Р Е Ш Е Н И Е № 393 София, 14.10.2010г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седeмнадесети септември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Жанина Начева при секретар Кр.Павлова .......................................и в присъствието на прокурора Кр.Колова .................................... изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 340 /2010 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 349,ал.1 от НПК по жалбата на гражданската ищца и частен обвинител Ц. И. Й. против решение № 92/10 г. по внохд № 89/2010 г. на Софийския апелативен съд в частта му, с която е намалено наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода. Сочи се в жалбата , че определената от въззивния съд санкция е явно несправедлива. Според касатора съдът не е оценил прекалената хуманност и снизходителност на първоинстанционната присъда и допълнително е смекчил наказанието без да държи сметка за поведението на подсъдимия след деянието и наличието на два квалифициращи престъплението признака. С тези аргументи се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Защитникът оспорва основателността на жалбата , като се позовава на младостта на подсъдимия. В съдебното заседание на касационната инстанция повереникът поддържа жалбата, като акцентира върху уязвеното чувство за справедливост на жалбоподателката като майка на пострадалия. Прокурорът пледира в подкрепа на жалбата. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Пернишкият окръжен съд с присъда № 20 от 18.11.2009 г. по нохд № 341 / 2009 г.признал подсъдимия В. Г. В. за виновен в това , че на 08.03.2009 г. в гр.Перник умишлено умъртвил А. Е. Й. на 15 години по особено мъчителен начин за жертвата и с особена жестокост, поради което и на основание чл. 116, ал.1, т.6, пр.2 и 3 вр. с чл. 115 и чл. 54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от осемнадесет години при първоначален строг режим в Софийския централен затвор с приспадане на времето на търпяната от подсъдимия мярка за неотклонение задържане под стража. Съдът присъдил в полза на гражданските ищци Ц. И. Й. и Е. В. Й. обезщетения от 120 000 лева за понесените от тях неимуществени вреди от престъплението, ведно със законните лихви, такси и разноски. Софийският апелативен съд, седми въззивен състав , с решение № 92/10 от 18.03.2010 г. по внохд № 89/2010 г. изменил частично първоинстанционната присъда , като намалил срока на наказанието лишаване от свобода , наложено на подсъдимия, от осемнадесет на шестнадесет години и постановил изтърпяването му да стане в затвор от закрит тип. Коригирана била и гражданскоосъдителната част на присъдата относно обезщетението в полза на Е. В. Й., което съдът намалил от 120 000 лв. на 100 000 лева. Жалбата на частния обвинител и гражданска ищца срещу така постановения въззивен акт е неоснователна. Редукцията на обема наказателна принуда само с две години не се е отразила на адекватността му на обществената опасност на деянието и дееца. Въззивната инстанция е имала основание да приеме за разлика от първостепенния съд, че самопризнанията и разкаянието на подсъдимия не са формални. Те са манифестирани непосредствено след деянието , когато пострадалият А. все още се издирвал от полицията и подсъдимият не е имал статута на обвиняем. Повереникът на жалбоподателката некоректно се позовава на показанията на поемните лица, твърдейки , че пред тях В. отрекъл убийството. Напротив, свидетелите са единодушни ,че тялото на жертвата е открито на посоченото от него място . Подсъдимият признал , че е умъртвил пострадалия, макар обясненията му да били „мъгляви”. Още на следващия ден обаче той най-подробно описал пред разследващия орган механизма на престъплението и продължил да оказва пълно съдействие на досъдебното производство. Оценката на въззивната инстанция за степента на обществена опасност на подсъдимия отразява и пренебрегнатите от предходния състав изводи от съдебната психолого-психиатрична експертиза, според които при В. В. не се установяват агресивност и жестокост , залегнали в личностовата му структура, а проявените такива по време на деянието са ситуативно обусловени . Не може да бъде споделено оплакването на повереника на жалбоподателката за пренебрегване на отгегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства до степен на явна несправедливост на наказанието. Напротив, те са намерили място /на л.6/ в обжалваното решение и представляват част от комплексната оценка на всички фактори, обуславящи законосъобразна индивидуализация на наказанието. Подчертаната от повереника и прокурора млада възраст на жертвата и двата квалифициращи признака на престъплението са обсъдени наред със също така младата възраст на подсъдимия и липсата на предходни осъждания. Обобщено, намаляването на срока, през който подсъдимият В. ще бъде лишен от свобода, до шестнадесет години не е в конфликт със установената обществена опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и не осуетява постигането на целите по чл. 36 от НК. Не е налице явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348 , ал.5,т.1 от НПК, поради което настоящият състав не намира основание за удовлетворяване на касационната жалба. Водим от горното и на основание чл. 354,ал.1 , т.1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ В СИЛА решение № 92/10 г. по внохд № 89/2010 г. на Софийския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.