4 Р Е Ш Е Н И Е № 358/13 София, 17.01.2014 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1381 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 669 от 28.05.2013 година е допуснато касационно обжалване на решение № 351 от 18.07.2012 година по гр.д. № 471/2012 година на Пловдивски апелативен съд, с което са отхвърлени обективно съединени при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. ІІ-ро ЗЗД вр. с чл. 152 ЗЗД; чл. 26, ал.1, пр. ІІІ-то ЗЗД и чл. 135, ал.1 ЗЗД, предявени от Н. С. М. от [населено място] против А. К. Ч., М. С. Ч., П. Й. С. и М. Б. С. за прогласяване недействителност на договор по нот. акт № 76 от 14.12.2007 г. като прикриващ съглашение, с което е уговорен начин за удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона; поради сключването му в нарушение на добрите нрави и като увреждащ интереса на ищеца кредитор. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 266, ал. 2 ГПК - следва ли въззивният съд да допусне събиране на доказателства за извънсъдебни признания на страните, станали известни на въззивния жалбоподател след приключване на съдебното дирене в първата инстанция и в хода на въззивното производство. Съгласно чл. 266, ал. 2, т. 1 ГПК, до приключване на съдебното дирене във въззивното производство, страните могат да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят доказателства за тях, когато не са могли да ги узнаят, посочат и представят до подаване на жалбата и съответно в срока за отговор. Когато въззивният съд прецени, че доказателствата са нови по смисъла на чл. 266, ал. 2, т.1 ГПК (когато страната, въпреки, че е положила дължимата грижа за добро водене на делото, обективно не е могла да узнае, да посочи или да представи доказателствата), той следва да постанови събирането им доколкото същите са допустими и относими към спорното право. Признанията на страните за факти, относими към спорното право (в т.ч. и извънсъдебните признания) съставляват допустимо доказателствено средство, поради което искането за събиране на доказателства за новоузнато от страната извънсъдебно признание на насрещната страна, следва да бъде допуснато от въззивния съд и ценено при условията на чл. 175 ГПК наред с всички доказателства по делото. В обжалваното въззивно решение на Пловдивски апелативен съд е прието за установено, че на 25.01.2006 г. между ищеца и ответника А. Ч., по време на брака му с ответницата М. Ч. е бил сключен договор за възлагане на строителство и продажба на апартамент и гараж в сграда на [улица], [населено място] срещу задължение на ищеца да заплати сумата 47000 евро. Ищецът е заплатил на ответника Ч. уговорените в договора капаро и всички последващи вноски своевременно. На 14.12.2007 г. ответникът Ч. е продал обещания на ищеца апартамент на ответника П. С., към този момент в брак с ответницата М. С. за сумата 39719,36 лева. Прието е, че твърдяното прикрито съглашение между ответниците за прехвърляне на имота в обезпечение на заемно правоотношение не е доказано – не е доказано съществуването на договор за заем, в т.ч. предаване на заемната сума, како и че сключеният между ответниците договор не е в нарушение на добрите нрави поради уговорената в него двойно по-ниска цена от заплатената от ищеца по предварителния договор, предвид договорната автономия и определянето на цените от пазарната конюнктура. Прието е, че неоснователен е и искът с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД, тъй като не е установено, че лицето, с което длъжникът е договарял е знаело за увреждането – не е установено, че ответникът С., приобретател на имота, придобил го по възмезден начин, е знаел за сключения предварителен договор между ищеца и ответника Ч.. В хода на първоинстанционното производство по делото, предявеният за съвместно разглеждане иск с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД е отделен в отделно производство. В касационна жалба против решението на Пловдивски апелативен съд, постъпила от Н. С. М. се поддържа, че в нарушение на закона съдът е разделил производството по исковете с правно основание чл. 19, ал. 3 ГПК и тези за прогласяване на недействителност на сделката по н.а. № 76 от 14.12.2007 г.; че в нарушение на съдопроизводствените правила не е допуснал новоузнати за касатора доказателства и в частност материалите по прокурорска преписка № 5759/2011 г., съдържащи извънсъдебни признания на ответниците относно симулативността на атакуваната сделка, както и че съдът не е обсъдил доказателствата по делото в тяхната цялост и всички въведени от касатора доводи относно основателността на предявените искове. Ответниците по касационната жалба П. Й. С., М. Б. С., А. К. Ч. и М. С. Ч. я оспорват като неоснователна и молят въззивното решение да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира за неоснователно касационното оплакване относно неправилното отделяне на иска с правно основание чл. 19, ал.3 ЗЗД. Разделянето на обективно съединени искове в отделни производства се извършва по преценка на съда, а актът, с който съдът се произнася по разделяне на производствата не подлежи на инстанционен контрол, тъй като не прегражда пътя за защита по всеки от предявените искове. Касационното оплакване за неправилно приложение на чл. 266, ал.2, т.1 ГПК е основателно. В нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд е оставил без уважение искането за прилагане на материалите по досъдебно производство по дознание № 504/2011 г. на МВР [населено място], съдържанието на които ищецът не би могъл да узнае и при положена дължима грижа за добро водене на делото. Дадените в хода на досъдебното наказателно производство обяснения на страните по сделката, чиято недействителност се претендира, съставляват извънсъдебни признания, доколкото съдържат изявления за неизгодни за тях факти. При твърдения за признания на ответника Ч., че прехвърлянето на собствеността на процесния имот е извършено с цел да се обезпечи получен заем от ответника П. С., съдът е следвало да приложи материалите по следствената преписка и да цени обясненията на страната, ведно с всички доказателства по делото съобразно чл. 175 ГПК. Съдът е следвало да формира изводите си относно претенцията за нищожност на сделката на основание чл. 152 ЗЗД, след преценка на обясненията на страната ведно със свидетелските показания относно изявленията на ответника П. С. за действителната цел на сделката по н.а. № 76 от 14.12.2007 г. и при съобразяване на установената практика по приложението на чл. 152 ЗЗД, съгласно която размера на обезпечения заем е вън от предмета на иска за недействителност на сделката като сключена в заобикаляне на забраната за предварително уговаряне на начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона; че в този случай не се претендират последиците на договора за заем, поради което неприложима е и забраната по чл. 164, ал.1, т.3 ЗЗД, а доказването на заемното правоотношение е с оглед разкриване на характера на съглашението да се обезпечи връщането на получен заем; да се заобиколи забраната на чл. 152 ЗЗД, поради което за установяване, че сделката е сключена в нарушение на чл. 26, ал.1 ЗЗД са допустими всички доказателствени средства. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено в частта му, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 152 ЗЗД вр. с чл. 26, ал.1 ЗЗД и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който след прилагане на материалите по досъдебно производство по дознание и съвкупен анализ на доказателствата по делото да извърши преценка за действителното предназначение на сделката по н.а. № 76 от 14.12.2007 г. с оглед зачитане на правните и последици. В останалата му обжалвана част въззивното решение следва да бъде оставена в сила като постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 351 от 18.07.2012 година по гр.д. № 471/2012 година на Пловдивски апелативен съд в частта му, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. ІІ-ро ЗЗД вр. с чл. 152 ЗЗД, предявени от Н. С. М. от [населено място] против А. К. Ч., М. С. Ч., П. Й. С. и М. Б. С. за прогласяване недействителност на договор по нот. акт № 76 от 14.12.2007 г. като прикриващ съглашение, с което е уговорен начин за удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената му част от друг състав на въззивния съд. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: