Р Е Ш Е Н И Е № 147 София, 16.07. 2013 г. Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в открито заседание на единадесети април през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорода, като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева гр.дело № 1372/2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК и е образувано по касационни жалби, подадени от П. Г. Г. и [фирма] - П. против въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1125 от 02.07.2012 г. по гр.д.№ 875/ 2012 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1224/16.11.2012 г. по касационно гр.д. № 1243/2012 г. на ВКС, четвърто гражданско отделение, преобразувано в гр.д. № 1372/2012 г. по описа на ВКС, четвърто гражданско отделение по материалноправния въпрос, поставен от П. Г. дължи ли се законна лихва върху неустоечно задължение за минало време, който се разрешава противоречиво в практиката и по въпроса на [фирма] - П. за значението на забавата на длъжника по един двустранен договор по отношение на забавата на другата страна. Съставът на Върховния касационен съд намира следното: Във въззивното решение е прието, че ответникът по делото е изпаднал в забава при изпълнение на поетото договорно задължение да прехвърли собствеността върху апартамент и гараж в периода от 30.04.2009 г. - 10.03.2011 г., съответно 22.03.2011 г. за гаража. Осъден е да заплати на съконтрахента неустойка по чл. 92 ЗЗД, но е отхвърлено искането за лихва върху присъдените неустоечни задължения, считано от датата на подаване на исковата молба. Въззивният съд приел за неоснователна претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД по съображения, че щом договорената неустойка е за забавено изпълнение, не може да се търси върху нея и второ обезщетение за забавено плащане. Това разрешение противоречи на възприетото в приложените към касационната жалба Решение № 168/2012 г. по т.д. № 506/2010 г. на ІІ ТО и Решение от 28.01.2003 г. на САС по гр.д. № 2003/2002 г., а и на дадения по реда на чл. 290 ГПК отговор в Решение № 230 от 13.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 1088/2009 г., II т. о., ТК и Решение № 73 от 29.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 683/2010 г., I т. о., ТК, че задължението за неустойка се поражда от факта на неизпълнение на договорното задължение, чието изпълнение тя обезпечава и обезщетява, а задължението за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се поражда от неизпълнението на вече породено и неизпълнено задължение за неустойка. При забава да се изпълнени паричен дълг, макар и под формата на неустойка, длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Даденото по реда на чл. 290 ГПК тълкуване е задължително за по-долните съдебни инстанции и напълно се споделя и от настоящия съдебен състав на Върховния касационен съд. Неизпълнението на задължение за плащане на дължима неустойка, след като този дълг е станал ликвиден и изискуем, поставя в забава длъжника и за тази забава той дължи обезщетение по правилата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата по чл. 92 ЗЗД. По втория въпрос е отговорено с решение на ВКС, ІІІ г.о. № 428/ 18.01.2012 г. по гр.д.№ 1097/ 2010 г., че ако кредиторът изпадне в забава, длъжникът се освобождава от последиците на своята забава, но продължава да бъде в неизпълнение. Настоящият състав споделя това тълкуване, като намира за нужно да уточни, че от значение е още какви са причините, поради които длъжникът и съответно кредиторът са допуснали забава и как тя се е отразила върху изпълнението – дали му е попречила или го е отложила. Това е така, защото съгласно чл. 83, ал. 1 ЗЗД длъжникът може да се освободи изцяло или отчасти от отговорност за обезщетение, когато неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен. Това общо правило е относимо и в случаите на договорена неустойка – тя може да бъде намалена извън хипотезите на чл. 92, ал. 2 ЗЗД поради основанията по чл. 83, ал. 1 ЗЗД. По касационните оплаквания: Съдът установил, че между страните е сключен на 25.06.2007 г. договор за строителство и предварителен договор за продажба на недвижим имот. [фирма] е поело задължени да изгради обектите по договора в срокове, вид и със степен на завършеност съгласно клаузите на договора. Строителят е задължен в срок до 31.12.2008 г. да приведе строежа във вид, годен за приемане и за снабдяване с разрешение за ползване на обектите. Уговорен е срок за прехвърляне – 15 дни преди подписване на акт обр. 15 и краен срок за изпълнение на задълженията 30.04.2009 г. Констативният акт за установяване на годността за приемане на строежа е съставен на 08.06.2010 г., на 28.07. 2010 г. е издадено удостоверение за въвеждане на сградата в експлоатация. Продажбата на апартамента, определен в предварителния договор е изповядана на 10.03.2011 г., а на гаража – на 22.03.2011 г. Купувачът е бил задължен да плати 43 219,20 евро за апартамента, и 8 200 евро за гаража. От общата сума – 51 419,20 евро, 5 113 евро били платени като капаро в деня на подписване на договора. Уговорено е останалата част от сумата да се плати на пет вноски – първите две от по 7 000 евро, платими съответно до 30.10.2007 и до 31.01.2008 г. Третата вноска от 8 000 евро е трябвало да се плати до 31.07.2008 г., а четвъртата от 10 000 евро – до 31.10.2008 г. Остатъкът от 14 306,20 евро е трябвало да се плати при подписване на акт обр. 15, след което имотите следвало да бъдат прехвърлени по нотариален ред. Съдът приел, че П. Г. е допуснала забава от пет дни при плащане на втората вноска, осемдесет и четири дни при четвъртата и петдесет и седем дни при петата вноска. Дължимата обща сума е изплатена изцяло на 08.06.2010 г. Страните са договорили също, че при забавено изпълнение на някое от поетите с договора задължения, виновната страна дължи на изправната неустойка за забава в размер на 0,05 % върху дължимата сума по договора за всеки просрочен ден. Съдът е направил извод, че [фирма] е следвало окончателно да изпълни всичките задължения по договора – и изработката, и сключването на окончателният договор за покупко-продажба до 30.04.2009 г. Прието е, че дружеството е в забава по изпълнение на задължението да сключи окончателен договор за прехвърляне собствеността върху апартамента и гаража за периода от 30.04.2009 г. /крайният договорен срок да изпълни/ и продажбите, оформени по нотариален ред, съответно на 10.03.2011 г. за апартамента и 22.03.2011 г. за гаража. Прието е още, че уговорената по договора неустойка е за всяко отделно задължение на договарящите се. Забавеното плащане на част от вноските на П. Г. е прието от съконтрахента, а и тя е изпълнила задълженията си преди крайния срок от 30.04.2009 г. Прието е, че няма вина за забавата на търговското дружество да прехвърли имотите. Съдът заключил, че акционерното дружество следва да отговаря по чл. 92 ЗЗД за допуснатата забава в посочените по-горе срокове на задължението да прехвърли построените обекти. Размерът на неустойката, изчислена с помощта на съдебна експертиза е определена на 28 187,42 лв. за апартамента и на 5 435,60 лв. за гаража. Искът е уважен в размерите, в който е предявен – съответно 27 472 лв. за апартамента и 5 308 лв. за гаража. Отхвърлена е претенцията за лихва върху присъдените суми по чл. 92 ЗЗД, считано от датата на подаване на исковата молба. Решението валидно, допустимо и частично неправилно. По касационната жалба на [фирма] – П.. Тя е неоснователно. Обосновано и в съответствие са материалния закон е прието от въззивната инстанция, че договорът, сключен на 25.06.2007 г. съдържа елементи на договор за изработка по чл. 258 ЗЗД и на предварителен договор за покупко-продажба. Сделката е насочена към постигане на една цел – построяване на обектите и тяхното транслиране в патримониума на П. Г., клаузите по двата вида договора не могат да съществуват самостоятелно един от друг, трябва да се разглеждат в тяхната взаимозависимост и връзка; изпълнението за обещанието за продажба на недвижим имот не може да бъде изпълнено преди построяване на обектите. Целта е поръчващият да стане собственик на изработеното след заплащане на съответната цена, а в нея се включва, както стойността на построените обекти, които се прехвърлят, така и възнаграждението по изработката. Това изисква забавата в изпълнението на П. Г. да се разгледа спрямо забавата на строителя и обещател по предварителния договор и как тя се е отразила върху сроковете за приключване на стоежа и след това, на тези за подписване на окончателните договори за покупко-продажба. С уговорените вноски по договора се финансира и строителството на обектите, обещани за продажба. Ето защо, забавата в плащането от възложителя-купувач, има отношение и към срока, в който приключва строежа, а от там евентуално и към срока за продажбата. Забавата на П. Г. при плащане на втората вноска е незначителна (5 дни), но при четвъртата вноска е от близо три месеца (84 дни). Доколкото, обаче анекса, сключен към основния договор между насрещните страни е от 22.10.2008 г., следва да се приеме, че съконтрахентите са приели забавата в изпълнение на договорните си задължения, след като са удължили крайния срок за окончателното завършване, предаване и приемане на строителството и получаване на разрешение за ползване на строежа – до 30.04.2009 г. Като е достигнал до същото заключение, въззивният съд се е произнесъл обосновано и в съответствие с материалния закон. Правилно, също така, съдът е прел, че последната вноска, която Г. е трябвало да направи, е свързана с подписване на акт обр. 15. Следователно, от нейна страна не е налице забава при плащане на последната вноска по договора – тя е извършена при съставяне на констативния акт за установяване на годността за приемане на строежа – на 08.06.2010 г., като удостоверението за въвеждане на сградата в експлоатация е издадено на 28.07.2010 г. Вярно е, че по договор крайната дата за съставяне на акт обр. 15 е до 30.04.2009 г., но след като това е станало по-късно, налице е забава при строителя, която не може да се вмени във вина и на насрещната страна – тя не е длъжна да плати на 30.04.2009 г., след като не е настъпило условието, свързано с изпълнение на нейното задължение по петата вноска. Следователно, забавата на обещателя да прехвърли имотите не се дължи и на обстоятелства, за които насрещната срана отговаря. Крайният извод на въззивния съд е правилен и решението в частта по чл. 92 ЗЗД следва да бъде оставено в сила. По жалбата на П. Г. Г.: Тя е основателна. Във въззивното производство тя е поискала присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главниците по чл. 92 ЗЗД, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. Прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след завеждане на исковата молба съгласно чл. 214, ал. 2 ГПК не е изменение на иска и е допустимо да се заяви за първи път във въззивната инстанция Както стана ясно от отговора по чл. 290 ГПК, съображенията на въззивната инстанция, с които е отхвърлила иска, противоречат на материалния закон. В тази част въззивното решение следва да се касира и претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД на П. Г. следва да се уважи за времето, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главниците по чл. 92 ЗЗД. [фирма] - П. следва да заплати на П. Г. Г. сторените от нея съдебноделоводни разноски за инстанцията – платени държавни такси и платено адвокатско възнаграждение, което се удостоверява от договор за правна защита и съдействие, общо в размер на 570 лв. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1125 от 02.07.2012 г. по гр.д.№ 875/ 2012 г. в частта, с която на П. Г. Г. е отказано да се присъдят лихви за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главниците и вместо това ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА [фирма] - П. да заплати на П. Г. Г. обезщетение за забава, на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законния лихвен процент върху присъдените по чл. 92 ЗЗД неустойки от 27 472 лв. и 5 308 лв., считано от датата на подаване на исковата молба – 13.05.2011 г. до окончателното изплащане на главниците. ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1125 от 02.07.2012 г. по гр.д.№ 875/ 2012 г. в останалата част. ОСЪЖДА [фирма] - П. да заплати на П. Г. Г. сторените от нея съдебноделоводни разноски за производството пред Върховен касационен съд в размер на 570 /петстотин и седемдесет/ лв. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: