Р Е Ш Е Н И Е № 50130 гр. София, 20.10.2022г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1459 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.47 и сл. ЗМТА. Образувано е по искове от Т. К. С. и Р. Р. С., конституирани по реда на чл.227 ГПК в качеството на наследници на починалия в хода на делото ищец Р. М. С., действащ лично и като наследник на З. С. Ц., чрез адв.Н.И. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД за прогласяване нищожност, евентуално за отмяна на арбитражно решение №5510/24.08.2015г. по арб.дело №5510/2015г. на арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ. Ищците твърдят, че решението, с което Р. С. е осъден солидарно с майка му З. Ц. и съпругата му Т. С. да плати на „Профи Кредит България“ ЕООД описаните суми, е постановено от некомпетентен орган и несъществуващ арбитражен съд. Считат, че спорът е потребителски и е неарбитрируем. Излагат доводи за нарушаване правото на защита, за допуснати съществени процесуални нарушения, вкл. неуведомяване за предявения иск и постановеното арбитражно решение. Поддържат, че Р. С., лично и като наследник на З. Ц., е узнал за решението при получаване на 01.04.2021г. на ПДИ по образуваното ИД №20168410400150 по описа на ЧСИ Н. М.. Претендират разноски. Ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД оспорва исковете. Излага доводи, че производството е недопустимо поради предявяване на исковете след изтичане на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА. Поддържа и тезата, че постановеното през 2015г. арбитражното решение е валидно, тъй като промените в ГПК, ЗМТА и ЗЗП, с които се забранява уговарянето на арбитражно споразумение с потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП са обнародвани на 24.01.2017г. и са неприложими. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на иска: Предявеният иск за прогласяване нищожност, евентуално за отмяна на арбитражното решение е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна, в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение. Неоснователно е възражението на ответника, че арбитражното решение е връчено редовно на З. Ц. и Р. С. през 2015г., поради което исковете са недопустими, като предявени след изтичане на преклузивния срок по чл.48, ал.1 ЗМТА. Не се установява надлежно връчване на арбитражно решение №5510/24.08.2015г. на ответниците по делото, тъй като видно от приложените по арбитражно дело №5510/2015г. на арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ известия-обратни разписки, с които решението им е изпратено, същите не са връчени лично, а има удостоверяване, че не са потърсени от адресатите. От множеството поставени печати и отбелязани дати /печати 25.08.2015г. и 17.09.2015г. и ръкописно поставени дати 31.08.2015г. и 03.09 /без година/ на всяко от известията, печат 26.08.2015г. и ръкописни дати 31.08. и 03.09 /без посочена година/ на обратните разписки с отбелязване „непотърсен“/ не може да се установи по категоричен начин на коя дата всяко съобщение е доставено на посочения адрес, колко дни е бил указаният срок за получаването му от адресата от съответния пощенски клон, респ. не може да се установи дали правилно е приложена разпоредбата на чл.14.4 от ОУ на „Профи Кредит България“ ЕООД към договор за потребителски кредит, предвиждаща и хипотеза на фингирано връчване. На следващо място, по отношение на Р. С. не може да се приеме, че е приложима процедурата за връчване на призовки и съобщения в арбитражното производство, регламентирана в чл.14.4 от ОУ, тъй като в договора за потребителски кредит изобщо няма посочен негов адрес – постоянен, настоящ или за кореспонденция. Няма доказателства арбитражният съд да е издирил неговия постоянен и настоящ адрес, поради което настоящият съдебен състав намира, че не е спазена разпоредбата на чл.32, ал.1 ЗМТА, предвиждаща като условие за прилагане на фингираното връчване на уведомленията в арбитражното производство невъзможност да бъдат намерени седалището, местожителството, обикновеното пребиваване или адресът на получателя след старателно издирване. Неоснователно е и възражението на ответника, че първоначалният ищец Р. С., както и наследодателката му З. Ц. /ответници в арбитражното производство/ са узнали за постановеното арбитражно решение преди посочената в исковата молба дата 01.04.2021г., предвид образуваното изпълнително дело №20168410400150 по описа на ЧСИ Н. М. и множеството изпратени съобщения до тях в качеството им на длъжници. Видно от доказателствата по изпълнителното дело, в единственото редовно връчено съобщение, изпратено от ЧСИ Н. М. и получено от Р. С. на 14.03.2016г., не е удостоверено какъв документ му се връчва, като дори не е посочен номерът на изпълнителното дело. Предвид изложеното и при съобразяване, че са извършвани частични плащания по сметката на ЧСИ по изпълнителното дело единствено от длъжника Т. К. С. /която не е страна в производството по чл.47 ЗМТА/, съдът не приема, че има доказателства за узнаване на арбитражното решение от Р. С. и З. Ц. преди 01.04.2021г. По същество на иска за прогласяване нищожност на атакуваното арбитражно решение. Производствата по спорове, по които една от страните е потребител по смисъла на §13, ал.1 от ДР на Закон за защита на потребителите /ЗЗП/ не подлежат на разглеждане от арбитраж /чл.19, ал.1 ГПК/, а съгласно разпоредбата на чл.47, ал.2 ЗМТА /§8, т.5 от ЗИД на ГПК - ДВ бр.8/2017г./ арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. Неоснователно е възражението на ответника, че измененията на ГПК и ЗМТА са неприложими в настоящия случай. Защитата в арбитражното производство се реализира в два стадия- пред арбитражния съд и пред ВКС по реда на чл.47 ЗМТА, като вторият стадий е факултативен /в този смисъл решение №9/24.10.2022г. по к.д. №15/2002г. на КС на РБ/. Съгласно §6, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ГПК започналите до влизане в сила на този закон арбитражни производства по спорове, които са неарбитрируеми, се прекратяват. С оглед изложеното и предвид тълкуването по к.д. №15/2002г. на КС на РБ, трайната и непротиворечива практика на ВКС приема, че ако към момента на влизане в сила на ЗИД на ГПК /ДВ, бр.8/2017г./ защитата в арбитражното производство не е изчерпана, е налице неприключило производство по смисъла на §6, ал.2 и поради това валидността на решението следва да се преценява съобразно действащите разпоредби на чл.47, ал.2 ЗМТА, вр. чл.19 ал.1 ГПК. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че описаните законодателни промени, касаещи защитата на потребителите, са приложими в производствата по чл.47 и сл. ЗМТА, заведени в преклузивния тримесечен срок по чл.48, ал.1 ЗМТА, независимо че атакуваното арбитражно решение е постановено преди тях. В настоящия случай ищецът Р. С. и неговата наследодателка З. Ц. /починала на 10.04.2021г. и оставила двама наследници по закон- Р. М. С. – син и Д. М. С.- син/ са потребители по смисъла на §13 т.1 от ДР на ЗЗП, тъй като са физически лица - страни по договор за потребителски кредит, респ. спорът за реално изпълнение на задълженията по този договор, с който е бил сезиран арбитражният съд, е потребителски. Като постановено по неарбитрируем спор атакуваното арбитражно решение е нищожно съгласно чл.47, ал.2 ЗМТА. Като взе предвид, че искът е предявен от първоначалния ищец Р. С.- лично и като наследник на З. Ц., упражняващ наследствените си права /1/2 част/, съдът намира, че следва бъде прогласена нищожността на арбитражното решение в частта, с която е осъден Р. М. С. - лично и З. С. Ц. - до размера на наследствените права на Р. С.. В частта, с която е осъдена Т. К. С., както и по отношение на останалата част от задължението на З. Ц., представляващо наследствената част на Д. С., решението не е атакувано и не е предмет на настоящото дело. С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът „Профи Кредит България“ ЕООД следва да заплати на ищците разноските по делото в размер на 3 795 лева /държавна такса в размер на 795 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 1 500 лева/. Неоснователно е възражението на ответника по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение, тъй като същото не надвишава значително минималния размер по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е съобразено с фактическата и правна сложност на делото. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И: ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО арбитражно решение №5510/24.08.2015г. по арб.дело №5510/2015г. на арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ в частта, с която е осъден Р. М. С. да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД солидарно с останалите ответници сумата 19 873.06 лева, ведно със законната лихва до окончателното плащане, както и сумата 1 126.19 лева разноски по арбитражното дело, както и в частта, с която е осъдена З. С. Ц. да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД солидарно с останалите ответници сумата 9 936.53 лева- 1/2 част от 19 873.06 лева, ведно със законната лихва до окончателното плащане, както и сумата 563.10 лева – 1/2 част от 1 126.19 лева разноски по арбитражното дело, дължими от Р. М. С. в качеството на неин наследник по закон. ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] да плати на Т. К. С., ЕГН [ЕГН] и Р. Р. С., ЕГН [ЕГН], конституирани по реда на чл.227 ГПК в качеството на наследници на ищеца Р. М. С., сумата 3 795.00 лева съдебни разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: