5 Р Е Ш Е Н И Е № 290 София, 13 септември 2010 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд, наказателна колегия - първо отделение, в съдебното заседание на седемнадесети май две хиляди и десета година и в състав: Председател: Иван Недев Членове: Ружена Керанова Даниела Атанасова при секретар Аврора Караджова и с участието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Иван Недев наказателно дело № 230/2010 год. Производството е касационно по жалба от подсъдимия П. Й. Т. против въззивно решение № 32 от 4.ІІІ.2010г. по внохд 547/2009г. на АС-Пловдив с доводи за всички касационни основания по чл.348,ал.1 НПК по съображения, че не е допуснал нарушения на правилата за движение, които да стоят в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат; че съдът е тълкувал превратно доказателствата и установените с тях правно значими факти – че е действал в съответствие с чл.20,ал.2 ЗДП и е спрял, за да се избегне опасността за движението, която е резултат на грубото нарушение на правилата за движение от страна на пострадалия Б. – движил се с превишена скорост (147 км/ч), значително над разрешената; че липсва вина. Искането е да се отмени въззивното решение и подсъдимия да бъде оправдан или след отмяната делото да се върне за ново разглеждане. Частните обвинители и граждански ищци са на становище, че жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да остане в сила. Прокурорът поддържа същото и отбелязва нарушение, което е неотстранимо поради липса на съответен протест. След преценка доводите на жалбоподателя и становището на обвинението, както и след проверка на въззивното решение в пределите по чл.347 НПК, ВКС, І-во н.о. в настоящия състав намира същото правилно и законосъобразно, поради което и следва да остане в сила. Подсъдимият П. Й. Т. е признат за виновен и осъден по чл.343,ал.4 във вр. с ал.3, предл.ІV-то, б. „б”, ал.1, б. „б”, предл.ІІ-ро и б. „в”, чл.342, ал.1 и чл.54 НК, чл.5, ал.1, т.1 и чл.50, ал.1 от ЗДП на 3(три) години лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл.66 НК 5(пет) години, а на основание чл.343г НК – на 2(две) години и 6(шест) месеца лишаване от право да управлява МПС за това, че на 19.VІІ.2008г. към 20:30ч. по път ІІ-84, посока с.Варвара – гр.Септември, област П. (в района на кръстовището с път І-8) при управление на МПС – л.а. „Деу-Есперо” с ДК№ С 9230 ВА в нарушение на правилата за движение – чл.5,ал.1,т.1 и чл.50,ал.1 ЗДП по непредпазливост причинил смъртта на В.С.Б. и средна телесна повреда на И.И.Д.; осъден е да заплати на И.И. Д. 45000лв., обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законните последици в резултат на смъртта на В.Ст.Б. и 30000лв., обезщетение за неимуществени вреди от причинената й средна телесна повреда, ведно със законните последици. Жалбата е неоснователна. При разглеждане на делото и постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Решението е взето по вътрешно убеждение, основано на закона и обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. Между впрочем, по фактите, които съдът е приел за установени по несъмнен начин, страните не спорят – подсъдимият се е движил правомерно по пътя без предимство, след което е предприел преминаване през кръстовището с пътя с предимство, по който с много висока и неразрешена скорост (със 147 км/час при разрешена 40 км/час) приближавал пострадалия Б.. Така в резултат на нарушенията на двамата водачи на МПС – по чл.50,ал.1 ЗДП от страна на подсъдимия и по чл. 21,ал.1 ЗДП във вр. с чл.47, ал.3 и пътен знак В 26 от ППЗДП, означаващ скорост 40, от страна на пострадалия, настъпило ПТП със съставомерни последици – причиняване на смърт на Б. и средна телесна повреда на Д. При тези обстоятелства изводите на съда, че подсъдимият следва да носи наказателна отговорност за извършеното съответстват на закона и практиката по приложението му. Правилно въззивният съд е посочил, че задължението на водача на МПС по пътя без предимство е да осигури това не само на преминаващите през кръстовището, но и на приближаващите го. Така в съответствие със закона е отговорено на довода на защитата, че подсъдимият действал съобразно чл.20,ал.2, изр. ІІ-ро ЗДП. С деянието си той е нарушил правилото по чл.101, ал.1,т.6 ППЗДП – забраната да се спира на кръстовище и на по-малко от 5м. от него, поради което и деянието му не е невиновно. Допуснатото грубо нарушение на правилата за движение от страна на Б. правилно е отчетено като значително смекчаващо обстоятелство, но, както е посочено по – горе, това не изключва причинно-следствената връзка между извършеното от подсъдимия и настъпилия резултат. Наложеното наказание не е явно несправедливо, защото липсва очевидно несъответствие между него и извършеното от Т. конкретно престъпление. По тези съображения и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК ВКС, І-во н.о. Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 32 от 4.ІІІ.2010г. по внохд 547/2009г. на АС-Пловдив. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: