Ключови фрази
сила на пресъдено нещо * идентичност по страни, предмет и основание * иск за непълноти и грешки в кадастралната карта и кадастралните регистри, свързани със спор за материално право * преклузия

                                    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                          №  101

                                  

София , 01. 03. 2010 г.

 

            ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти  февруари  , две хиляди и десета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Теодора Нинова

          ЧЛЕНОВЕ:  Костадинка Арсова

                                                                                    Василка Илиева

 

изслуша докладваното от  съдията  Арсова ч.гр.д. № 69/2010 година:

 

Производството е по чл. 274, ал.3,т.1 ГПК.

М. Ц. В. е подала частна жалба срещу определение от 14.09.2009 г. постановено по гр.д. № 8* от 2009 г. на Софийски градски съд , ІV “в” отделение , с което е оставено в сила определение от 5.02.2009 г. по гр.д. № 2* от 2006 г. на Софийски районен съд, 44 състав и е прекратено производството по делото. Инвокира оплакване за неправилност на определението защото счита, че при постановяването му е допуснато съществено процесуално нарушение по чл.189, ал.2 ГПК/отм./ изразяващо се в липсата на мотиви, необоснованост и неправилно приложение на процесуалния закон, довело до извода, че иска е недопустим, тъй като същия спор е решен със сила на пресъдено нещо. В представеното изложение подържа, че частната жалба следва да се разгледа от касационната инстанция поради наличието на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1и т.3 ГПК , тъй като произнасянето на Софийски градски съд е станало в отклонение от постоянната практика на съда по процесуалния въпрос при какви условия и с какви доказателства следва да се установи ,че е спора е преклудиран поради силата на пресъдено нещо по предходно решение и по въпроса за субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо на решенията по чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ/отм./, респективно чл.53, ал.2 ЗКИР.

Ответниците Е. Н. М., Д. К. В. , Д. К. П., Н. А. М. и Л. А. С. не са депозирали отговор по частната касационна жалба.

Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт , с който се прегражда развитието на съдебното производство и в срока по чл.275, ал.1 ГПК.

Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на определението на Софийски градски съд при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по поставените процесуални въпроси.

Жалбата е обаче е неоснователна.

Софийски градски съд е споделил изводите на първостепенният съд и е намерил, че предявеният иск е недопустим поради наличието на сила на пресъдено нещо по гр.д. № 4* от 1994 г. на Софийски градски съд ,ІІ”б” отделение. Налице е тъждество по спора, които и тогава и сега касае право на собственост върху един и същ терен, предявен от ответниците по настоящето дело срещу частният праводател на ищцата. Страните , правопроизводящите факти и искането и по двете дела са идентични. И в двата случая правният интерес е обусловен от грешка в кадастралната основа, която за да бъде отстранена от техническите власти следва да се предхожда от решение по материално правният въпрос за собствеността върху терена. Именно резултата от предходното дело е дал възможност да се одобри Заповед № Р* от 23.06.2006 г. В съответствие със закона СГС е приел, че в случая е налице фактическият състав на чл.221 ГПК вр. с чл.220, ал.1 ГПК. По въпроса за субективните и обективни предели на силата на пресъдено нещо липсва колебание в съдебната практика както на ВКС така и на съдилищата и изводите на въззивният съд по настоящето дело са съобразени с нея.

Поставеният въпрос за доказателствените средства би бил актуален , но в случая не съществува съмнение относно това, че е било водено дело по същия спор, което е завършило с влязло в сила решение и се ползва със силата на пресъдено нещо.

Касираният съдебен акт е правилен и следва да се остави в сила.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 14.09.2009 г. постановено по гр.д. № 8* от 2009 г. на Софийски градски съд , ІV “в” отделение при условията на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.

ОСТАВЯ В СИЛА определение от 14.09.2009 г. постановено по гр.д. № 8* от 2009 г. на Софийски градски съд , ІV “в” отделение .

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: