О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 88/28.02.2020 г.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Ерик Василев

разгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр.д. № 298 по описа за 2020 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Обжалвано е определение № 28 109/ 28.11.2019 г. по ч.гр.д. № 12894/ 2019 г., с което Софийски градски съд е потвърдил определение № 178950/ 29.07.2019 г. по гр.д. № 3603/ 2019 г. на Софийски районен съд за прекратяване на делото и за изпращането му по компетентност на Софийски градски съд.
Определението се обжалва от К. С. С. с искане да бъде допуснато до касационен контрол при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 и т. 1 ГПК по следните въпроси (материално-правен и процесуално-правен): 1. Каква е правната квалификация на иска на наследника на работника, починал от трудова злополука, срещу работодателя за обезщетение за вредите, изразяващи се в разликата между размера на полученото застрахователно обезщетение, определено по чл. 9, ал. 1, вр. чл. 8, ал. 2 от Наредбата на задължителното застраховане на работниците и служителите на риска „трудова злополука“, в резултат на обстоятелството, че работодателят е декларирал пред застрахователя по-нисък от действително дължимия размер на брутното трудово възнаграждение на наследодателя? и 2. Кой съд е родово компетентен да го разгледа? Касаторът счита, че те са включени в предмета на обжалване, а допълнителните основания за допускане на определението до касационен контрол обосновава с твърденията, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, респективно – че въззивният съд го е решил в противоречие с решение № 154/ 01.12.2014 г. по т.д. № 3050/ 2013 г. на ВКС, Първо търговско отделение. По същество се оплаква, че определението е неправилно, като постановено в нарушение на чл. 104, т. 4 ГПК.
От ответника „Хьодлмайер Лоджистик България“ ЕООД не постъпва писмен отговор на частната жалба.
Настоящият състав на Върховния касационен съд я намира с допустим предмет (чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК), подадена от процесуално легитимирана страна (жалбоподател е ищецът), в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и при всички останали предпоставки за нейната редовност и допустимост, а повдигнатите въпроси имат претендираното значение. Съображенията за това са следните:
Въззивният съд е приел, че ищецът К. С. С. е извел легитимация на кредитор на „Хьодълмайер Лоджистик България“ ЕООД със следните твърдения: 1) той е наследникът на С. С. С., починал на 09.02.2018 г. вследствие на трудова злополука от 07.02.2018 г. като „шофьор международни превози“ при ответника; 2) полученото застрахователно обезщетение за сумата 63 000 лв., определено по чл. 9, ал. 1, вр. чл. 8, ал. 2 от НЗЗРСРТЗ, не покрива всички вреди от трудовата злополука и 3) разликата е резултат от обстоятелството, че работодателят е декларирал пред застрахователя по-нисък от действително дължимия размер на брутното трудово възнаграждение на наследодателя. При тези твърдения в исковата молба въззивният съд е квалифицирал съответно по чл. 49 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД частичните осъдителни искове за сумите 150 000 лв. (предявена част от вземане за главница в пълен размер от 303 492 лв.) и 3 708.33 лв. (предявена част от вземане за законни лихви в пълен размер от 7 503 лв.). Заключил е, че делото е гражданско и като е съобразил че лихвоносната главница е над 25 000 лв., е потвърдил определението, с което Софийски районен съд е прекратил образуваното пред него производство и е изпратил делото на Софийски градски съд, приемайки че съгласно чл. 104, т. 4 ГПК той е компетентният да го разгледа. Следователно повдигнатите въпроси са включени в предмета на обжалване, а е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
В т. 3 от ТР № 45/ 19.04.1990 г. по гр.д. № 33/ 1989 г. на ОСГК на Върховния съд на Република България е прието, че имуществената отговорност на предприятието по чл. 200 КТ при смърт или увреждане на здравето на работник изключва отговорността по чл. 49 ЗЗД; че това съдържание се разкрива и чрез систематичното тълкуване на разпоредбата – съгласно чл. 202 КТ, за изплатеното обезщетение на пострадалия или неговите наследници предприятието има право на иск срещу виновните лица съобразно правилата на Раздел втори от Кодекса на труда; че пострадалият от трудова злополука работник, съответно наследниците му, могат да търсят от предприятието обезщетение по чл. 200 КТ, но не и по чл. 49 ЗЗД. Обобщението в тълкувателното решение е, че отговорността на работодателя по чл. 200 КТ за обезщетяване на вредите от трудова злополука или професионално заболяване е нов вид имуществена отговорност, въведена с КТ от 1986 г., а тя изключва гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД.
Така формираното становище, послужило за ръководство на съдилищата (чл. 52 ЗУС (отм.)), практиката на Върховния касационен съд възприема трайно. В решение № 111/ 27.05.2011 г. по гр.д. № 652/ 2009 г. на ВКС, IV-то ГО, по реда на чл. 290 – 293 ГПК е прието, че искът за обезщетение на вреди, настъпили в резултат на трудова злополука, е с правно основание чл. 200 КТ, независимо дали претенцията изхожда от работника или от неговите наследници при настъпила в резултат на длополуката смърт. В решение № 154/ 01.12.2014 г. по т.д. № 3050/ 2013 г. на ВКС, I-во ТО, също по реда на чл. 290 – 293 ГПК е прието, че застраховката „трудова злополука“ не изключва отговорността на работодателя, а обратното – тя го подпомага при обезщетяване на вредите по чл. 200 КТ и няма колизия между застрахователното обезщетение, определено по чл. 9, ал. 1, вр. чл. 8, ал. 2 НЗЗРСРТЗ и дължимото от застрахователя при настъпването на риска.
Следователно въззивният съд е решил повдигнатите въпроси в противоречие с ТР № 45/ 19.04.1990 г. по гр.д. № 33/ 1989 г. на ОСГК на Върховния съд на Република България, а и с двете решения на Върховния касационен съд. Налице е и соченото допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на определението до касационен контрол.
Настоящият състав споделя тълкуването на чл. 200 КТ, извършено от Върховния съд в тълкувателното решение и в двете решения на Върховния касационен съд. Това налага следния отговор на повдигнатите въпроси: Чл. 200 КТ е правната квалификация (правното основание) на иска на наследника на работника, починал от трудова злополука, срещу работодателя за обезщетение за вредите, изразяващи се в разликата между размера на полученото застрахователно обезщетение, определено по чл. 9, ал. 1, вр. чл. 8, ал. 2 от Наредбата на задължителното застраховане на работниците и служителите на риска „трудова злополука“, в резултат на обстоятелството, че работодателят е декларирал пред застрахователя по-нисък от действително дължимия размер на брутното трудово възнаграждение на наследодателя. Спорът по иска по чл. 200 КТ е трудов (чл. 357 КТ), а без значение на неговата цена разглеждането му е в родовата компетентност на районния съд (чл. 104, т. 4, вр. чл. 103 ГПК).
Частната касационна жалба е основателна. Като е приел обратното с обжалваното определение, въззивният съд е нарушил чл. 104, т. 4, вр. чл. 103 КТ. Предявените частични искове с правна квалификация чл. 200 КТ са в родовата компетентност на Софийския районен съд, пред когото делото е било образувано. Настоящият състав на Върхавния касационен съд е длъжен да отмени неправилното въззивно определение.
При тези мотиви, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 28 109/ 28.11.2019 г. по ч.гр.д. № 12 894/ 2019 г. на Софийски градски съд.
ОТМЕНЯ определение № 28 109/ 28.11.2019 г. по ч.гр.д. № 12 894/ 2019 г., с което е потвърдено определение № 178 950/ 29.07.2019 г. за прекратяване на производството по гр.д. № 3603/ 2019 г. на Софийски районен съд.
Делото да се изпрати на Софийски районен съд, който е длъжен да постанови определението по чл. 140 ГПК и да се произнесе по искането за конституиране на ЗАД „Дженерали Застраховане“ АД като помагач на ответника.
Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.