Ключови фрази
Неустойка * обезщетение за неизпълнение * служебно начало

РЕШЕНИЕ № 366

София, 30 декември 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на четиринадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 2874 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 34/17.02.2015 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 614/2014, с което е отменено решение № 117/09.07.2014 на Силистренския окръжен съд по гр.д. № 290/2013, като е отхвърлен предявеният иск за заплащане на сумата 43.800,00 лева – неустойка по чл. 34, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма], поради неправомерно прекъсване на електроснабдяването за периода 01.11.2010 г. до 01.11.2013 г. на основание чл. 92 ЗЗД. Обжалването е допуснато поради значението на процесуалноправния въпрос за задълженията на съда да напътва страните с оглед вида на търсената защита при искове за обезщетение при неизпълнение по чл. 92 ЗЗД, когато констатира наличие на специални клаузи в Общите условия, съгласно които претърпени вреди не следва да се доказват и по материалноправния въпрос за отговорността на електроснабдителното предприятие за вредите от прекъсване на електроснабдяването и значението на уведомлението от потребителя.
По процесуалноправния въпрос Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на делото и обемът на дължимата защита се определят от страните, а съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Съгласно чл. 7, ал. 1 ГПК той съдейства на страните за изясняване на делото от фактическа и правна страна, но дори когато следи служебно за интереса на някоя от страните, не може да дава указания за изменяване на предявения иск.
Съдът може и е длъжен служебно да определи вярната правна квалификация на предявения иск според твърдените факти (основанието на предявения иск) и съдържанието на претендираното или отричано право (петитума на предявения иск).
По материалноправния въпрос Върховният касационен съд намира, че електроснабдителното предприятие отговоря за вредите на потребителя, в т.ч. неимуществените, от прекъсване на електроснабдяването в нарушение на сключения договор.
Съгласно чл. 34, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма] дружеството дължи неустойка в посочения размер за не повече от 90 дни, когато не е успял да възстановил прекъснатото не по негова вина електроподаване повече от 24 часа след получаването на уведомление от потребителя. Предназначението на това правило е да уреди задължението на доставчика да отстранява повредите по мрежата (причинени от трети лица или природни явления) в срок от 24 часа, като смисълът на уведомяването от потребителя е в това, че доставчикът може да не знае за повредата. В този случай потребителят не може да доказва, че доставчикът е узнал за повредата по-рано, няма нужда да доказва вредите си, но съгласно ал. 2 (обявена за неравноправна с Решение № 479/20.05.2010 на Варненския окръжен съд) може да претендира неустойката само в рамките на 90 дни след уведомлението.
Когато не са налице предпоставките за дължимост на неустойката, но доставчикът отговаря за вреди (напр. защото той е прекъснал неправомерно електроподаването, повредата по мрежата е в резултат на лоша поддръжка, изтекъл е 90-дневнтият срок и др.), обезщетението се дължи на основание чл. 82 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира частично основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищците са потребители на електроенергия, като след допуснато уточнение на исковите претенции във въззивното производство, са заявили, че претендират на основание чл. 92 ЗЗД, вр. с чл. 34, ал. 1 от Общите условия сумата от 43.800 лева – обезщетение за оставането им без електрическа енергия по вина на ответното дружество за времето от 01.11.2010 г. до 01.11.2013 г., като спирането е допуснато в нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 5 от Общите условия, съгласно която в случай на съдебно оспорване на основанието за прекъсване от страна на потребителя, ответникът няма право да поиска прекъсване на снабдяването с електрическа енергия по отношение на спора, като до решаване на спора, потребителят следва да заплаща текущите си задължения. Ищците поддържат, че прекъсването е било неправомерно, тъй като с влязло в сила решение № 442/14.11.2007 на Силистренския районен съд по гр. д. 944/2006, постановено в производство по реда на чл. 254 ГПК (отм.) е установено, че първата ищца не дължи сумата 800,38 лева, представляваща неплатена електроенергия за периода месец декември 2003 г. до месец март 2004 г. и е обезсилен издадения по гр. д. № 197/2005 изпълнителен лист, поради което считат, че е отпаднало основанието за прекъсването и електрозахранването е следвало да бъде възстановено. Електроснабдяването е възстановено на 01.11.2013 г. Съдът е приел, че прекъсването на снабдяването не следва да се счита за нерегламентирано по смисъла на чл. 34, ал. 1 от Общите условия, тъй като в случая съгласно действащата редакция към 01.07.2007 г. на разпоредбата на чл. 123а ЗЕ, е предвидена възможността крайният снабдител да преустановява електрозахранването при неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на потребената енергия, поради което е приел, че прекъсването е приложимо наред с предвидените възможности за събиране на паричното вземане. За разлика от неправомерното прекъсване по чл. 32, ал. 2 от Общите условия, регламентираната неустойка за „продължително нерегламентирано прекъсване“ по смисъла на чл. 34, ал. 1 от общите условия, касае неизпълнение на задълженията на ответника по чл. 122 ЗЕ, но дори да се приеме, че е приложима хипотезата на чл. 34, ал. 1, то се изисква отправено от потребителя и получено от електроснабдителното дружество уведомление, че електроснабдяването е прекъснато, а в случая такова е депозирано едва с молба вх. № 2314235/31.10.2013, а на следващия ден - 01.11.2013 г. електрозахранването е възстановено (по делото не са представени доказателства за уведомление по чл. 34, ал. 1 от Общите условия – жалба вх. № 302/10.03.2004 предхожда прекъсването на електрозахранването, а писмо вх. № 220381/29.07.2010 има друго съдържание). При тези данни въззивният съд е отхвърлил предявеният иск, като неоснователен.
Правилно въззивният съд е приел, че ищците са потребители на електроенергия, чието подаване е спряно от ответника преди 01.11.2010 г. Също правилно съдът е приел, че ответникът е спрял електроподаването, тъй като е претендирал сумата 800,38 лева, представляваща неплатена електроенергия за периода от месец декември 2003 до месец март 2004 г., което вземане от отречено с влязло в сила решение № 442/14.11.2007 на Силистренския районен съд по гр. д. 944/2006, постановено в производство по реда на чл. 254 ГПК (отм.), като издаденият по гр. д. № 197/2005 изпълнителен лист срещу първата ищца е обезсилен.
В нарушение на материалния закон въззивният съд е приел, че предявеният иск е за неустойка. В исковата молба ищците са посочили като равна квалификация чл. 92 ЗЗД, но претендират сумата 43.800,00 лева – обезщетение за неимуществените вреди от невъзстновяването на електроподаването през времето от 01.11.2010 г. до 01.11.2013 г., след влизането в сила на решение № 442/14.11.2007 на Силистренския районен съд по гр. д. 944/2006, с което е отречено съществуването на претендираното от ответника вземане и след подаването на писмо вх. № 220381/29.07.2010, с което ищцата иска плащане на разноските по делото и заличаването й от списъка на длъжниците. Ищците искат съдът да определи размера на дължимото им обезщетение по справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД, както и да им бъде присъдена законната лихва от предявяването на иска.
Също в нарушение на закона съдът е приел, че уведомяването на доставчика от потребителя за прекъсването на електроподаването има правно значение извън случаите на повреди по мрежата.
Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявените искове – разгледани от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК.
Поделото е установено, че ищците са потребители на електроенергия, чието подаване е спряно от ответника преди 01.11.2010 г., тъй като е претендирал сумата 800,38 лева, представляваща неплатена електроенергия за периода от месец декември 2003 до месец март 2004 г., което вземане от отречено с влязло в сила решение № 442/14.11.2007 на Силистренския районен съд по гр. д. 944/2006, постановено в производство по реда на чл. 254 ГПК (отм.), като издаденият по гр. д. № 197/2005 изпълнителен лист срещу първата ищца е обезсилен. След влизане в сила на решението, ответникът, който е участвал в производството по делото и решението му е известно, не е възсатновил електроподаването. Той не е сторил това до 01.11.2013 г. и след получаването на писмо вх. № 220381/29.07.2010, с което ищцата иска плащане на разноските по делото и заличаването й от списъка на длъжниците.
Извън предмета на делото е, кога ответникът е прекъснал електроподаването и дали това е било правомерно, или неправомерно. С оглед предмета на делото правно значение има съществуването на задължението за възстановяване на електроподаването към 01.11.2010 г. и изпълнено ли е то до 01.11.2013 г.
Видно от изложеното към 01.11.2010 г. ответникът е дължал да възстанови електроподаването на ищците, но е изпълнил задължението си едва на 01.11.2013 г., поради което следва да бъде осъден да им заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6.000,00 лева, определени при условията на чл. 162 ГПК, тъй като ищците не са представили доказателства за вида и тежестта на причинените им увреждания (телесни и/или психични) и продължителността и интензитета на претърпените болки (физически и/или душевни) и други страдания и неудобства. Ответникът дължи и законната лихва от предявяването на иска 20.11.2013 г.
На ответника по делото [фирма], В. следва да бъдат присъдени разноски по компенсация в размер на 3.437,00 лева.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 34/17.02.2015 на Варненския апелативен съд по гр. д. № 614/2014.
ОСЪЖДА [фирма], В. да заплати на Р. Г. Ц. и С. Ц. Ц. от С. сумата 6.000,00 лева на основание чл. 82 ЗЗД със законната лихва от 20.11.2013 г. на основание чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове в останалата част до предявения размер 43.800,00 лева със законната плихва.
ОСЪЖДА Р. Г. Ц. и С. Ц. Ц. от С. да заплатят на [фирма], В. сумата 3.437,00 лева разноски по делото.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.