4 Р Е Ш Е Н И Е № 188 София, 25.07.2012 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, състав на ВТОРО отделение на гражданска колегия, в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ при участието на секретар Теодора Иванова изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА гр.дело № 171 /2012 година и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290-293 ГПК. Е. С. М. [населено място] обжалва и иска да се отмени въззивно Решение Nо 589 от 14. 12. 2011 година по гр. възз.д. Nо 639/ 2011година на ОС-Враца по допускане на делбата на апартамент в [населено място]. Поддържа се , че решението е неправилно, поради допуснати нарушения по приложение на материалния и процесуален закон при разглеждане на възражението за липса на съсобственост поради вложени изцяло лични средства в придобиването на процесното жилище, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по въпросите за доказателствата и доказателствените средства за установяване на дарствен мотив по см. на чл. 20 ал.1 СК от 1985 г./ отм./ , в хипотезите когато сумите за закупуване на недвижим имот/ по време на брака на страните по спора делба на прекратена съпружеска имуществена общност , са дадени от бащата на единия съпруг , и за необходимостта да се обори презумпцията на чл. 19 ал.3 СК от 1985 г. / отм./, когато е заявен иск по чл. 21 ал.1/2 СК от 1985 г.-отм. В срока по чл.287 ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по касация Т. М.. Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия като прецени наведените доводи на касатора и в правомощията си по чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира; С обжалваното решение , окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдил решението на първата инстанция по допускане делбата между страните по делото, бивши съпрузи на апартамент в [населено място] при равни права , приемайки за неоснователно направеното възражения на Е. М. по чл. 21 СК от 1985 г. / отм./. За да приеме , че е налице съсобственост при равни права на прекратена поради развод бездялова съпружеска имуществена общност , въззивният съд е приел, че не е оборена презумпцията на чл. 19 ал.3 СК от 1985 г./ отм./ . Страните са бивши съпрузи, чиито граждански брак , сключен на 28.07.1989 година е прекратен с развод по съдебен ред с влязло към 24.07.2002 година решение.Съгласно моментът на прекратяване на брака приложими са правила на СК от 1985 г. / отм./ , уреждащи имуществените отношения по под на прекратения брак – т.е. разпоредбите на чл. 19 ал.3 СК от 1985 г. /отм./ и чл. 21 ал.1 и ал.2 СК от 1985 г. /отм./. Процесният недвижим имот апартамент в [населено място] , е придобит с Договор по НДИ от 15.01.1991 година за сумата 12 340 лв., платени напълно в брой от купувача - Е. М.. За да даде отговор на поставените въпроси , настоящият състав възприема изцяло развитите съображения по Решение Nо 81/ 15.03.2011 г. по гр.д. Nо 172/2010 година на ВКС-I отд. , постановено по чл. 290 ГПК, с което се приема , че „освен обичайното намерение на родителите в подобни хипотези да надарят само детето и , но не и неговия съпруг, следва да бъде отчетено и обстоятелството между кои лица е сключен договора за дарение на съответната причина сума. Ако договорът е сключен само между единият съпруг и неговите родители т.е. изразено е съгласие само този съпруг да бъде надарен и само той е изразил воля да приеме дадения дар, не може да се приеме , че по силата на този договор права върху подаденото придобива и лицето,което не е страна по договора- арг. чл. 20 СК от 1985 г./ отм./Ето защо , до доказване на противното, дадената безвъзмездно на единия съпруг сума от неговите родители по договор сключен помежду им,без участието на другия съпруг, следва да се счита дарена лично и само на него, а не на двамата съпрузи „ и Решение Nо 464 от 05.08.2010 година по гр.д. Nо 1136/2009 година на ВКС-III отд., постановено по чл. 290 ГПК, съгласно което’ когато в акта за покупко-продажба двамата съпрузи са записани заедно като купувачи , се изключва възможността за пълна трансформация на лично имущество само на единия съпруг,тъй като всеки от тях придобива по силата на изразеното волеизявление по ½ идеална част от имота”. В тези хипотези кой от двамата съпрузи и с какви средства е платил цената е ирелевантно за придобитите вещни права , освен в хипотезата на релевирано възражения по чл. 21 ал.2 СК от 1985 г. / отм./, относно придобитата от тоаиз съпръг идеална част от имота. При доказване произхода на вложените средства от бившите съпрузи, съдебната практика допуска писмени и гласни доказателства и доказателствените средства, както и за установяване на дарствен мотив по см. на чл. 20 ал.1 СК от 1985 г./ отм./ , в хипотезите когато сумите за закупуване на недвижим имот/ по време на брака на страните по спора делба на прекратена съпружеска имуществена общност , са дадени от бащата на единия съпруг. Доказаната от фактическа страна претенция на чл. 21 ал.1 или 2 СК от 1985 г. / отм./ обуславя безусловно и извод за оборена презумпцията на чл. 19 ал.3 СК от 1985 г. / отм./ При изложените съображения, настоящият състав намира касационната жалба на Е. М. за основателна . Процесният недвижим имот- апартамент в [населено място], е закупен година и половина след сключването на гражданския брак с договор по НДИ от 15.01.1991 година за сумата 12 340 лв. Купувач по сделката е само Е. М., който съгласно писмения договор по делото е „заплатил цената на имота, напълно и в брой” при сключване на сделката. Релевирайки , в срока за отговор на иска за делба , възражение за изключителна собственост на основание чл. 21 ал.1 СК от 1985 г. / отм./ Е. М. е твърдял , че сумата, заплатена като цена на жилището е дарение от баща му. За установяване на твърдяния факт страната е ангажирала гласни доказателства ,чиито показания за безпротиворечиви като за произхода на сумата- от влог на бащата, така и за нейното предаване на сина за закупуване на ведомственото жилище на СО М., където М. се е задължил да работи 15 години. По делото от страна на ищцата няма твърдения , че сумата за закупуване на жилището има семеен произход, след като е ангажирала гласни доказателства , че е получила от своята майка сума от 6000 лв., вложени за закупуване на жилището. Изводите на съда , в рамките на заявената от Е. М. чрез възражение претенция по чл. 21 ал.1 СК от 1985 г. /oтм./ за изключителна собственост на придобит недвижим имот по време на брака на страните, поради вложени лични средства , имащи извън семеен произход , че възражението не може да бъде уважена поради необорена презумпция за съвместен принос по чл. 19 ал.3 СК от 1985 г. / отм./ са неправилно.Предмет на доказване по иска по чл. 21 ал.1 /2 СК от 1985 г. / отм./ е произхода на вложените средства , а когато няма твърдение , че процесния недвижим имот е закупен със семейни средства, то съдът не може да обосновава изводите си за неоснователност на иска с довод , че законовата презумпция не е оборена . Необосноваността на изводите на въззивния съд налага отмяна на обжалваното решение .При безспорните данни , че именно бащата на Е. М. е дал парите на сина си, че именно синът е получил сумата и безспорно е вложил същата за закупуване на процесния недвижим имот, настоящият състав намира , че заявеният е делбения процес , като правоизключващо възражение , иск по чл. 21 ал.1 СК от 1985 г./ отм./ като основателен и доказан следва да бъде уважен, а искът за делба , на основание чл. 34 ЗС във вр. с чл. 26 и 27 СК от 1985 г. /отм./-отхвърлен . В рамките на заявената позиция по защита на заявения иск, ищцата Т. М. , при събраните противоречиви като данни доказателства, не установява наличие на съсобственост , подлежаща на съдебна делба. Същата , позовавайки се на презумпцията на чл. 19 ал.3 СК от 1985 год./ отм./ не установява факти, които да опровергават фактическия състав на правоизключващото със собствеността възражение за лична собственост в резултат на трансформация. При липсата на твърдения от ищцата, че закупеният след сключването на брака на страните недвижим имот е общ , тъй като съпрузите като семейство са имали необходимата сума и имотът е закупен със семейни средства, и събрани в тази насока доказателства, следва да се приеме , че проценият недвижим имот, макар и придобит по време на брака на страните , не е общ,а личен на бившия съпруг на основание чл. 21 ал.1 СК от 1985 г. / отм./ тъй като Е. М. е доказал, че при закупуване на имота на свое име е вложил само лични, получени по дарение от баща си , средства. По изложените съображения и на основание чл. 293 ал.1 ГПК , състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивно Решение Nо 589 от 14. 12. 2011 година по гр. възз.д. Nо 639/ 2011година на ОС-Враца по допускане на делбата на апартамент в [населено място] и вместо него п о с т а н о в я в а : ОТХВЪРЛЯ иска на Т. М. М. от [населено място] ЕГ Nо [ЕГН] срещу Е. С. М. от [населено място], с ЕГ Nо [ЕГН] за делба на основание чл. 34 ЗС във вр. с чл. 26 и 27 СК от 1985 г./отм/ на следния недвижим имот- апартамент Nо 100, находящ се в [населено място] , [улица]Nо * , блок „Ч.”6 ет.17, застроен на площ от 53.56 кв.м. , заедно с прилежащо избено помещение Nо 2 с площ от 4.25 кв.м., както и 0.945 идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, изградена в ПИ с идентификатор 1* по КК на [населено място]. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :