Р Е Ш Е Н И Е № 102 София, 13.05.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЖАНИНА НАЧЕВА ПЕТЯ ШИШКОВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора СТЕЛИАНА АТАНАСОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 339 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 423 от НПК и е образувано по искане на осъдения В. С. Г. за възобновяване на чнд № 951 от 2011 г. на Плевенския окръжен съд, отмяна на постановеното по него определение и връщане на делото за ново разглеждане. В искането не са развити съображения по наведеното основание, като осъденият изявява желание да обясни защо е нарушил задълженията си при изпълнение на наказанието „пробация”. В съдебно заседание пред ВКС осъденият заявява, че е напуснал пределите на страната по финансови причини и е заминал за Гърция, където живеела и работела майка му. Защитникът поддържа становището, че съдът не е изпълнил изискванията за разглеждане на делото при отсъствие на осъдения, поради което делото следва да бъде възобновено. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита, че искането е основателно поради допуснати нарушения на чл. 269 ал.3 от НПК, тъй като Г. не е бил обявен за общодържавно издирване. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на влезлия в сила съдебен акт, установи следното: С определение № 745/ 14.11.2011 г. по чнд № 951/11 г. Плевенският окръжен съд заменил неизтърпяната част от наложеното на осъдения Г. наказание „пробация” по нохд № 423/09 г. на РС гр. Севлиево с лишаване от свобода в размер на 11 месеца и 24 дни. Определението не е обжалвано и е влязло в сила на 21.11.2011 г. Върховният касационен съд намира за допустимо искането с процесуално основание по чл. 423 от НПК. Осъденият е екстрадиран от Република Гърция по повод издадена ЕЗА № 1099/11 г. от РП гр. Плевен и е постъпил в затвора в гр. Плевен на 07.02.2019 г. От този момент той е разбрал за постановеното определение на Плевенския окръжен съд, а искането за възобновяване е подадено на 14.03.2019 г., в шестмесечния срок по чл. 423 от НПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. Институтът по чл. 423 от НПК предвижда задължително възобновяване на наказателното производство при задочно осъждане, освен ако неучастието на осъденото лице не се дължи на собственото му неправомерно поведение. От материалите по делото се установява, че по нохд № 423/2009 г. на РС гр. Севлиево молителят е осъден на пробация с пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от три години, „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от три години и „безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 200 часа годишно в рамките на две години. Той започнал изтърпяване на наложеното наказание на 27.07.2010 г. в ОС „Изпълнение на наказанията” Видин. Със заповед на Главния директор на ГД „ИН” София от 13.04.2011 г. местоизпълнението на наказанието е променено от ОС „ИН” Видин в ОС „ИН” Плевен. По време на изтърпяване на наказанието осъденият допускал пропуски в изпълнение на пробационните мерки и са му налагани наказания по чл. 227 ал.1 т.1 и т.2 от ЗИНЗС. При проведена на 02.08.2011 г. задължителна среща с пробационния служител Р. Х. осъденият споделил, че има желание да замине при майка си в Гърция, която живеела и работела там. Той бил уведомен изрично от Х. за задълженията му по отношение на наказанието „пробация” и че ако не спазва условията на наложеното му наказание ще последва предложение от Пробационния съвет за замяна на пробацията с лишаване от свобода. Видно от приложена Заповед № 50/02.08.2011 г., лично връчена в същия ден на молителя, Началникът на ОС „ИН” Плевен го наказал с „писмено предложение за замяна на пробацията с наказание лишаване от свобода”. Въпреки това Г. не се явил на насрочената на 09.08.2011 г. среща с пробационния служител и от тогава е в неизвестност. По предложение на пробационния съвет за замяна на наказанието „пробация” с лишаване от свобода било образувано чнд № 951/11 г. на Плевенския окръжен съд. Осъденият е призоваван от известните по делото адреси в [населено място] и в [населено място], П. област, като призовките са връщани с отбелязване, че не живее на тези адреси. Същата информация е получена и от бащата на Г.. Съдът е направил необходимите запитвания до затворите и арестите на страната и е получил отговори, че Г. не пребивава там. Извършена е проверка и за задгранични пътувания, като в информационната система на „Граничен контрол” отсъстват данни за такива / с уговорката за непълнота на данните в изпълнение на Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и Съвета/. Производството е протекло в отсъствие на осъденото лице, на основание чл. 269 ал.3 т.1 от НПК, тъй като не е намерен на посочения от него адрес. Молителят е представляван от служебен защитник. С цитираното по-горе определение окръжният съд заменил неизтърпяната част от наказанието „пробация” с лишаване от свобода. При така установените обстоятелства настоящият касационен състав прие, че не е налице основанието по чл. 423 ал.1 от НПК за възобновяване на приключилото наказателно производство. Осъденият В. Г. се е укрил и сам се е отказал от упражняване на предоставените му права. Той съзнателно е спрял да изпълнява наказанието пробация и въпреки, че е бил уведомен от пробационния служител за последиците от поведението си и лично е подписал заповедта на началника на ОС „ИН” Плевен, с която е информиран, че ще бъде изготвено предложение за замяна на пробацията с наказание „лишаване от свобода” е напуснал пределите на страната. По този начин се е укрил от държавните органи и е направил невъзможно връчването на предложението на пробационния съвет. Искането за възобновяване на делото не може да бъде удовлетворено. За пълнота на изложението касационният състав отбелязва, че намира за неоснователни становищата на прокурора и защитата за допуснати нарушения на процесуалните правила при проведеното задочно първоинстанционно производство. Както вече бе посочено съдът е изпълнил задължението си по призоваване на осъденото лице и след като е установил, че Г. е напуснал посочения от него адрес без да уведоми пробационната служба и не се намира в затворите и арестите на страната е разгледал делото в негово отсъствие, на основание чл. 269 ал.3 т.1 от НПК. Освен това, производство по глава 33 от НПК, на основание чл. 422 ал.1 т.5 от НПК е недопустимо поради отдавна изтекъл шестмесечен срок от влизане на определението в сила. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения В. С. Г. за възобновяване на производството по чнд № 951/2011 г. на Плевенския окръжен съд на основание чл. 423 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: