6 Р Е Ш Е Н И Е № 260 София, 08 февруари 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретар: Мира Недева и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 981/2018 година Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Софийска градска прокуратура и по жалба на повереника на частния обвинител и граждански ищец А. С. З. срещу нова въззивна присъда № 107/27.04.2018 г., постановена по ВНОХД № 1491/2018 г. от Софийски градски съд. В касационния протест са ангажирани касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. В допълнителните съображения към него се поддържа, че постановената нова присъда не кореспондира на събраните по делото доказателства, а оценката на фактите, установени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, не е предхождана от обективно, пълно и всестранно изследване на обстоятелствата по делото. Бланкетно се оспорват изводите на съда, свързани с причинно - следствената връзка между изпълнителното деяние и вредоносния резултат. Прави се искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец А. З. се твърди, че присъдата е постановена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в това, че касаторът не е получил препис от допълнението към въззивната жалба на подсъдимия. В допълнителните съображения се поддържа, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна, необоснована и постановена при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че неоснователно съдът е отхвърлил показанията на пострадалия З. и неговата съпруга Д. З.. В тази връзка се счита, че за проверката на показанията им е било необходимо да се назначи комплексна съдебно медико-автотехническа експертиза. Излагат се съждения за това, че поведението на подсъдимия М. демонстрира явно неуважение към обществото, грубо нарушаване на обществения ред и деянието е извършено по хулигански подбуди. Поддържа се още, че съдът не е дал отговор на въпроса какви други наранявания са причинени на пострадалия. Отправеното искане е за отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане. По делото е постъпило писмено възражение от защитата на подсъдимия С. М., с което се поддържа, че присъдата е законосъобразна и не са налице претендираните от обжалващите страни процесуални нарушения. В съдебното заседание частният обвинител и граждански ищец З. не се явява, редовно призован. Жалбата се поддържа от повереник. Прокурорът от Върховната касационна присъда поддържа протеста по съображенията, изложени в него, като изразява становище за основателност на доводите, поддържани с касационната жалба на З.. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Софийският районен съд с присъда от 15.11.2017 г., постановена по НОХД №12071/2015 г., е признал подсъдимия С. М. за виновен в това, че на 17.06.2013 г. в [населено място], чрез удари с юмруци в лицето на А. З., му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травма на носа, реализирала постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, поради което и на основание чл. 129, ал.2 във вр. с ал.1 и чл. 54 от НК го осъдил на осем месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал.1 от НК е отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от три години. Ангажирана е гражданската отговорност на подсъдимия М., който е осъден да заплати на гражданския ищец З. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 5000 лева. С атакувания сега съдебен акт присъдата е отменена изцяло и вместо това подсъдимият М. е признат за невинен и оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 129 от НК. Гражданският иск за неимуществени вреди, предявен от З., е отхвърлен. Протестът и жалбата са неоснователни. Заявеното в протеста, че подсъдимият е извършил „вмененото му длъжностно присвояване” очевидно е техническа грешка, а твърденията за неправилност на въззивния съдебен акт се изчерпва с обобщението, че е постановен при накърняване на изискването по чл. 14, ал.1 от НПК. Аргументите, изложени в допълнението към протеста, също не се отличават с особена конкретност. Част от възраженията, така както са формулирани, сочат на „необоснованост” на въззивния съдебен акт, което само по себе си не е сред касационните основания. Проверката, която настоящата инстанция има възможност да извърши, е свързана със спазването на процесуалните изисквания, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение на предходната инстанция при установяване на обстоятелствата, относими към предмета на доказване. Доколкото протестът и жалбата на частния обвинител и граждански ищец са еднопосочни в искането си за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото на градския съд, тяхното отделно разглеждане не се налага. Въззивният съдебен акт отговаря на изискванията по чл. 339, ал. 3 във вр. с чл. 305 от НПК. От прегледа на материалите по делото личи пълен и всеобхватен анализ на доказателствената съвкупност. Показанията на пострадалия З. и неговата съпруга свидетелката З. са обсъдени задълбочено. В мотивите на съдебния акт са посочени причините, поради които съдът не е кредитирал същите само в частта относно твърденията им, че след активиране на въздушната възглавница на МПС главата на З. не е имал досег с нея. Въззивният съд е съпоставил така съобщената информация със заключението по тройната съдебномедицинска експертиза и разясненията на вещите лица, дадени при разпита им в съдебно заседание. В заключението си експертите са изяснили защо считат, че травмата в областта на носа на З. е типична травма при действие на въздушна възглавница, като са коментирали конкретните обективни находки, оценени от медицинска гледна точка. Съобразявайки експертното мнение, срещу което в жалбата и протеста не се съдържат конкретни възражения, въззивният съд правилно не се доверил на твърденията на свидетелите, че лицето на пострадалия не е имало съприкосновение с въздушната възглавница. При положение, че отговорите на експертите се отличават с яснота, конкретност и пълнота, въззивният съд не е имал основания по собствена инициатива да разшири експертизата. Въззивният съд е извършил детайлен анализ на цялата доказателствена съвкупност и въз основа на това е приел, че е невъзможно да бъде установен с категоричност механизмът на причиняване на телесното увреждане. В тази връзка е коментирано заключението на съдебномедицинската експертиза, в която като възможни варианти на счупване на носната преграда на пострадалия с разместване на костите са посочени : съприкосновение с въздушната възглавница, което експертите са намерили за по вероятно, или заради наслагването на триенето в тази възглавница с удари от човешки юмрук. С оглед доказателствения материал, който е бил обект на комплексна оценка, в това число и съдебно медицинската експертиза, в която обосновано са посочени възможните варианти за механизма на причиняване на причиненото увреждане, въззивният съд е достигнал до различни правни изводи в сравнение с тези на първата инстанция. Това обаче не обуславя допуснато нарушение на чл. 14, ал.1 от НПК, след като съдът е обсъдил обстойно всички доказателства, без да е допуснал превратно тълкуване на някои от тях. Правило е прието, че не може от обективна страна с категоричност да бъде установено, че телесното увреждане е причинено единствено и само по описания в обвинителния акт начин - удари с юмрук. След като са възможни и други механизми за това, които не са инкриминирани в обвинителния акт, вярно е заключението на въззивния съд, че обвинението срещу М. не е доказано по несъмнен начин. Несподелими са възраженията на частния обвинител и граждански ищец, за процесуално нарушение, изразило се в невръчване на препис от допълнението на въззивната жалба, подадена от името на подсъдимия. Регламентът, посочен в закона, изрично предвижда възможността до даване ход на делото в съдебно заседание страните да правят допълнителни писмени изложения за допълване на доводите, посочени в жалбата и протеста – виж, чл. 320, ал. 4 от НПК. В съдебното заседание, проведено на 27.04.2018 г., частният обвинител и граждански ищец З. не се явил, редовно призован. Допълнителното писмено изложение към жалбата на подсъдимия е било докладвано от съда в съдебното заседание, в което е участвал повереникът на частния обвинител. Той не е направил искане да се запознае с докладваното писмено изложение, съответно да изтъкне своите възражения срещу него, поради което и не може да се твърди ограничаване на процесуални права. Останалите възражения в жалбата (свързани с поведението на подсъдимия, квалифицирани от касатора като извършени по „хулигански подбуди” и за наличие на други телесни увреждания, причинени на пострадалия), следва да се преценят като процесуално недопустими, тъй като се отнасят до установяване на факти и обстоятелства извън предмета на доказване, чиято рамка е определена с обвинителния акт. Обобщено, въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебния акт, поради което не е налице касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК. Претенцията за наличие на основанието по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК, поддържана в жалбата и протеста, е без собствена аргументация и е поставена в зависимост от установяване на второто от касационните основания, поради което и настоящата инстанция не дължи отговор. Правилно е отхвърлен гражданския иск. В разглеждания случай елементите от състава на престъплението и на деликта съвпадат и след като деянието е несъставомерно от обективна страна, то няма правна основа за уважаване на предявения на основание чл. 45 от ЗЗД граждански иск. Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 107/27.04.2018 г., постановена по ВНОХД № 1491/ 2018 г. от Софийски градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.