., Г. Б. В., Е. И. В. и А. И. К. за по 1/16 ид. ч. сума в размер на 362.50 лв. за всеки един - на Г. Б. К. за 2/16 ид. ч. сумата 725.00 лв. На основание чл. 71, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата Г. К. ще бъде осъдена да заплати в полза на Държавата допълнителна държавна такса в размер на 175.80 лв., а С. М. ще бъде осъдена да заплати в полза на Държавата допълнителна държавна такса в размер на 201.92 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 23 от 14.01.2013 г. по гр. д. № 822/2012 г. на Софийски окръжен съд и потвърдено с него решение № 73 от 11.05.2012 г. по гр. д. № 394/2009 г. на Самоковски районен съд, в частта с която е постановено изнасяне на публична продан на гараж, застроен на площ от 26 кв. м., с идентификатор 65231.908.196.3, построен в поземлен имот с идентификатор 65231.908.196 по КК на [населено място] и на лятна кухня, на площ от 30 кв. м., с идентиф 65231.908.196.2, построена в същия урегулиран поземлен имот и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПОСТАВЯ В ДЯЛ на Г. Б. К., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] недвижим имот, представляващ масивен гараж, застроен на площ от 26 кв. м., с идентификатор 65231.908.196.3, построен в поземлен имот с идентификатор 65231.908.196 по КК на [населено място] като я осъжда да заплати за уравнение на дяловете суми както следва: на Л. Г. Т. сумата 750 лв.; на В. Г. Н. сумата 1250 лв.; на Г. Б. Г., Г. Б. В., В. Г. С. и Л. Г. Л., Е. И. В. и А. И. К. по 312.50 лв. на всеки един, а в полза на Държавата допълнителна държавна такса в размер на 175.80 лв. ПОСТАВЯ В ДЯЛ на С. Л. М. с ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] недвижим имот, представляващ лятна кухня на площ от 30 кв. м., с идентификатор 65231.908.196.2, построена в поземлен имот с идентификатор 65231.908.196 по КК на [населено място] като я осъжда да заплати за уравнение на дяловете суми както следва: на Л. Г. Т. сумата 725.00 лв., на В. Г. Н. сумата 1450 лв., на Г. Б. Г., Г. Б. В., Е. И. В. и А. И. К. по 362.50 лв. за всеки един и на Г. Б. К. сумата 725.00 лв. и в полза на Държавата допълнителна държавна такса в размер на 201.92 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: