4 Р Е Ш Е Н И Е № 110 гр. София, 04 юли 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети май, две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Шекерджиев ЧЛЕНОВЕ: Красимира Медарова Невена Грозева при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Тома Комов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №460 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на подсъдимия М. Д. И. срещу присъда №58 от 14.12.2016 г., постановена по ВНОХД №1253/2016 г., по описа на Окръжен съд- гр.Стара Загора. С въззивната присъда е изцяло отменена присъда №12, постановена на 15.09.2016 г. по НОХД №167/2016 г. по описа на Районен съд- гр.Раднево и подсъдимият И. е признат за виновен в това, че на 01.02.2016 г. в [населено място], в магазин за хранителни стоки „Г.“, при условията на опасен рецидив и в съучастие с Т. И. Г., отнел чужди движими вещи на обща стойност 26, 63 лева от владението на М. Н. Ж., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като на основание чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1 НК, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ НК и чл.54 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим в затворническо общежитие от „закрит“ тип. С въззивната присъда подсъдимият е осъден да заплати и сумата 67, 62 лева- разноски по водене на делото. В касационната жалба се сочи касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 НПК, като се поддържа, че неправилно въззивният съд е постановил осъдителна присъда, като е направил погрешен анализ на доказателствата. Оспорват се изводите на съда, че е следвало да бъдат кредитирани само показанията на свидетелите П. и М., съответно не е дадена вяра на показанията на свидетелите Ж. и А.. Като съществено нарушение на процесуални правила се сочи това, че изобщо не са обсъдени показанията на свидетелката Г., която е категорична, че подсъдимият не е имал представа, че намиращите се в него вещи не са заплатени и поведението му е съответствало на това, тъй като той е стоял пред магазина и е чакал свидетелката. На тези основания се предлага постановената въззивна присъда да бъде отменена, а подсъдимият изцяло оправдан. В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба и възпроизвежда отразените в нея оплаквания. Моли тя да бъде уважена. Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде преценена като неоснователна. Поддържа, че от показанията на свидетелите М. и П. се установява, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението, в извършването на което е обвинен. Моли атакуваната въззивна присъда да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е частично основателна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационният съд прецени, че въззивният съд е направил пълен и верен анализ на доказателствените материали. Правилно е ценил показанията на свидетелите Т., Ж., М. и П., които установяват механизма на извършване на престъплението. Тези доказателствени източници са непротиворечиви и установяват по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият е съзнавал, че в него се намират хранителните стоки- предмет на престъплението, че същите не са заплатени и въпреки това ги е изнесъл от магазина, като по този начин е осуетил и възможността те да бъдат заплатени. Правилно не са били кредитирани показанията на свидетелката Г. и обясненията на подсъдимия в тяхната пълнота, като обосновано въззивният съд е преценил, че престъплението е осъществено и от субективна страна, като И. е съзнавал, че осъществява кражба при условията на съучастие като съизвършител. Вярно съдът е приел, че подсъдимият е разбирал, че след като хранителните стоки са получени от топлата витрина на магазина и са били маркирани те няма как да бъдат заплатени без да бъдат представени на служителя, работещ на касата. Ето защо обясненията му, че той не е знаел, че същите ще останат незаплатени противоречат на останалите доказателствени източници и на житейския опит и практика, която той без съмнение е притежавал. Предвид изложеното съдът прие, че в хода на воденото производство не са допуснати нарушения на процесуални правила, свързани с анализа на доказателствата по делото и няма основание постановения въззивен съдебен акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание: Настоящият съдебен състав, след като се запозна с отразените в жалбата оплаквания и направеното искане за пълно оправдаване на подсъдимия И., прецени че независимо липсата на оплакване, свързано с размера на отмереното наказание съдът следва да провери атакувания въззивен акт и по отношение на касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК. Вярно е, че при касационното производство липсва класическо служебно начало (което съществува при първоинстанционния и въззивния процес), но искането за пълно оправдаване, аргументирано с несъставомерност на извършеното (в случая липса на субективна страна) включва в себе си и искане за евентуално облекчаване на положението на подсъдимия чрез редуциране на наказанието му. Ето защо, въпреки липсата на конкретни аргументи, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 НПК, съдът намира за допустимо и необходимо да обсъди размера на наложеното на И. наказание. Наказанието на подсъдимия е отмерено, като решаващият съд е ценил като смекчаващи отговорността обстоятелства ниската стойност на отнетите вещи, това, че причинените с престъплението вреди са възстановени, затрудненото материално състояние на подсъдимия, изразеното критично отношение и сравнително ниската степен на обществена опасност на осъщественото престъпление, сравнена с други със сходна правна квалификация. Като отегчаващо отговорността обстоятелство е отчетено предходното осъждане на подсъдимия. При тези смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства въззивният съд е определил наказанието при приложението на чл.54 НК- към минималният размер, предвиден в разпоредбата на чл.196, ал.1, т.1 НК. Настоящият съдебен състав прецени, че наказанието на подсъдимия И. е следвало да бъде определено при преценка на още едно смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно мотива за извършване на престъплението. Информация за него се съдържа единствено в показанията на свидетелката Г., която е категорична, че е участвала в извършването му, тъй като е била болна и гладна. В тази й част показанията й не се опровергават от други доказателствени източници и следва да бъдат ценени. Касационният съд прецени, че значението на предходното осъждане на подсъдимия И. (отчетено като единствено отегчаващо отговорността обстоятелство) е надценено. Видно от приложените по делото доказателства се установява, че настоящото престъпление е осъществено в срока по чл.30 НК, но близо осем години след фактическото преустановяване на ефективното изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. Този дълъг период от време, през което подсъдимият не е извършвал престъпления, не кореспондира с извода на въззивния съд, че И. е личност със завишена степен на обществена опасност и че целите на специалната превенция не са били постигнати след изтърпяване на предходното му наказание. Така направените изводи на решаващия съд не кореспондират с тежестта на извършеното престъпление, стойността на предмета му и мотивите за извършването му. Посоченото по- горе, заедно с обстоятелството, че по отношение на подсъдимия не могат да намерят приложение привилигерованите състави по чл.194, ал.3 НК и по чл.197 НК дава основание на касационната инстанция да прецени, че наказанието на подсъдимия следва да бъде определено по реда на чл.55, ал.1, т.1 НК, тъй като по делото са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, а естеството на конкретното престъпление разкрива неговата незначителна обществена опасност, което води до извод и за несъразмерна тежест на предвиденото в чл.196, ал.1, т.1 НК минимално наказание. Ето защо съдът прецени, че справедливото наказание, което подсъдимия И. следва да изтърпи е в размер на минимално предвиденото в разпоредбата на чл.39, ал.1 НК, а именно три месеца „лишаване от свобода“. Това наказание е съответно на извършеното престъпление и според този съд ще е достатъчно да бъдат постигнати целите и на специалната и генералната превенция. На тези основания касационния съд прецени, че въззивната присъда следва да бъде изменена, като отмереното на подсъдимия И. наказание бъде намалено от две години и шест месеца на три месеца „лишаване от свобода“. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ присъда №58 от 14.12.2016 г., постановено по ВНОХД №1253/2016 г., по описа на Окръжен съд- гр.Стара Загора КАТО НАМАЛЯВА наложеното на подсъдимия М. Д. И. наказание от две години и шест месеца на три месеца „лишаване от свобода“. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.