3 Р Е Ш Е Н И Е № 55 София, 26.02.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание тринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита Соколова Гълъбина Генчева При секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 685/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 907 от 29.11.2012 г. е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на И. М. М. от [населено място] на въззивното решение № 2752 от 23.04.2012 г. по гр. д. № 15136/2011 г. на Софийския градски съд. Ответницата по касация Г. Л. И. счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С въззивното решение, предмет на касация, е потвърдено решението от 22.06.2011 г. по гр. д. № 21397/2008 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазената част на ищеца /сега касатор/ от наследството на А. И. Н. чрез намаляване на универсално саморъчно завещание от 14.02.1999 г. в полза на ответницата. Въззивният съд приел, че когато посоченото преобразуващо право се упражнява срещу лица, които не са наследници по закон, чл. 30, ал. 2 ЗН въвежда едно допълнително изискване - наследникът, който иска възстановяване на запазената си част, да е приел наследството по опис. Като се позовал на ТР № 1/2005 г. на ОСГК на ВКС, според което терминът „наследници по закон”, употребен в чл. 30, ал. 2 ЗН, следва да се разбира в смисъл наследниците, които в конкретния случай са призовани да наследяват, а не всички лица по чл. 5-10 ЗН, съдът заключил, че ответницата не е сред лицата, призовани към наследяване. Задължителен елемент за възникването и упражняването на правото по чл. 30, ал. 1 ЗН в този случай е приемането на наследството по опис, което ищецът не е сторил, и затова искът е приет за неоснователен. Възражението, че искът е погасен по давност и доводът, че ищецът не е придобил наследството, тъй като не го е приел, не са разгледани. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: може ли да се иска възстановяване на запазена част от наследство срещу ползуващо се от универсално завещание лице, което няма качеството наследник по закон, но е от същата степен на родство с наследодателя, както и ищеца по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН, който не е приел наследството по опис. След допускане на касационното обжалване е прието ТР № 3 от 19.12.2013 г. по т. д. № 3/2013 г. от ОСГК на ВКС. Според т. 4 приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване. В мотивите към тълкувателния акт е посочено, че не се изисква тази предпоставка да е налице, когато завещателното разпореждане е универсално /в последната хипотеза общото завещателно разпореждане съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН придава на лицето, в полза на което е направено, качеството наследник, а не кредитор на наследството/, както и когато завещание, което не е било известно, е било открито след приемането на наследството по смисъла на чл. 55 ЗН. Това разрешение е приложимо и към разглежданата по настоящото дело хипотеза. Ирелевантно в случая е обстоятелството, че ползуващото се от универсалното завещание лице /ответницата/ е от същата степен на родство с наследодателя, в каквато е и ищецът по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН. По касационната жалба: Със саморъчно завещание от 14.02.1999 г. А. И. Н. завещал на ответницата цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на смъртта си. Завещателят починал на 16.03.2001 г. и оставил за наследници по закон Л. А. И. - син, и по право на заместване ищеца по делото - син на И. А. М., която е дъщеря на наследодателя, починала преди него на 28.01.1990 г. Ответницата по иска е низходяща от втора степен на завещателя - дъщеря на Л. Ал. И.. Въззивният съд правилно е приел, че завещанието е общо /универсално/, тъй като се отнася до цялото имущество на завещателя и съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН придава на лицето, в полза на което е направено, качеството наследник. При това положение, за да упражни правото си по чл. 30, ал. 1 ЗН, ищецът не е следвало да приема наследството по опис. Становището на въззивния съд в обратен смисъл противоречи на разрешението, дадено с т. 4 на ТР № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, поради което обжалваното решение се явява неправилно. Ето защо при касационното отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК въззивното решение следва да се отмени. Делото съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав, който да обсъди възражението на ответницата за погасяване на предявения иск по давност и довода й по приложението на чл. 48 ЗН, изразен в отговора на исковата молба с твърдението, че до предявяване на иска ищецът бил напълно дезинтересиран от наследството и не е манифестирал поведение, насочено към упражняване на наследствени права. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение № 2752 от 23.04.2012 г. по гр. д. № 15136/2011 г. на Софийския градски съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: