1 Р Е Ш Е Н И Е № 236 гр. София, 19.11. 2013 г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ТОМОВ ДРАГОМИР ДРАГНЕВ при участието на секретаря Стоименова . изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1112/2013 година. Производството е по реда на чл. 290 от ГПК . Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №6941 от 2610.20120г по гр.дело № 10502/2010г. на Софийски градски съд , с което след отмяна на решение от 20.06.2012г на Софийски районен съд , е постановено решение по същество , като е уважен иск на Б. И. К. на основание 344 ал.1 от КТ за отмяна на наложено дисциплинарно уволнение, възстановяване на работа и обезщетение по чл.225 ал.1 КТ . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като необосновано и незаконосъообразно във връзка с прилагане изискването на чл.189 ал.1 КТ . Уволненият служител се е сдобил с издадени от работодателя [фирма] клиентски карти , даващи право на отстъпка , като е въвеждал клиентите в заблуждение. Използвал е картите многократно, злоупотребил е с доверие , грубо е нарушил трудовата и финансова дисциплина , на което поведение следва да е съответно най-тежкото наказание. Събражения са развити от адв. В. . В писмен отговор ответникът по жалбата Б. И. К. оспорва да са налице основания за отмяна на решението .Наложиното наказание не е било съответно на тежестта на нарушението , заявената като присвоена сума е минимална ,за нейния размер работодателят не е дал точни документирани данни в дисциплинарното производство и по делото . С определение №461 от 15.04.2013г касационната жалба е допусната до разглеждане при основанието на чл. 280 ал.1 т. 1 от ГПК, по въпроса за значението , което размерът на присвоеното , или стойността му ,имат за преценка на обстоятелствата по чл. 189 ал.1 КТ и извода за съответствие на тежестта на нарушението с наложеното наказание , когато основанието за уволнение е злоупотреба с доверие и са установени съответни на тази квалификация обстоятелства . Периодично присвояваните от служителя суми - в случая чрез ползване на чужди клиентски карти , са в нисък общ размер , но при положение , че основанието за уволнение е злоупотреба с доверие и се касае за случаи на работа в търговско предприятие при бораване и отчитане на поверени стоки и парични средства , за изискуемо от работодателя и определящо длъжностните задължения на служителите поведение с оглед провеждана политика към клиентите , размерът на материалната вреда не е от решаващо значение за тежестта на нарушението и съответността на наказанието. Този въпрос вече е намерил разрешение в практиката на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК ,предвид реш. №694/2010 гр д.№ 280/2009 ІV , реш.389/2012 по гр.д №282/2012 ІV г.о на ВКС, която практика се споделя и от настоящия състав на ВКС. По въпроса , обусловил допускане на касационната жалба до разглеждане , приетото в решение №6941 от 2610.20120г по гр.дело № 10502/2010г. по описа на Софийски градски съд е в противоречие с постановената от Върховен касационен съд практика и касационната жалба е основателна в основния си довод , за неправилно прилагане на императивната норма на чл. 189 ал.1 КТ от въззивния съд . При дисциплинарно нарушение от служител на длъжност „продавач- консултант в бензиностанция”, изразяващо се в неправомерно използване на четири клиентски (клубни) карти, издавани от работодателя само на клиенти с цел ползване на отстъпки при зареждане с гориво в бензиностанциите на Петрол АД , които карти служителят преди това е иззел преднамерено и след въвеждане в заблуждение на приносителите им , че картите вече не са валидни ; ползвал е същите тайно и нерегламентирано , в нарушение на вътрешните правила и забрани за периода 23.12.2011-06.01.2012г. с цел да се облагодетелства , въззивният съд незаконосъобразно е изтъкнал решаващо съображение , че размерът на конкретно присвоените суми от 21.09 лева , както е било посочено в констативен протокол , или от 31.03 лв , както е посочено в заповедта за уволнение , е минимален и не може да обоснове налагането на най- тежко наказание . Обжалваното съдебно решение на Софийски градски съд следва да бъде отменено ,като въпросът за законосъобразността на уволнението следва да намери разрешение по същество. Най-тежкото дисциплинарно наказание в случая е наложено законосъобразно предвид тежестта на нарушението на ищеца К. , изразяващо се в система от противоправни действия ,всички при съзнавано нарушение на конкретни негови длъжностни задължения по действащ Правилник , като целта при нарушенията е била усвояване „по малко , но за дълго” на отстъпката в цената , която отстъпка не е била предназначена за него. Тези действия са злоупотреба, независимо от минималната величина на ощетяващия дружеството финансов резултат, с тях служителят окончателно и безвъзвратно е компроментирал възложеното му от работодателя доверие Безспорно в случая работодателят е спазил дисциплинарната процедура , взел е предвид и обясненията на служителя преди налагане на наказанието , като оспорваната с иска преценка на работодателя - за съответно на нарушението наказание „дисциплинарно уволнение” следва да бъде споделена и зачетена, съответно искът за отмяна на заповед за уволнение РД 22-1 от 10.02.2012г на изп. директор на Петрол АД следва да се отхвърли , както и претенцията за възстановяване на работа и обезщетение . С оглед изхода на делото следва да се присъдят и разноските ,които касаторът е установил и претендира Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И : Отменява решение №6941 от 2610.20120г по гр.дело № 10502/2010г. на Софийски градски съд и вместо това постановява Отхвърля предявените от Б. И. К. , ЕГН [ЕГН] с адр София [улица] срещу [фирма] със седалище София [улица] обективно съединени искове , на основание чл. 344 ал.1 т.1 КТ за отмяна на Заповед РД 22-1 от 10.02.2012г на изп. директор на Петрол АД за наказание «дисциплинарно уволнение» , за възстановяване на заеманата длъжност „продавач- консултант в бензиностанция” на основание чл. 344 ал.1 т.2 КТ и за обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ за периода 21.02.2012-21.08.2012г в размер на 2 427 лева Осъжда Б. И. К. , ЕГН [ЕГН] с адр.гр. София [улица] да заплати на [фирма] [населено място] сумата 102 лева разноски . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: