Р Е Ш Е Н И Е №268 гр. София, 16 септември 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на четиринадесети май, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елияна Карагьозова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Харалампиев Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №666 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по искане на защитника на осъдения Д. Ц. Д. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №218/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Разград. С решение №106 от 25.10.2012 г., постановено по ВНОХД №218/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Разград е изцяло потвърдена присъда №153 от 26.03.2012 г., постановена по НОХД №620/2010 г. по описа на Районен съд- гр.Разград, с която осъденият Д. е признат за виновен в това, че от 22 до 28.01.2010 г. в [населено място] е извършил действия, с цел да възбуди и удовлетвори полово желание, без съвкупление по отношение на Б. Б. Ц.- на шестнадесет години, чрез използване на положение на зависимост, като на основание чл.150, ал.1 НК и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, като изпълнението му е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. В искането се поддържа, че с постановените съдебни актове са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, като възприетите от съда факти, относими към предмета на производството и предопределили изхода му, са изяснени единствено въз основа на показанията на свидетелката Б. Ц.. Оспорват се изводите на решаващите съдилища, че тези показания трябва да бъдат кредитирани, като се поддържа, че те са многократно променяни и тези промени са настъпили в резултат на действия на разследващите органи и упражнен натиск върху свидетелката. В подкрепа на тези доводи се сочат и неправомерните (според защитата) действия на разследващите органи и държавното обвинение, чрез които е образувано срещу свидетелката досъдебно производство с предмет- престъпление по чл.286 НК. Поддържа се, че това действие е поставило Ц. в невъзможност да депозира показания, различни, от тези, които са обслужвали обвинителната теза по настоящото дело. Релевират се оплаквания и за нарушени права на осъдения Д., като се поддържа, че на фазата на досъдебното производство той не е уведомен за началото на разследването (независимо, че същото е образувано срещу него) и е лишен от възможност да вземе участие при събиране на гласните доказателства и конкретно разпита на свидетелите. В искането се поддържа, че посочените нарушения на процесуални правила са довели и до неправилно приложение на материалния закон и конкретно до погрешен извод за виновността на осъдения Д.. В искането се прави и оплакване за явна несправедливост на наложеното на осъдения наказания, като се предлага да бъде редуциран определения изпитателен срок. На тези основания се предлага атакувания въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Прави се и алтернативно искане да бъде изменено атакуваното въззивно решение, като бъде намален определения по отношение на осъдения Д. изпитателен срок. В писмени бележки към искането осъдения Д. поддържа, че е невинен и оспорва показанията на пострадалата Ц.. Твърди, че същите са недостоверни и дават информация, която е различна от действителната. В подкрепа на тезата си сочи, че свидетелката не е дала правилно описание на дома на осъдения и на вещите, намиращи се в него. Защитниците на осъдения, в хода на проведеното съдебно заседание пред касационната инстанция, поддържат доводите, отразени в искането, като молят да бъдат отчетени упражненото въздействие върху свидетелката и невъзможността осъдителни съдебни актове да почиват единствено на нейните показания. Представителят на държавното обвинение поддържа, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила или неправилно приложение на закона. Предлага да бъдат възприети изводите на предходните съдилища, като поддържа, че те са направили задълбочен и верен анализ на доказателствените материали. Подсъдимият поддържа, че не е извършил престъпление и е невинен. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на искането Депозираното искане на защитника на осъдения Д. Ц. Д. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №218/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Разград е подадено в срока по чл.421, ал.1 НПК и е допустимо. По основателността на искането Разгледано по същество искането за възобновяване е неоснователно. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Основните оплаквания на осъдения Д. и защитниците му са свързани с тезата, че показанията на свидетелите Б. Ц. и Н. Ц. са неправилно ценени и използвани за изясняване на релевантните за изхода на производството факти. При прегледа на доказателствените материали, касационната инстанция сподели изводите на предходните съдилища, че показанията на тези свидетели, депозирани на досъдебното производство (приобщени по реда на чл.281 НПК) и потвърдени в хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие (в съдебното заседание на 17.01.2011 г.), подкрепят обвинителната теза и правилно са били ценени. Няма спор, че посочените свидетели са променили депозираните от тях показания, като при първият им разпит в съдебната фаза (в заседанието на 08.11.2010 г.) са отрекли осъществяването на инкриминираните действия от осъдения Д. и са поддържали, че той е невинен, а при последващия им разпит (проведен в съдебното заседание на 17.01.2011 г.) са потвърдили показанията си, дадени на досъдебното производство. Вярно е, че промяната на показанията на посочените свидетелки е индиция или за упражнено въздействие върху тях или желанието им да дадат невярна информация, но тази промяна не може да бъде самостоятелна формална причина да не бъдат кредитирани всички техни показания. Ето защо и касационната инстанция приема, че правилно тези доказателствени източници са били съпоставени с останалите доказателствени материали и вярно решаващите съдилища са кредитирали показанията на свидетелките от досъдебното производство. Показанията на свидетелките, дадени на таза фаза от производството, кореспондират както помежду си, така и с показанията на свидетелката Р. Г. (която е присъствала на началото на среща между осъдения и пострадалата Б. Ц.),а и с обясненията на осъдения Д.. При преценката на тези доказателствени източници се установява по несъмнен и категоричен начин, че осъденият е търсил контакт с пострадалата, предприел е действия, насочени към извиняване на отсъствията й, в това число и такива, които не са включени в непосредствените му професионални задължения- контакт с представител на Инспектората. От доказателствените материали се установява и това, че осъденият е канил пострадалата в дома си, че тя е откликнала на поканата и е пребивавала на мястото, където впоследствие е осъщественото инкриминираното деяние. При преценката на тези факти може да бъде направен извод, че осъденият е имал отношение към пострадалата Ц., различно от това към останалите ученици, учащи в училището, на което той е бил директор. По отношение на нея той, без съмнение, е надхвърлил професионалните си ангажименти. При така установените факти единствената информация за случилото се в дома на осъдения може да бъде открита в показанията на свидетелката Ц.. Тя дава пространни и логични показания за това, като казаното от нея кореспондира с установените по- горе факти и дава обяснение както за поведението на осъдения Д., така и на пострадалата. Ето защо показанията на свидетелката правилно са кредитирани и законосъобразно са послужили за постановяване на атакуваните съдебни актове. Няма как да бъде възприето оплакваното на защитата, че е невъзможно постановяването на осъдителна присъда единствено въз основа на показанията на пострадалата свидетелка, тъй като обективно и обичайно при делата с предмет престъпления по чл.150 и сл. НК единствено пострадалата е възприела случилата се и има възможност да даде информация за него. Касационната инстанция внимателно обсъди многобройните доказателства, даващи основание да се приеме, че е правен опит да бъдат манипулирани показанията на свидетелките Ц.. Информация за подобни действия се съдържат както в показанията на свидетелките, така и в кориците на делото и показанията на други, разпитани в хода на съдебното следствие свидетели. В тази връзка правилно въззивният съд не е кредитирал изцяло показанията на свидетелите И. С. и И. К. по отношение на това дали са се свързвали с пострадалата и майка й и дали са говорили с тях за делото, като е приел, че такъв контакт е осъществен, предвид познанството на тези свидетели със семейството на пострадалата и осъдения Д.. Подобно въздействие, но от страна на държавното обвинение, е било упражнено върху свидетелките и чрез привикването им в полицейско управление, разпита им по време на развитие на първоинстанционното производство по делото, след депозирането на оневиняващите осъдения показания и образуването на наказателно производство срещу пострадалата Б. Ц.. Всяко едно от тези действия на органите на МВР, респективно на държавното обвинение, макар и формално непротиворечащо на закона е представлявало упражняване на натиск срещу свидетелите и обективно е могло да доведе до промяна на показанията им. Независимо от констатираните действия, насочени към осигуряване на благоприятни за страните показания на основните свидетели, касационната инстанция прецени, че същите не могат да бъдат изключени от доказателствената маса и трябва да бъдат ценени. При преценката им правилно са били кредитирани, тези от досъдебното производство, тъй като именно те кореспондират в по- голяма степен с останалите доказателствени източници. Предвид изложеното касационният съд прие, че с кредитирането на показанията на свидетелките Б. и Н. Ц. решаващите съдилища не са допуснали съществено нарушение на процесуални правила и това действие не е основание да се приеме, че е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК за възобновяване на приключилото наказателно производство. Не могат да бъдат възприети и оплакванията на защитата за това, че на фазата на досъдебното производство са нарушение правата на обвиняемия Д.. Право на държавното обвинение е да прецени кога да повдигне обвинение, привлече обвиняемия и го установи като страна в производството. Това действие може да бъде направено както в началото на досъдебното производство, така и непосредствено преди неговия край. Едва след това действие възникват правата по чл.55 НПК и привлеченият към наказателна отговорност има право да участва в събирането на доказателствените материали, респективно да участва в разпита на свидетелите. Това, че наказателното производство е образувано срещу известен, а не неизвестен извършител не променя опасния по- горе процесуален ред, респективно не води до възникване на задължения за разследващите органи да уведомят обвиняемия за правата му и да осигурят спазването им. Ето защо оплакването за допуснато нарушение, изразило се в невъзможност осъдения Д. да вземе участие в производството е неоснователно и не може да бъде основание това действие да бъде преценено като нарушение на процесуалния закон. По оплакването за допуснато нарушение на материалния закон: Оплакванията за неправилно приложение на материалния закон са свързани с касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, тъй като се поддържа, че неправилния анализ на доказателствените материали е довело до незаконосъобразно осъждане на Д.. Предвид липсата на допуснато нарушение на процесуални правила при оценката на доказателствената маса касационният съд прецени, че това оплакване е неоснователно. При правилно установените факти, законосъобразно решаващите съдилища са приели, че осъденият Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.150, ал.1 НК, като е извършил активни действия, изразили се в целуване и опипване на пострадалата Ц., които са осъществени с цел да бъде възбудено и удовлетворено полово желание по отношение на лице, което е било в положение на зависимост. Престъплението е осъществено и от субективна страна, при форма на вината „пряк умисъл”, като осъденият е съзнавал общественоопасния му характер и е искал настъпването на общественоопасните му последици. На тези основания касационният съд прие, че с постановяването на осъдителни съдебни актове решаващите съдилища не са допуснали нарушение на материалния закон и не са налице предпоставките за възобновяване и коригиране на влезлите с сила съдебни актове. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Касационният съд изцяло сподели изводите на предходните съдебни състави за това, че като отегчаващо отговорността на осъдения обстоятелство трябва да бъде ценена високата степен на обществена опасност на извършеното престъпление. Като такова обстоятелство трябва да бъде отчетена и сравнително ниската възраст на пострадалата Ц.. Правилно като смекчаващи отговорността обстоятелства са ценени чистото съдебно минало на Д., добрите му характеристични данни и добрата му професионална характеристика. При тези смекчаващи и отегчаващи отговорността на осъдения обстоятелства правилно наказанието му е определено при превес на смекчаващите към минималния размер (две години „лишаване от свобода”), предвиден в санкционната част на разпоредбата на чл.150, ал.1 НК. Правилно изпълнението на наказанието е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от пет години, тъй като ефективното му изтърпяване не би допринесло за постигане на целите на чл.36 НК. Не може да бъде възприето оплакването за явна несправедливост на отмереното наказание и прекомерност на изпитателния срок, тъй като евентуалното намаляване, както на срока на наказанието, така и на срока по чл.66, ал.1 НК би поставило в опасност постигането на целите на специалната и генералната превенция. Ето защо касационната инстанция прецени отмереното на осъдения наказание за справедливо и съответно на извършеното от него престъпление. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на осъдения Д. Ц. Д. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №218/2012 г. по описа на Окръжен съд- гр.Разград. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.