Ключови фрази
Представяне на невярно заключение от лицензиран оценител или одитор * гражданска отговорност

Р Е Ш Е Н И Е

№ 133

София, 10 юли 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на десети юни две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
при секретар: Марияна Петрова
и в присъствието на прокурора Петър Долапчиев
изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова
н. дело № 461/2019 година
Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на гражданския ищец „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД, представлявано от изпълнителния директор П. П. срещу въззивно решение № 57/11.02.2019 г., постановено по ВНОХД № 1547/2018 г. от Софийски апелативен съд.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния закон. Изтъкват се твърдения, че съдебните инстанции са достигнали до погрешни изводи, довели до оправдаването на подсъдимия З. и отхвърлянето на предявения граждански иск. Разисква се кредитираната от съда съдебно-технико инженерна и оценителна експертиза, като се претендира също, че от нейният състав „неясно как е отпаднал” единият от определените експерти. Отправеното искане е за отмяна на въззивното решение и потвърдената с него първоинстанционна присъда и връщане на делото за ново разглеждане на Софийски градски съд.
В съдебното заседание, проведено пред касационната инстанция, гражданският ищец „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД, редовно призован, не изпраща представител.
Подсъдимият С. З. и неговата защита считат жалбата за неоснователна.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура също изразява становище за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :
С присъда № 178/10.07.2018 г., постановена по НОХД № 516/2017 г., Софийският градски съд е признал подсъдимия С. Р. З. за невинен в това на 19.02.2014 г. да е извършил престъпление по чл. 260, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение. Със същата присъда искът, предявен от „Главно управление строителство и възстановяване” ЕАД, за имуществени вреди в размер на 8 028 123 лева, е отхвърлен като неоснователен.
Със сега атакуваното въззивно решение, постановено по протест на прокурора и жалба на гражданския ищец, присъдата е потвърдена.
Жалбата е неоснователна.
Преди всичко следва да се определи рамката на касационния контрол.
Върховният касационен съд е имал повод да изрази разбирането си, че процесуалното положение на гражданския ищец в наказателния процес се определя от това, че той встъпва в производството, за да осъществи своето право на обезщетение за причинените с деянието вреди (в конкретния случай имуществени такива), а не наказателната отговорност на подсъдимия. Именно заради това в закона е установена невъзможността гражданският ищец да използва предоставените му процесуални права във връзка с въпросите на наказателната отговорност, включително и да атакува постановените съдебни актове в наказателната им част.
Съгласно разпоредбата на чл. 347, ал.1 от НПК касационната инстанция проверява присъдата или решението само в обжалваната част. Това означава преди всичко на жалбоподателя да е предоставена възможност да атакува съдебния акт. Постановеното въззивно решение не е атакувано по касационен ред от страна на обвинителната власт, поради което предмет на настоящата проверка е само гражданската част на съдебния акт. Решението относно наказателната отговорност на подсъдимия З. като необжалвано е влязло в законна сила.
Гражданската отговорност в наказателния процес може да бъде потърсена и без да е установена наказателна отговорност на подсъдимия, поради което и процесуалния закон предопределя правомощия на наказателния съд да се произнесе по гражданския иск не само при осъдителна, но и при оправдателна присъда. Тоест, когато разреши по определен начин със съдебния си акт въпросите за деянието, авторството, вината и отговорността на обвиненото лице. Фактическият състав на заявения на основание чл. 45 от ЗЗД иск за обезщетяване на настъпилите имуществени/неимуществени вреди в правната сфера на едно лице в резултат на непозволено увреждане, изисква доказване на автора, увреждащото действие, респективно бездействие, вреда, причинна връзка.
По настоящето дело подсъдимият З. е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 260, ал.1 от НК, тъй като решаващите съдебни състав са приели, че липсват доказателства относно съставомерността на деянието както от обективна, включително и по отношение на щетата, така и от субективна страна. В разглеждания случай елементите от обективна и субективна страна на престъплението и на деликта съвпадат и след като деянието е обективно несъставомерно, то няма правна основа за уважаване на предявения на основание чл. 45 от ЗЗД граждански иск.
Всъщност, с поддържаните в жалбата аргументи се оспорва оправдаването на подсъдимия по повдигнатото обвинение по чл. 260, ал.1 от НК. Вече стана дума за процесуалната легитимация на гражданския ищец, която не му дава възможност да претендира за обсъждане основания, свързани с установяване на престъплението от наказателно-процесуална гледна точка.
За пълнота на изложението следва да се посочи и неоснователността на възражението, че съдът по неясни причини е изключил от състава на експертизата едно от определените вещи лица. За отхвърлянето му е достатъчно да се препрати към съдържанието на протокола за съдебното заседание от 22.06.2018 г. по НОХД № 516/2017 г. на Софийски градски съд. Протоколът удостоверява причините за отсъствието на вещото лице Т., невъзможността му да участва в изготвянето на експертизата, оповестяването им от съда, изразеното съгласие на присъстващите в това съдебно заседание страни заключението да бъде изслушано и прието, така както е изготвено от останалите вещи лица. С нарочно определение основният съд е допуснал промяна в състава на назначената експертиза и след изслушването й я е приел.
Обобщено, настоящият съдебен състав не намира основание да упражни правомощията си по чл. 354, ал.1, т. 5 от НПК, в какъвто смисъл се настоява в касационната жалба.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №57/11.02.2019 г., постановено по ВНОХД № 1547/2018 г. от Софийски апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.