О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 184 София, 31.05.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание двадесет и седми април , две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател : ЕМИЛ ТОМОВ Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА изслуша докладваното от съдията ТОМОВ ч. гр. дело № 1505/2017г. и за а се произнесе , взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Ф. Р. Ю. срещу определение №169 от 10.03.2017г . по ч.гр.дело № 31/2017г на Кърджалийски окръжен съд, с което е потвърдено протоколно определение от 16.01.2017г по гр.д № 1251/2016г на РС Кърджали за връщане на искова молба на основание чл. 129 ал.3 във вр. ал.4 ГПК и прекратяване на производството по делото . Въззивният съд на свой ред е приел , че исковата молба правилно е оставена без движение като нередовна и са дадени ясни указания за конкретизация на петитума. Постъпилата уточняваща молба по същество е представлявала нов иск, което е недопустимо,до какъвто правилен извод е достигнал и първостепенния съд . В изложението по допускане на касационно обжалване се сочат всички основания на чл. 280 ал.1 ГПК и се формулира процесуалноправен въпрос , за предпоставките за подаване на редовна искова молба , разрешен в противоречие с постоянната практика на ВКС ,разрешаван противоречиво и от значение за точното прилагане на закона . Касаторката счита поървоначално подадената искова молба за редовна и изтъква липсата на изложени съображения от въззивния съд в обратния смисъл. Направено е конкретизиране на искането за неизплатена част от трудово възнаграждение по месеци, вкл.по отношение лихвата за забава ,но след като ищцата се е запознала с ведомостта и е оспорила същата , а изясняването на фактите е довело до неправилна констатация за нередовност и неизпълнени указания. Въззивният съд е обобщил,че се касае за нов иск ,който не съответствал на посочените първоначално периоди и размери . Нов период, извън исковия ,не е бил посочен в допълнителната молба .Изтъква се противоречие с решение №9/2017г по гр.д №2656/2016г. ІV г.о и решение №15/16.02.2017г по грд №60077/2016г ІІ г.о на ВКС , постановени по реда на чл. 290 ГПК , както и определение №63/2017 на ІІІ г.о на ВКС , постановено по чл. 288 ГПК. Като израз на приложимата съдебна практика кога индивидуализацията по исковата молба е достатъчна и твърденията трябва да се обсъдят по същество , се сочи определение по ч. гр.д№459/2010г на Пловдивски АС Поставя се и материалноправен въпрос ,за отговорността на работодателя при вписани неверни данни във ведомостите като се твърди ,че съдът е дължал разглеждането му. В отговор ответникът [фирма] изтъкна неоснователността на жалбата по същество , тъй като ищецът не е успял да отсрани недостатъците на исковата молба , а има преклузия за изменение на иска съгласно чл. 214 ГПК след първото проведено заседание Въззивният съд е потвърдил прекратяване на производството по делото при следните обстоятелства : С постъпилата на 13.10.2016г искова молба жалбоподателката Ф. Р. Ю. е предявила иск по чл. 128 КТ за неизплатено «напълно и в срок» полагащо се трудово възнаграждение за целия преиод на действие на трудовия си договор до прекратяването му,т.е от 04.05.2010г до 30.01.2014г. Общият размер на иска от 5250 лв е посочен в исковата молба като сбор , уточнен по тримесечия :за период 04.05.2010 - 04.05.2011г неизплатеното е 1400 лева , тъй като според ищцата «за една календарна година , на всяко тримесечие ,има по една неизплатена брутна заплата средно», по същия начин ищцата е обосновала исковия си размер за следващите два едногодишни периода при предявяване на иска : до 04.05.2012г , за една година –сумата 1400 лева и до 04.05.2013г –сумата 1400 лева (по 350лв на тримесечие ) , като е изтъкнато ,че тези величини са «средни» , понеже не може да установи за кои месеци се отнася неизплатеното в пълен размер трудово възнаграждение. За последния преиод от 04.05.2013г до 31.01.2014г като неплатена разлика е заявена сумата 1050 лева. Ищцата е посочила брутната си заплата от 350 лв месечно , но не и каква част от дължимото месечно трудово възнаграграждение твърди ,че не е получавала, както и без изрично да твърди в исковата молба , че за конкретни месеци не е плащано изобщо трудово възнаграждение . Размерът е бил посочен сумарно «по тримесечия» , формирали като равностойност неизплатени 15 броя месечни брутни трудови възнаграждения. Подобен е и подходът , с който в исковата молба е заявено обезщетението за забавено изпълнение в общ размер на 2382,13 лв. За начален момент на забавата е посочен съответния месец от «тремесечието» с главница 350 лева . Също така, ищцата е предявила иск по 224 ал.1 КТ за неползван платен годишен отпуск за 2010, 2011, 2012 и 2013г в размер на 1400 лева. При това съдържание на исковата молба Районен съд – Кърджали първоначално е приел същата за редовна, като с оглед постъпилия отговор, с определение от 28.11.2016г е допуснал доказателствата включително посочение с отговора на исковата молба платежни ведомости и е насрочил открито съделно заседание по трите иска. С протоколно определение от съдебно заседание на 28.12.2016г.,след като защитата на ищцата е направила уточнения и оспорвания за кои месеци се твърди ,че не е платено , исковата молба е оставена «без движение» , за да се конкретизира точно за кои три месеца , т.е кое тримесечие от процесния преиод , се твърди неполучено брутно трудово възнаграждение и «за кое по ведомост месечно възнаграждение , касае същото» . В дадения срок е постъпила уточняваща молба от ищцата с която се заявява увеличение на общия размер на иска по чл. 128 КТ на 5950 лева, което не кореспондира със съдържанието на уточненията Направено е уточнение по указанието , като са посочени конкретните месеци , за които се оспорва получаването на трудово възнаграждение по ведомост . Това са месеците май, октомври , ноември и декември на 2010г – за цялото възнаграждение ; месеците февруари ,март , април на 2011г. за цялото възнаграждение, като за м. април се поддържа начислена непълна заплата (81 лева) поради молба за отпуск ,чието подаване ищцата оспорва. За месеците юни , юли , ноември и декември на 2011г , за м. август и ноември на 2012г ,за м.юли , август и октомври на 2013г е посочено изцяло неплатено БТВ. Посочен е размера на неплатеното за тези месеци съгласно ведомостта и е заявено ,че целият размер на неизплатеното възлиза на 4407,48лв без м. април на 2011г , за който вещото лице да отговори какъв би бил размерът на трудовото възнаграждение ,без неплатен отпуск (13 дни). Ищцата е заявила ,че за тези месеци оспорва подписа си във ведомостта ,също така и подписа си върху молбата за ползване на неплатен отпуск. В съдебно заседание на 16.01.2017г Кърджалийски районен съд е докладвал постъпилата в срок молба за уточнение, като е констатирал ,че по същество се въвеждат нови основания на иска – трудови възнаграждения за месеци , които не фигурират в първоначалната искова молба ,въвеждат се нови обстоятелства и искания . Исковата молба е върната и производството по делото е изцяло прекратено . Окръжен съд – Кърджали е оставил без уважение частната жалба. Констатирал е неостраняване на недостатъци , тъй като уточняващата молба не съдържа конкретизация на петитума , кореспондиращо с указанията, а са въведени нови обстоятелства – претендират се месечни възнаграждения , съответно различи са главниците и периодите на забава по чл. 86 ЗЗД . Частната жалба е депозирана в срок и следва да се допусне касационно разглеждане на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК , за да се даде отговор на поставения правен въпрос , за предпоставките при подаване на редовна искова молба в настоящия случай , произнесен в обжалваното въззивно определение по изискванията за редовност при иск за неизплатена част от трудово възнаграждение , когато същото е дължимо за всеки отработен месец от исковия период , но неизплатената част е формирана от ищеца сборно по тримесечия ,без първоначално да е уточнено за кой месец и в какъв размер не е платено . По изведения въпрос Върховен касационен съд ІІІ г.о намира следното : При иск за парично вземане ищецът следва да изложи обстоятелствата , на които основава същото , съответно да посочи размера на паричната сума в петитума на исковата молба, когато иска присъждането й. Искът за неизплатено трудово възнаграждение по чл. 128 КТ се основава на съществуването , действието и изпълнението на трудовия договор от страна на работника или служителя , както и на отрицателното твърдение на ищеца , че работодателят не е изпълнил своето насрещно парично задължение . Това отрицателно твърдение може да бъде за пълно неизпълнение , или за частично неизпълнение . Във втория случай , петитумът на исковата молба , за да е в логическо съответствие с изложените обстоятелства, съдържа посочване на неизплатената част, но в обстоятелствената си част искът не е основан на признанието за частично изпълнение. То не е обстоятелствено твърдение на ищеца , от което произтича заявеното право . Ищецът е длъжен да изложи обстоятелствата , на които основава иска и от които произтича заявеното право. Тях съдът изисква от него по реда на чл. 129 ГПК, както и да отстрани противоречия в съдържателната част на исковата молба по чл. 127 ал.1 , т.4 и т.5 ГПК , ако има такива.Твърдения каква част от спорното вземане за месечното трудово възнаграждение е удовлетворена към момента на следващата се от закона, или от трудовия договор изискуемост, съдът не може да изисква от ищеца по този ред , съответно няма основания да се счита , че промяната на твърденията в тази връзка представлява недопустимо изменение на иска . Прието от кредитора частично плащане, съответно изявлението на длъжника какво погасява , ако плащането не достига за да погаси вземането изцяло, произвежда ефект съгласно посоченото в материалния закон.Ако ищецът твърди да е имало частично плащане , исковата молба не е нередовна , дори с петитума да се иска целия размер на паричен дълг.Не е нередовна и ако ако е формулиран петитум за остатък ,без други пояснения относно плащането. Когато твърдението е, че трудово възнаграждение е изплащано частично,(т.е «непълно» , «отчасти» и пр.) спрямо размера , определен с трудовия договор и претенцията е сумарна за определен период (по години, по тримесечия), не се касае за отделни обективно съединени искове с основание дължимото за всеки месец трудово възнаграждение , нито за отделни искове , обособени по «тримесечия»,или по години . Разпределянето на претендирания размер от неполучено трудово възнаграждение в условно избрани периоди от три месеца при първоначалното предявяване на иска , понеже така се събирала по една цяла заплата «средно», не е обстоятелствено твърдение по основанието на вземането , обвързано с някаква самостоятелна част от петитума.По изложения в исковата молба начин , ищцовата страна възприема изискуемост, различна от установената при заплащане на трудовите възнаграждения, която теза съдът следва да обсъди при решаване на спора по същество. Съдът следва да следи ищцовата страна да не въвежда такива факти , които първоначално е могла да заяви с исковата молба , но процесуалните последиците за ищеца в този случай не водят до десезиране на съда по реда на чл. 129 ГПК. Когато с една искова молба са предявени няколко обестивно съединени иска, съдът следи за редовността по отношение на всеки от тях по отделно. Ако указанията за отстраняване на недостатъците засягат един от исковете и същите не бъдат изпълнени в срок , последиците на чл. 129 ал.3 ГПК се прилагат ограничено и съдът разглежда останалите искове , с които е недлежно сезиран . Разгледана по същество, частната жалба е основателна. В случая Въззивният съд неправилно е преценил обсотятелствата по чл. 127 т.4,т.5 ГПК във връзка със съдържанието на исковата молба, като ограничаващи за ищцата във възможността да уточни вземанията си съгласно произтичащата от закона изискуемост.Обжалваните действия на първоинстнанционния съд по прилагането на чл. 129 ал.3 , ал.4 ГПК, при даденото указание за конкретнизация на петитума в частта по иска за неизплатено трудово възнаграждение са незаконосъобразни. Въззивният съд неправилно е приел, че условията за връщане на исковата молба поради неизпълнено указание са налице. Не е съобразено ,че дори при надлежност на указанията и дори да е налице неизпълнението им, няма основание за прекратяване на производството в частта по иска за обезщетение поради неползван отпуск .За уточнение на този иск указания по реда на чл. 129 ал.2 ГПК не са давани . Налага се отмяна на обжалваното определение от Върховен касационен съд Делото следва се върне на първостепенния съд за по-нататъшни процесуални действия По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. О П Р Е Д Е Л И : Допуска до касационно обжалване определение №169 от 10.03.2017г . по ч.гр.дело № 31/2017г на Кърджалийски окръжен съд Отменява определение №169 от 10.03.2017г . по ч.гр.дело № 31/2017г на Кърджалийски окръжен съд. Връща делото на Районен съд -Кърджали за по- нататъшни процесуални действия . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.