Ключови фрази
Иск за съществуване на вземането * ипотека * ипотекарно имущество за обезпечаване на вземането * предсрочна изискуемост * предсрочна изискуемост на вземанията за възнаградителни лихви и такси


9

Р Е Ш Е Н И Е
№ 190
[населено място] ,14.12.2016 г.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо търговско отделение,в открито заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и шестнадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
при участието на секретаря Наталия Такева и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 2349/2015 год.,за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. Н. Ж. против решение № 133/20.04.2015 год. по т.д.№ 150/2015 год. на Пловдивски апелативен съд, в частта му, с която е частично отменено решение № 119/21.10.2014 год. по т.д.№ 214/2013 год. на Пазарджишки окръжен съд и са уважени предявените от [фирма] против Х. Н. Ж., по реда на чл.422 ал.1 ГПК, с правно основание чл.124 ал.1 ГПК , обективно съединени искове за установяване вземания на ищеца от ответника, в размер на 77 631,07 лева – непогасена част от главница, ведно със законната лихва върху същата от 31.10.2012 год. до окончателното й изплащане, в размер на 1 102,36 лв. – възнаградителна лихва за периода 10.04.2010 год. – 10.06.2010 год. и за сумата от 3,63 лв. - дължима наказателна лихва за забавено плащане, за периода 10.04.2010 год. – 10.06.2010 год., по договор за ипотечен кредит,на основание настъпила предсрочна изискуемост,за които вземания кредиторът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение № 2936/01.11.2012 год. по ч.гр.д.№ 4489/2012 год. на Районен съд – Пазарджик. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение с доводи за постановяването му в противоречие с чл.60 ал.2 ЗКИ и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила при преценка обхвата на преклузиите по чл.133 вр. с чл.131 ГПК,с прилагането им за обстоятелства, за които изначална доказателствена тежест за обосноваване основателността на иска носи ищеца, независимо дали са или не изрично оспорени от ответника.Страната твърди, че по този начин съдът е разместил доказателствената тежест, в противоречие с чл.154 ал.1 ГПК, като е задължил ответника да доказва ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията на банката, вместо банката – ищец да доказва предпоставките за настъпване на тази предсрочна изискуемост, както и обявяването й на длъжника, преди подаване заявлението по реда на чл.417 ГПК, в съответствие с т.18 от ТР № 4 / 2014 год. по тълк.дело № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС.
Ответната страна – [фирма] – не е взела становище по касационната жалба.
С определение № 440 / 25.05.22016 год. по делото , касационното обжалване е допуснато по правния въпрос : „В производство по реда на чл.422 ал.1 ГПК,в тежест ли е на кредитора – ищец да докаже настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията по сключен договор за кредит с ответника, вкл. за уведомяване на длъжника за това обстоятелство,или е в тежест на ответника изрично да оспори предпоставките за прилагане последиците на предсрочната изискуемост?„. Обжалването е допуснато в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – противоречие на въззивното решение с т.18 от ТР № 1/2014 год. по тълк.дело № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС.
Върховен касационен съд,първо търговско отделение, съгласно правомощията си по чл.293 ГПК , като съобрази доводите и възраженията на страните, намира следното :
Ищецът претендира вземания по договор за ипотечен кредит, сключен с ответника, твърдейки настъпила предсрочна изискуемост по същия, съгласно клаузата на чл.18, с неплащането на две поредни вноски – с падеж 10.04.2010 год. и 10.05.2010 год..Претендира главница, договорна / по чл.5.1 / и наказателна / по чл. 6.1 / лихви, като не оспорва обстоятелството,напротив изрично признава, че не е обявявал на длъжника предсрочната изискуемост,споделяйки тезата,че съгласно условията на договора същата настъпва автоматично,без необходимо изрично упражняване на правото за обявяването й на длъжника. В евентуалност счита, че дори да не би бил споделен този извод, претенциите следва да се уважат за изискуемите към момента на подаване заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение главница и лихви.
В отговора си ответникът е оспорил формирането на размера на вземанията, вкл. приложимите за изчисление на акцесорните претенции лихвени проценти.Не е взел изрично становище относно настъпването на „ предсрочната изискуемост „ .
Първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло исковете, по съображения, основани на т.18 от ТР № 4 / 2014 год. по тълк.дело № 4 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС и необявената изрично от кредитора на длъжника настъпила предсрочна изискуемост по договора за ипотечен кредит, преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.Въззивният съд е приел, че възражението за ненастъпила предсрочна изискуемост следва да бъде изрично въведено от ответника, а отговорът му по чл.131 ГПК няма такова съдържание, поради което и първоинстанционният съд не е имал за предмет произнасяне по предпоставките за настъпването й. На това основание и съобразно заключението на съдебно-икономическата експертиза са установени основателните размери на предявените искове.
По правния въпрос :
Съгласно мотивите към т.18 на ТР № 4/2014 год. по тълк.дело № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК, за вземане, произтичащо от договор за банков кредит, с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведомява длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като предсрочната изискуемост има действие от получаване от длъжника изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки, обуславящи настъпването й.
В хипотезата на „предсрочна изискуемост„ кредиторът се позовава на отклонение от обичайното развитие на правоотношението досежно изискуемостта на вземанията си, предвидено от закона и уговорено в договора в изключително негова полза , с цел обезпечаването му срещу недобросъвестност или неплатежоспособност на длъжника. Изгубването на преимуществото на срока не ползва длъжника, а единствено кредитора, поради което и по правилата на чл.154 ал.1 ГПК, като единствен извличащ полза от твърдения факт, той носи и тежестта за доказването му. Исковия процес по реда на чл.422 ГПК е фаза на заповедното производство,инициирано със заявление са издаване заповед за изпълнение, с приложенията към което заявителят – ищец следва да установи не само ликвидност, но и изискуемост на вземането си.Видно от разрешението в т.18 на ТР № 1 / 2014 год. по тълк.дело № 1 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС, настъпването на предсрочната изискуемост е обусловена и от кумулативното наличие на предпоставката „ упражнено право на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем„.Когато изискуемостта не се претендира при условията на договорените , съответстващи на дължимото точно изпълнение на длъжника, падежи, настъпването на нов юридически факт , променящ падежа на вземанията – какъвто е упражняване правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем - подлежи на установяване от този, който го твърди и извлича полза от последиците му, т.е . от кредитора.
Следователно, отговорът на правния въпрос е : В производство по чл.422 ГПК,съобразно общото правило на чл.154 ал.1 ГПК и като единствен ползващ се от този факт,ищецът - кредитор установява предпоставките за настъпване на предсрочна изискуемост на вземанията си по сключен с ответника договор за кредит, съгласно т.18 от ТР № 1/2014 год. по тълк.дело №1/2013 год. на ОСГТК на ВКС,вкл. упражнено от него право за обявяване кредита за предсрочно изискуем,с уведомяване на длъжника. Липсата на изрично оспорване от ответника наличието на такова уведомяване, и изобщо на предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост,не освобождава ищеца от доказването им. Освобождаване от доказване е допустимо само по отношение твърдяния отрицателен факт за неизпълнение на длъжника в обем, предпоставящ упражняване правото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем / в качеството му на отрицателен факт /, както и при изрично признание на длъжника.Мълчанието на ответника не съставлява признание на иска,нито размества изначалното разпределение на доказателствената тежест, съобразно правилото на чл.154 ал.1 ГПК.
По основателността на касационната жалба :
Видно е от отговора на правния въпрос, че въззивното решение е постановено в противоречие с носената от кредитора, вкл. съгласно т.18 на ТР №1/2014 го. по т.д. № 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС доказателствена тежест.Нещо повече,в разрив с Тълкувателното решение ищецът изрично отрича необходимостта от уведомяване длъжника за упражняване правото си да направи кредита предсрочно изискуем, предвид уговорената в договора „ автоматична „ предсрочна изискуемост, т.е. не само липсва твърдение за реализиране на предпоставка за настъпване на предсрочната изискуемост, но и директно се отрича релевантността й. При това твърдение на ищеца, въззивният съд е следвало единствено да съобрази,като достатъчно за недоказаност на иска, противоречието му с преждепосоченото Тълкувателно решение. Като е приел за безспорен факт, невъведен от ищеца в спора, напротив - изрично отречен от ищеца, като релевантен за произнасянето по иска, въззивният съд е постановил правно нелогичен извод, в противоречие с чл.131 ал.1 т. 4 ГПК вр. с чл.175 и чл.176 ГПК.Съгласно чл.131 ал.1 т.1 ГПК,ответникът дължи становище по обстоятелствата на които се основава иска.Само изричното признание на определени факти съставлява доказателствено средство в процеса и то при ограничението на чл.175 ГПК – преценимо с оглед всички обстоятелства по делото.Мълчанието на страната относно осъществяването на определени релевантни факти има доказателствено значение само когато същите са били предмет на искано от същата изрично становище, при което тя не се е явила, отказала е да отговори без основателна причина или е дала уклончиви или неясни отговори – чл.176 ал.4 ГПК. Никоя от визираните хипотези в случая не е налице.
Следователно и като не е доказал надлежно упражнено право за обявяване кредита за предсрочно изискуем, с уведомяване на длъжника за това, предходно на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ищецът не е доказал дължимост на непадежираните към момента на подаване на заявлението, съобразно уговорените в договора за кредит помесечни падежи,вноски.
Независимо от преждеизложеното, настоящият състав споделя възприетото в реш.№ 139 по т.д.№ 57/2012 год., последващо и в реш.№ 180 по т.д.№ 2400/2015 год. на І т.о. на ВКС и др., разрешение, че недоказаното настъпване на предсрочна изискуемост за част от кредита, не препятства уважаването на иска за изискуемите, съобразно падежите в договора, вноски по кредита и други акцесорни вземания, към датата на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение , след като са включени в представеното извлечение от счетоводните книги. Настоящият състав не споделя ,обаче, разбирането,че в исковата молба, съответно в извлечението от счетоводните книги , тези вземания следва да бъдат посочени самостоятелно, отделно от вземанията за които се претендира предсрочна изискуемост, за да би бил уважен иска, в съответствие с основанието на което е била издадена заповедта за изпълнение. Предсрочната изискуемост няма отношение към основанието на претенцията. Настъпването й не променя момента на изискуемост на вече падежираните преди обявяването й на длъжника вземания.Срокът за изпълнение на договореното е винаги несъществен елемент на правоотношението,чиято промяна нито изменя, нито допълва основанието му. Съобразно правилото на чл.162 ГПК, при доказаност на основанието за дължимост на сумите – чрез доказване на сключен договор за кредит, предоставянето на сумите от кредитодателя на кредитополучателя и настъпила, съобразно уговореното, изискуемост на отделните вземания / спрямо които твърдението за настъпила предсрочна изискуемост е изначално неприложимо, като относимо единствено за непадежираните към момента на заявлението вноски /, за съда възниква задължението служебно да съдейства за определяне размера на просрочените към момента на подаване на заявлението вноски, доколкото не би бил установим от самите договорни клаузи.
В конкретната хипотеза ищецът се е позовал на предсрочна изискуемост, настъпила с неплащането на две поредни вноски – за април и май 2010 год., макар да сочи неплащането от длъжника и на последващо падежирани вноски,чиято изискуемост е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.Предсрочната изискуемост,обаче,не може да бъде приложена по отношение на вече падежирани към момента на предявяването й вноски, а само спрямо такива, чиято изискуемост не е настъпила. Позоваването на кредитора – ищец на неплащането на първите две от поредица погасителни вноски , също с настъпил към упражняване правото му за обявяване на предсрочна изискуемост падеж ,е в противоречие с целените правни последици от отнемане преимуществото на срока и момента на пораждането им , както и с уреждането на института в интерес на кредитора.Ако би се приело противното / което би било възможно само при кумулативно съобразяване на правни последици от обявяването на предсрочната изискуемост, възникващи от по-ранен от момента на уведомяването на длъжника момент – в противоречие с т.18 на ТР № 1 / 2014 г. на ОСГТК на ВКС / би била променена изискуемостта на вземания, с изместването й напред във времето, в ущърб на кредитора / с оглед правата му за обезщетяване от настъпила вече забава на длъжника / . Съгласно приетото в реш.№ 64 по т.д.№ 3187/2013 год. на І т.о. на ВКС,обаче,съдът не е обвързан с твърденията на ищеца за момента на настъпила предсрочна изискуемост и може да приеме различна от посочената от него дата на нейното настъпване, с оглед въведените от ищеца твърдения и ангажираните по спора доказателства. Аналогично, предпоставките за упражняване правото на предсрочна изискуемост, независимо от недоказаното му упражняване от кредитора,чрез изрично уведомяване на длъжника,следва да се определят съобразно преждеизложеното, кореспондиращо на правните последици на института и целената от същия защита.В този смисъл / съобразно уговореното в чл.18 от сключения договор за кредит – предсрочна изискуемост на кредита при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски /, настоящият състав счита, че такава би била обусловена не от неплащането на които и да било две последователни погасителни вноски, а само на последните две, с настъпил падеж към датата на упражняване правото на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Предвид така изложеното, уважаването на иска, за падежираните към заявлението за издаване на заповед за изпълнение вноски, не следва да се ограничи до твърдените от ищеца падежирани вноски, преди настъпване на предпоставките за предсрочна изискуемост / извън упражняване правото на кредитора за обявяването й /. Както се посочи по-горе,а и съобразно разрешението в реш.№ 64 по т.д.№ 3187/2013 год. на І т.о. на ВКС, фактите относно изискуемостта нямат отношение към основанието на иска.Съобразяването на факти,променящи момента на твърдяната от ищеца изискуемост,не предпоставят произнасяне на съда в противоречие с диспозитивното начало в процеса.
Следователно,в настоящия случай предсрочната изискуемост не се явява настъпила, съобразно твърдението на кредитора - към 10.06.2010 год.,нито към който и да било друг момент, предхождащ подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Отхвърлянето на иска за непадежираните, с оглед недоказано настъпила за същите предсрочна изискуемост,вноски, не препятства уважаване на иска за падежираните към момента на заявлението - 01.11.2012 год. - 30 погасителни вноски, за периода м.април 2010 год. – м. октомври 2012 год., съобразно уговорените в чл.12 ал.1 падежи, всяка в размер от 695,76 лв. или общо за дължима, просрочена към подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение главница от 20 872,80 лева, дължима ведно със законна лихва върху сумата, считано от 31.10.2012 год. до окончателното й изплащане.
По реда на чл.422 ГПК ищецът е претендирал и присъждане на договорна / възнаградителна / лихва, съгласно уговореното в чл. 5.1 от договора, но в съответствие с представата си за настъпила предсрочна изискуемост към м.юни 2010 година. Претенцията на ищеца / петитум на акцесорния иск / не включва възнаградителна лихва, дължима към момента на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Дори такава да би била доказана по размер, присъждането й би съставлявало произнасяне свръх петитум – по вземане на същото основание, но за различен от предявения от ищеца период.Размерът на претендираните възнаградителни лихви , съобразно периода в исковата молба , ще следва да се приеме за доказан с неоспореното заключение на приетата съдебно-икономическа експертиза.
Акцесорната претенция за наказателна лихва за забава / съгласно чл.6.1 от договора / е претендирана върху пълния претендиран размер на главницата, но уважен от въззивния съд само върху размера на падежираните погасителни вноски за м.април и м. май 2010 год. Частичното уважаване на иска за главницата, предпоставя и съобразяване на дължима санкционна лихва за забава в издължаването на всички просрочени към подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение погасителни вноски.Ищецът,обаче,не е обжалвал въззивното решение в отхвърлителната му част – за разликата между присъдените 3,63 лв. и претендираните 25 334,16 лв., т.е. за сума от 25 330,53 лева и в тази му част същото е влязло в сила.
Съгласно т.12 от ТР № 4/2013 год. по тълк.дело № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, вземането за разноските в заповедното производство не се включва в предмета на делото по установителния иск по чл.422 ал.1 ГПК. Доколкото въззивният съд е отменил / а не обезсилил / първоинстанционното решение в тази му част, но се е произнесъл по предмета му след отмяната, в съответствие с Тълкувателното решение, няма основание за обезсилване на решенията в тази им част от настоящата инстанция.Въззивното определение следва единствено да се коригира съобразно изхода на спора в настоящата инстанция,в съответствие с уважената спрямо отхвърлена част от исковете.При общ размер на предявените искове 105 135,77 лв., уважен размер 21 978,79 лева и размер на доказано понесени разноски от 3 601,84 лева - в заповедното производство, 5 465,97 лв. - в първоинстанционното и 2 102,72 лв.- във въззивното производство,подлежат на възмездяване на ищеца – кредитор 752,97 лева разноски за заповедното, 1142,66 лева - за първоинстанционното и 439,57 лв. – за въззивното производство или сума в общ размер от 2 335,20 лева.
С първоинстанционното решение не са присъждани разноски в полза на ответника, вкл. по реда на допълването му по чл.248 ГПК, поради което и няма въззивно произнасяне по дължимите в първоинстанционното производство разноски, подлежащо на корекция, съобразно настоящия изход.Ответникът – касатор не доказва понесени във въззивното производство разноски.За касационното производство ищецът дължи на ответника, съобразно уважена към отхвърлена част от касационната му жалба, разноски в размер на 1156,79 лева / обжалваем интерес 78 737,06 лв.,уважена касационна жалба за 56 758,27 лв., направени в касационна инстанция разноски от 1 604,74 лева /.
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение

Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 133/20.04.2015 год. по т.д.№ 150 / 2015 год. на Пловдивски апелативен съд, в частта му с която, след отмяна на Решение № 119 по т.д.№ 214 / 2013 год. на Пазарджишки окръжен съд в тази му част, е прието за установено, по реда на чл.422 ал.1 ГПК, по иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, вземане на [фирма] към Х. Н. Ж., на основание договор за предоставяне на ипотечен кредит от 14.10.2008 г. , в размер над сумата от 20 872,80 лева, както и в частта в която Х. Н. Ж. е осъден да заплати на [фирма] разноски за заповедно, първоинстанционно и въззивно производства, над размера от 2 335,20 лева, съобразно уважена към отхвърлена част от исковете, като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от [фирма] , по реда на чл. 422 ал.1 ГПК , против Х. Н. Ж., установителен иск ,с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, за установяване на дължими от Х. Н. Ж., по договор за ипотечен кредит от 14.10.2008 год., погасителни вноски над размера от 20 872,80 лева и до претендираните 77 631,07 лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА [фирма] ,на основание чл. 81 вр. с чл.78 ал.3 ГПК, да заплати на Х. Н. Ж. разноски за настоящата инстанция в размер на 1156,79 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :