Ключови фрази


10

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 216
София, 19.05. 2021 година

Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева

при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1277 от 2021 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№260679/15.01.2021г., подадена от И. И. Я. от [населено място], П. И. С. от [населено място], Д. И. П. от [населено място] и Т. И. Ц. от [населено място], чрез процесуалния им представител адв.М. Д. П. от САК, срещу решение №V-232, постановено на 18.11.2020г. от Бургаския окръжен съд, II гражданско отделение, въззивен граждански състав по в.гр.д.№1405/2020г., с което решението на първоинстанционния съд е отменено и вместо това предявените от И. И. Я., П. И. С., Д. И. П. и Т. И. Ц. против Т. А. Р. и В. П. Р. активно и пасивно съединени искове с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на реална част от поземлен имот с идентификатор .............. по КК и КР на [населено място], одобрени със заповед №РД-18-22/24.03.2016г. на Ид на АГКК, целият имот с площ от 2009 км., която реална част е с площ от 915 кв.м. и е в границите, защриховани в жълто в скица-приложение №5 на вещото лице по СТЕ, обявена за неразделна част от решението, и за осъждането на ответниците да предадат владението върху тази реална част, са отхвърлени като неоснователни.
В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК.
Според касаторите в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните правни въпроси, които са обусловили правните му изводи относно неоснователността на предявения иск:
1.Следва ли съдът да зачете обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение. Поддържат, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №133 от 26.10.2011г. по т.д.№133/2011г. на II т.о. на ВКС и решение №49 от 14.04.2011г. по т.д.№561/2011г. на I т.о. на ВКС, като не е зачел обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№1326/2007г. на РС-Бургас.
2.Може ли ответникът при спор за собственост върху имот, който е реституиран, да противопоставя всякакви възражения срещу законосъобразността на акта, с който се легитимира ищеца или само на такива, които са свързани със собствените му противопоставими права. Поддържат, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №9/2012г. на ОСГТК на ВКС, като е приел, че срещу решението по гр.д.№1326/2007г. на РС-Бургас, с което се признава правото на собственост на ищците, ответниците по ревандикационния иск могат да правят всякакви възражения, а не само такива, които са свързани със собствените им противопоставими права.
3.Има ли сила на пресъдено нещо решение по иск с правно основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ по отношение на трети, неучастващи в него лица; обективните предели на СПН разпростират ли се по отношение на предмета на иска; влязлото в сила съдебно решение има ли сила на пресъдено нещо и по отношение на трети лица, които са правоприемници на страните по преюдициалното съдебно решение; следва ли решението да бъде зачетено и по отношение на тези трети лица, които не са били страни в преюдициалното производство и не са обвързани от силата на пресъдено нещо на постановеното решение, но те не заявяват собствени претенции за собственост към спорния имот. Поддържат, че по така поставените въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение №115 от 10.01.2012г. по гр.д.№883/2010г. на I на ВКС; решение №464 от 15.01.2014г. по гр.д.№2488/2013г. на IV г.о. на ВКС; решение №281 от 14.07.2011г. по гр.д.№87/2011г. на I г.о. на ВКС; решение №201 от 20.04.2011г. по гр.д.№1547/2010г. на IV г.о. на ВКС, като е приел, че решението по гр.д.№1326/2007г. на РС-Бургас е непротивопоставимо на ответниците.
4.Допустимо ли е при спор за собственост на недвижим имот, по който ищецът основава правата си на конститутивно решение, с което му е реституиран даден имот, ответникът да противопоставя възражения срещу материалната законосъобразност на акта, с който е реституиран имотът, от който черпи права ищецът, които не са свързани със собствените му противопоставими права. Поддържат, че по така поставения въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР №9/2012г. на ОСГТК на ВКС, като е приел, че ответниците, въпреки че не претендират самостоятелно право на собственост върху земята, могат да противопоставят на ищците възражения, свързани с матеиралната законосъобразност на акта, с който им е признато правото на собственост.
5.Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по възражения които не са навеждани от страните, както и да не се произнася по такива, които са своевременно заявени. Поддържат, че в противоречие с решение №22 от 02.07.2019г. по т.д.№587/2018г. на I т.о. на ВКС въззивният съд се е произнесъл по непредявени възражения във връзка със статута на спорното силажохранилище като принадлежност към главната вещ (телчарник), за който по силата на Наредбата за размера на необходимата земя при изграждането на строителни обекти се полага прилежаща площ в качеството му на принадлежност, обслужваща главната вещ, а не се е произнесъл по възражението, че въпросът за наличието на постройка върху реституирания имот като пречка за реституцията, вече е бил разгледан в производството по установителния иск за собственост по гр.д.№1326/2007г. на РС-Бургас.
Според касаторите обжалваното решение е и очевидно неправилно, тъй като въззивният съд се е позовал на разпоредбите на Наредбата за размера на необходимата земя за изграждането на строителен обект, която не е действащ акт – отменена е с §4 ПЗР на Закона за опазване на земеделски земи, с който се отменя Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата (обн.ДВ.бр.35 от 24.04.1996г.), като предмет на тази наредба са били необходимите минимални площи при изграждането и преустройството на сгради. Поддържат също така, че съдържанието на разпоредбата на чл.26, ал.2 е в обратен на приложения смисъл – че за съоръженията не се предвижда самостоятелна прилежаща площ.
Поддържат също така, че аргументите в тази връзка са изградени въз основа на предположения, без събрани доказателства, при нарушаване на принципа на състезателното начало и равнопоставеност на страните, тъй като аргументи в тази насока не са излагани, те е разпределяна доказателствената тежест, не е установена прилежащата площ, при което са нарушени и правилата на формалната логика.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Т. А. Р. и В. П. Р. чрез процесуалния си представител адв.Н. Д. от АК-Б., изразяват становище, че не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на касационното обжалване, по съображения, изложени в отговора. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
И. И. Я., П. И. С., Д. И. П. и Т. И. Ц. са предявили против Т. А. Р. и В. П. Р. по реда на чл.108 ЗС иск за признаване право на собственост и предаване на владението върху процесната реална част от ПИ с идентификатор ............. по КК на [населено място], с твърдението, че са собственици на този имот в качеството им на наследници по закон на П. И. Д., починал на 14.06.1968г. и оставил за законен наследник сина си И. П. Д., който от своя страна след смъртта си на 19.10.2007г. е оставил като наследници по закон предявилите иска лица. Поддържат, че П. И. Д. е придобил процесния имот по давност, тъй като в продължение на повече от 10 години преди 1961г. го е владял, като владението му не е било оспорвано и прекъсвано, упражнявал е фактическата власт върху имота с намерението да държи вещта като своя несъмнено, спокойно и явно и е станал собственик на основание изтекъл давностен срок, като правото му на собственост на това основание е признато с решение №1480/08.12.2008г. по гр.д.№1326/2007г. на Бургаския районен съд, с което е прието, че са налице предпоставките за възстановяване на правото им на собственост в качеството им на наследници на П. И. Д. на основание чл.2, ал.2 ЗВСОНИ – прието е, че имотът е бил собственост на техния наследодател при отнемането му, съществувал е към датата на постановяване на съдебното решение като обект на собственост във вида, в който е бил отчужден; наследодателят не е бил обезщетен при отчуждаването; към датата на влизане на ЗВСОНИ в сила и на постановяване на съдебното решение имотът не е бил лична или кооперативна собственост, а е бил собственост на посочените в ЗВСОНИ субекти.
Ответниците са оспорили така предявения иск с твърдението, че решение №1480/08.12.2008г., постановено по гр.д.№1326/2007г. от Бургаския районен съд по отношение на тях не се ползва със сила на пресъдено нещо, тъй като в това производство като ответник е участвала З. „С.“ – [населено място], като решението е постановено след извършената с н.а.№..., т...., дело №..../29.10.2007г. сделка, по силата на която те са закупили от З. „С.“ в ликвидация три стопански постройки, като спорът по гр.д.№1326/2007г. е касаел терена, но не и постройките, които те са закупили. Оспорват твърдението, че праводателят на ищците е притежавал собственост, която е била одържавена, съответно възстановена по силата на ЗВСОНИ. Твърдят, че върху процесния терен са изградени стопански сгради на вече ликвидирана земеделска кооперация, които са били част от бившия стопански двор, с оглед на което поддържат, че теренът на този стопански двор, който е бил предмет на съдебен спор по гр.д.№1326/2007г., е държавна собственост, като за терена не е проведена процедура по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. Освен това считат, че реституцията по ЗСПЗЗ би била и невъзможна, тъй като имотът е застроен със стопански сгради. Поддържат също така, че след като притежават постройки в имота, които са закупили от З.“С.“, то могат да ползват земята, доколкото това е необходимо за използването на постройките. Твърдят, че сградата-силажовместилище е съществувала на място, което ще докажат в производството, като поддържат, че силажовместилището представлява едноетажна, масивна , която представлява самостоятелен обект по смисъла на §5, т.39 ДР на ЗУТ и като „селскостопанска сграда“ е обект по КККР.
При така очертания предмет на спора първият спорен въпрос по делото е дали решение №1480 от 08.12.2008г. по гр.д.№1326/2007г. на Районен съд-Бургас, влязло в сила на 31.12.2008г. е противопоставимо на ответниците. Само при отрицателен отговор на този въпрос може да се приеме, че и останалите правни въпроси, поставени от касаторите в изложението към касационната жалба могат да се приемат за обосноваващи наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
От фактическа страна въззивният съд е взел предвид, че с решение №1480 от 08.12.2008г. по гр.д.№1326/2007г. на Районен съд-Бургас, влязло в сила на 31.12.2008г., е прието за установено по отношение на З. „С.“ – [населено място], че И. И. Я., П. И. С., Д. И. П. и Т. И. Ц. са собственици на терен от 2450 кв.м., представляващ бивш парцел .... в бивш кв..... по плана на [населено място] от 1945г., понастоящем попадащ върху УПИ ........ (отреден за стопански двор) в кв.40 по плана на [населено място] от 1973г., целият УПИ с площ от 24 810 кв.м.
За безспорно е прието обстоятелството, че в хода на производството по гр.д.№1326/2007г. с н.а.№.... от 29.10.2007г. З. „С.“ е продала на Т. А. Р. селскостопански обект – телчарник №1, представляващ едноетажна масивна сграда с площ от 196 кв.м., построена в УПИ ......... в кв....., целият с площ от 24 810 кв.м., представляващ стопански двор, собственост на Държавен поземлен фонд и физически лица, находящ се в землището на М.; селскостопански обект – телчарник №2, представляващ едноетажна масивна сграда с площ от 196 кв.м., построена в УПИ .......... в кв.........., целият с площ от 24 810 кв.м., представляващ стопански двор, собственост на Държавен поземлен фонд и физически лица, находящ се в землището на [населено място]; селскостопански обект – силажовместилище, представляващ едноетажна масивна сграда със застроена площ от 1386 кв.м., построен в УПИ .......... в кв....., целият с площ от 24 810 кв.м., представляващ стопански двор, собственост на Държавен поземлен фонд и физически лица, находящ се в землището на [населено място].
Взето е предвид също така, че въз основа на влязлото в сила решение по гр.д.№1326/2007г. на РС-Бургас е съставен констативен нотариален акт №.... от 24.02.2010г. за право на собственост върху недвижим имот, възстановен по реда на ЗВСОНИ, по силата на който Д. И. П. е признат за собственик на 1/4 ид.част от ПИ №.......... в кв............ по действащия план на [населено място], целият с площ от 2450 кв.м., представляващ бивш парцел .......... в бивш кв.... по плана на селото от 1945г., както и че въз основа на влязлото в сила решение по гр.д.№1326/2007г. на РС-Бургас и н.а.№... от 24.02.2010г., по реда на чл.16, ал.5 ЗУТ е издадена заповед №2188 от 01.09.2015г. на директора на Дирекция „Строителство“ при [община], с която И. И. Я., П. И. С., Д. И. П. и Т. И. Ц. са определени за собственици на УПИ ........., целият с площ от 2009 кв.м. по ПУП-ПРЗ на [населено място], отреден за „смесено предназначение“, а [община] е придобила в собственост отстъпените ѝ за инфраструктура 441/2450 ид.части от неурегулиран ПИ ........... в кв.... по кадастралния план на селото.
Взето е предвид и обстоятелството, че с писмо изх.№1310/12.09.2014г. на Областна дирекция „Земеделие“-гр.Б., адресирано до Т. А. Р., същият е уведомен за реда и необходимите документи за закупуване на държавна земя към сгради „телчарник №1“, „телчарник №2“ е „силажовместилище“, представляващи имущество на заличени организации по §12 ПЗР ЗСПЗЗ, находящи се в УПИ ........... в кв...... по плана на [населено място], общ.Б..
Въз основа на изслушаното по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, въззивният съд е приел, че за [населено място] са били одобрени три регулационни плана – от 1945г., 1973г. и 2012г., както и частични изменения, засягащи процесния имот. Прието е, че по плана от 1945г. процесният имот е съставлявал парцел .......... в кв......, записан в разписния лист на наследниците на И. Д., като за него няма записано изрично отреждане, но той е един от множеството парцели в квартала, обособени за индивидуално жилищно застрояване. Взето е предвид, че с ПМС №216/1961г. кв.... и кв.... са изключени от регулацията и са отредени за „спомагателен стопански двор“, като по плана от 1973г. имотът попада в кв..... – целият отреден за стопански двор, но по-голямата част от имота попада в ивица край уличната регулация, отредена за „задължително озеленяване“. Въз основа на констатациите на вещото лице въззивният съд е приел, че със заповед №2189/14.08.2009г. на кмета на [община], издадена въз основа на решение по гр.д.№1326/2007г. на РС-Бургас, е одобрено допълването на кадастралния план на [населено място], кв.... с нов ПИ с пл.№.... с площ от 2450 кв.м. по границите му по плана от 1945г., а с решение №11-10/26.06.2012г. на Общинския съвет – [населено място] е одобрена „Актуализация на ПУП-ПРЗ и разширение на [населено място]“, по който план процесният имот е отреден за УПИ ........... в кв.... „за смесено предназначение, а площта му е редуцирана съгласно чл.16, ал.5 ЗУТ от 2450 кв.м. на 2009 кв.м. Взето е предвид също така, ме със заповед № РД-18-22/24.03.2016г. на изпълнителния директор на АГКК е одобрена кадастралната карта за [населено място], в която процесният имот е нанесен с идентификатор ............., идентичен с УПИ №...... в кв..... по регулационния план на [населено място] от 2012г.
Съобразена е констатацията на вещото лице, че през 1994г. за стопанския двор на [населено място] е бил изработен парцеларен план по чл.45 ППЗСПЗЗ, като за всяка стопанска сграда е определена прилежаща площ съгласно Наредбата за размера на необходимата земя при изграждането на строителни обекти, приета с ПМС №41/23.11.1982г., но за силажовместилището няма определена прилежаща площ, тъй като в размера на необходимия терен за животновъдните обекти се включват и силажните ями и траншеи съгласно чл.26, ал.2 от Наредбата. Взето е предвид, че според вещото лице определената прилежаща площ на двата телчарника трябва да включва и площта на силажовместилището, което не представлява сграда, а съоръжение, обслужващо селскостопанските сгради, както и че при огледа е установено, че силажовместилището няма покрив и се състои само от две успоредни стени, изградени от панели, монтирани на бетонни стъпки – между стените се складират и съхраняват балите слама, служещи за храна на животните през зимата.
От правна страна въззивният съд е приел, че влязлото в сила решение по гр.д.№1326/2007г. на Районен съд – Бургас няма сила на пресъдено нещо по отношение на ответниците по предявения в настоящето производство ревандикационен иск, тъй като липсва идентичност между предмета на спора по това дело и предмета на извършената в процеса разпоредителна сделка.
Взето е предвид, че с решение №1480 от 08.12.2008г. по гр.д.№1326/2007г. на РС-Бургас, влязло в сила на 31.12.2008г., е прието за установено по отношение на З. „С.“, че И. И. Я., П. И. С., Д. И. П. и Т. И. Ц. са собственици на недвижим имот, идентичен с процесния ПИ с идентификатор ............., както и че по време на висящия процес е сключена сделката, с която З. „С.“ е продало на Т. А. Р. два телчарника и едно силажовместилище, част от което попада върху процесната реална част от ПИ с идентификатор .............., като с решението е отречено правото на собственост на праводателя З. „С.“ върху земята, но не и върху постройките – предмет на договора за продажба, в който е отразено, че земята представлява стопански двор – държавен поземлен фонд и на физически лица. Поради това е прието, че не е налице идентичност на спорното вещно право, което е било предмет на производството по гр.д.№1326/2007г. и правото на собственост – предмет на сделката, извършена с н.а.№.... от 29.10.2007г., а оттам – че не е налице основанието по чл.226, ал.1 вр. ал.3 ГПК за разпростиране на силата на пресъдено нещо на решението по гр.д.№1326/2007г. и по отношение на Т. А. Р., доколкото той не е правоприемник на спорното право в това производство. С оглед на това е прието, че ищците в настоящето производство не могат да се позовават на влязлото в сила решение по гр.д.№1326/2007г., за да установят правото си на собственост върху процесната реална част от поземления имот.
И тъй като по настоящето дело, въпреки разпределената доказателствена тежест и дадената възможност за ангажиране на доказателства пред въззивната инстанция по делото не са представени удостоверения за наследници, които да легитимират предявилите иска лица като правоприемници на И. П. Д. и П. И. Д., за когото поддържат, че е придобил правото на собственост върху процесния имот чрез давностно владение в продължение на повече от 10 години преди 1961г., въззивният съд е приел за недоказано твърдението, че предявилите иска лица са правоприемници на лице, което е притежавало правото на собственост върху процесния имот преди неговото отнемане.
За неоснователно е прието и твърдението, че имотът подлежи на реституция по реда на ЗВСОНИ – изложени са съображения, че след изключването на имота от регулация той се счита внесен в ТКЗС, като загубва своите реални граници и се променя неговото предназначение по силата на чл.7 и чл.12 от Примерния устав на ТКЗС, откъдето произтича и необходимостта за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, вкл. в хипотеза на последващо включване в регулация, освен в хипотеза, при която имотът е бил изключен от този режим по причина, че е признат за единствен стопански двор и жилище на член на ТКЗС, каквито твърдения не се поддържат и установяват в настоящето производство.
Прието е, че в случая предпоставки за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ върху процесния имот в полза на предявилите иска лица не са налице, тъй като имотът е включен в стопанския двор на ТКЗС и върху него попада част от силажовместилището, което, макар да не представлява сграда, е съоръжение, обслужващо стопанските сгради и съгласно чл.26, ал.2 от Наредбата за размера на необходимата земя при изграждането на строителните обекти, приета с ПМС №41/23.11.1982г., се включва в прилежащата площ на двата телчарника, придобити от Т. А. Р. на 29.10.2007г. С оглед разпоредбата на чл.10б, ал.4 ЗСПЗЗ е прието, че са налице пречки за възстановяване на собствеността върху процесния имот съгласно ЗСПЗЗ.
В основата на извода на въззивния съд за неоснователността на предявения ревадникационен иск следователно е становището му, че решение №1480/08.12.2008г., постановено по гр.д.№1326/2007г. от Бургаския районен съд, е непротивопоставимо на ответниците Т. А. Р. и В. П. Р..
Действително, както е прието в обжалваното решение, правото на собственост върху двете стопански сгради, продадени на Т. А. Р. от З. “С.“ в хода на производството по гр.д.№1326/2007г. по описа на Бургаския районен съд, не е било включено в предмета на производството. В настоящето производство обаче не се спори, че двата телчарника, които З. “Съгласие“ е продало на Т. А. Р. на 29.10.2007г., не са разположени в имота, предмет на предявения установителен иск в производството по гр.д.№1326/2007г., а по отношение на силажовместилището въззивният съд е приел, че не представлява сграда, а съоръжение, обслужващо тези две стопански сгради. Този особеност на настоящия правен спор обосновава необходимостта касационното обжалване да бъде допуснато по въпроса, уточнен от настоящия състав въз основа на правомощията му според даденото с ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, влязлото в сила съдебно решение, с което е признато право на собственост върху терен като възстановено по реда на чл.2, ал.2 ЗВСОНИ, противопоставимо ли е на трети лица, които са закупили от ответника в хода на това производство правото на собственост върху построени върху този терен съоръжения, които в последващ процес претендират права върху част от терена с твърдението, че същият представлява прилежаща площ към закупените от тях сгради, находящи се в съседен имот.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с цел извършването на преценка дали и в подобна хипотеза следва да намери приложение трайно установената и непротиворечива съдебна практика, според която при липса на пълен идентитет на спорното вещно право влязлото в сила съдебно решение е непротивопоставимо на правоприемниците на участващите в производството по делото лица.
По останалите въпроси, поставени от касаторите в изложението към касационната жалба, касационно обжалване не следва да се допуска – преценката за допустимите възражения на ответниците следва да бъде извършена с оглед отговора на въпроса за противопоставимостта на влязлото в сила решение №1480/08.12.2008г., постановено по гр.д.№1326/2007г. от Бургаския районен съд.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №V-232, постановено на 18.11.2020г. от Бургаския окръжен съд, II Гражданско отделение, въззивен състав по в.гр.д.№1405/2020г.
Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 100 лв. (сто лева) и да представят доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
След представяне на доказателства, че дължимата държавна такса е внесена, делото да се докладва на председателя на I г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
Председател:

Членове: