Р Е Ш Е Н И Е № 191 София, 07.05.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮРИЙ КРЪСТЕВ ЧЛЕНОВЕ: 1. БИЛЯНА ЧОЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Петя Маринова разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 495 по описа за 2014 г. Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия И. П. Г. против решение № 4 от 13.02.2014 г. по в.н.о.х.д. № 228/ 2013 г. на Бургаския апелативен съд, с искане за намаляване на наказанието като явно несправедливо. Наведеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК е аргументирано с прекомерно високия размер на наложената санкция лишаване от свобода, заради неприложен институт по чл. 55 от НК. В съдебно заседание подсъдимият не взема становище по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, а наказанието за справедливо наложено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на жалбата, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 4 от 13.02.2014 г. по в.н.о.х.д. № 228/ 2013 г. Бургаският апелативен съд потвърдил присъда № 205 от 19.09.2013 г. по н.о.х.д. № 976/ 2012 г., по описа на Бургаски окръжен съд, с която подсъдимият И. П. Г. бил признат за виновен в това, че през периода от 01.05. до 14.12.2004 г. в гр.Б., при условията на продължавано престъпление, като управител и представляващ [фирма], гр.Камено, избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери – общо 339 657,09 лева, като потвърдил неистина – претендирал право на прихващане на ДДС в 6 броя справки-декларации, които подал пред ТДД, Регионална дирекция – гр. Бургас, поради което и на основание чл. 257, ал. 1, пр. 1 (ред. ДВ, бр.62/ 1997г.), във вр. с чл. 255, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 26 от НК и чл. 54 от НК му наложил наказания лишаване от свобода за срок от две години, при първоначален строг режим за изпълнението му в затвор и глоба в размер на хиляда лева. На основание чл. 68 ал. 1 от НК окръжният съд привел в изпълнение наказание от пет месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия с присъда по н.о.х.д. № 192/ 2002 г. на Районен съд – Велико Търново, при първоначален строг режим за изтърпяване. В тежест на подсъдимия били възложени разноските по делото. Касационната жалба на подсъдимия И. П. Г., с наведен довод за явна несправедливост на наложеното наказание, е основателна. Възражението е било неколкократно поставяно на вниманието на предходните инстанции, които отхвърлили приложението на института по чл. 55 от НК. Съдилищата отчели всички индивидуализиращи деянието и дееца предпоставки. Правилно съобразили обремененото съдебно минало на подсъдимия с три предходни негови осъждания за умишлени престъпления от общ характер и извършването на настоящото деяние в изпитателния срок по първото осъждане, с възрастта на дееца, с изразеното разкаяние за извършеното, частичните му самопризнания, тежестта на реализираното престъпление, трудовата му ангажираност и необходимостта от полагането на родителски грижи. Видът на наказанието е законосъобразно определен, като размерът е наложен на предвидения специален минимум. Съдилищата обаче подценили значението на необичайната за подобен род дела продължителност на наказателния процес, причислявайки това обстоятелство към останалите смекчаващи обстоятелства, без да го оценят като изключително. И макар последните две инстанции да са приключили разглеждането на съдебните производства в разумни срокове, досъдебното производство е било образувано на 28.04.2006 г., а обвинителният акт е бил внесен за разглеждане в първоинстанционния съд на 14.08.2012 г. Десетгодишният период от извършване на престъпленията до приключване на наказателното производство следва да бъде отчетен като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, безусловно водещо до приложението на института по чл. 55 от НК. Налице е проявление на посоченото от жалбоподателя касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Затова и възражението на подсъдимия Г. за явна несправедливост на наложеното му наказание подлежи на удовлетворяване. Наказанието следва да бъде определено от касационната инстанция при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а не според приложения от съдилищата чл. 54 от НК, като размерът бъде намален с четири месеца, на основание чл. 354, ал. 1, т. 3, във вр. с ал. 2, т. 1 от НПК. Подлежащото на изпълнение наказание от подсъдимия И. П. Г. е една година и осем месеца лишаване от свобода. Първоначалният строг режим и видът на затворническото заведение (затвор) са определени правилно и не подлежат на изменение. Касационният съд не намери основания да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК, предвид относително високата тежест на извършеното престъпление. Дори и с приведения привилегирован институт не се достига до отстраняване на допуснатото от Бургаския окръжен съд нарушение на материалния закон чрез наложеното кумулативното наказание глоба, чийто размер е под предвидения минимум от пет хиляди лева. Нарушението е било забелязано от апелативния съд, но липсата на надлежен протест е възпрепятствало упражняването на въззивните правомощия. Така намаленото наказание може да съдейства за поправителното и превъзпитателното въздействие спрямо подсъд. И. Г. да спазва установения в страната правов ред и добрите нрави в обществото, както и принудително да му отнеме възможността да върши други престъпления през време на принудителния пенитенциарен престой. Наказанието може да способства за постигане на целите по чл. 36 от НК. Обжалваният съдебен акт следва да бъде изменен, а размерът на наказанието лишаване от свобода – намален на една година и осем месеца, с приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. В останалата част въззивното решение е правилно и подлежи на потвърждаване. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 3, във вр. с ал. 2, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ИЗМЕНЯ решение № 4 от 13.02.2014 г. по в.н.о.х.д. № 228/ 2013 г. на Бургаски апелативен съд, като НАМАЛЯВА размера на наказанието лишаване от свобода на една година и осем месеца, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.